когато Вечерницата се издигнала над джунглата, той усетил, че е дошла неговата нощ и отишъл при пещерата, където живеел Голия. И всичко станало така, както обещал Та. Голия паднал пред него на земята, а Първия от тигрите счупил гръбнака му с един удар, като мислел, че в джунглата няма други Голи, и че той е убил Страха. Навел се, за да подуши убития и тогава чул как Та идва от горите на север, и скоро след това се разнесъл гласът на Първия от слоновете, същия този глас, който слушате сега…
Гръм проехтя над сухите напукани хълмове, но не донесе дъжд — само светкавици блеснаха зад далечните планини — и Хати продължи: „Той чул ето този глас. Гласът казал: «Това ли е твоята милост?» Първия от тигрите облизал устните си и рекъл:
«Какво лошо съм сторил? Аз убих Страха?»
И Та казал: «О, слепецо и глупецо! Ти развърза краката на Смъртта и тя ще върви по стъпките ти, докато не умреш. Ти научи Човека да убива!»
Първия от тигрите, изправен над убития Човек, казал: «Той сега е като мъртвия бивол. Няма го вече Страха. Сега аз пак ще съдя жителите на джунглата».
Но Та казал: «Никога вече жителите на джунглата няма да дойдат при теб. Те не ще пресекат пътеките ти, нито ще спят близо до теб, нито ще те следват, нито ще пасат край твоето леговище. Само Страха ще ходи след теб и когато поиска, ще те порази отведнъж с оръжие, което ти не ще видиш. Той ще направи така, че земята ще се разтвори пред краката ти и лианите ще се увият около шията ти, и дървесни стволове ще се съберат около тебе, толкова високи, че няма да можеш да ги прескочиш, и най-сетне, той ще вземе кожата ти, за да завива с нея децата си, когато им е студено. Ти не го пощади и той няма да те пожали».
Първия от тигрите бил много смел, защото неговата нощ още не била свършила: «Та обеща. Той няма да ми отнеме моята нощ».
Та казал: «Твоята нощ е твоя нощ, както обещах, но за нея трябва да заплатиш. Ти научи Човека да убива, а той схваща бързо».
Първия от тигрите добавил: «Той е тук под краката ми, гръбнакът му е счупен. Нека джунглата научи, че аз убих Страха!»
Тогава Та се засмял и казал: «Ти си убил само един от многото, но сам ще известиш на джунглата, защото твоята нощ свърши!»
И ето дошъл денят, от пещерата излязъл друг Гол, той видял убития на пътеката и Първия от тигрите, надвесен над него. Голия взел една тояга със заострен край…“
— Сега те хвърлят нещо, което реже — каза Сахи, който слизаше към брега, тракайки с бодлите си. (Гондите считат Сахи за най-вкусната храна — те го наричат Хо-Игу — и той знае много за малката коварна брадвичка на гондите, която лети между дърветата, блестяща като водно конче.)
— Това било една подострена тояга, също като тези, които слагат в дъното на някоя яма — каза Хати. — Голия я хвърлил и тя се забила в хълбока на Първия от тигрите. Станало така, както казал Та: Първия от тигрите тичал и ревял из джунглата, докато извади тоягата и цялата джунгла научила, че Голия може да удря надалече, и зверовете се уплашили още повече. Станало така, че Първия от тигрите научил Голия да убива — и вие знаете каква вреда ни е причинило това оттогава — той убива чрез примка и ями, скрити капани и хвърчащи тояги, чрез хапещи мухи, които излитат от бяло облаче (Хати говореше за пушката), и с помощта на Червеното цвете, което ни гони на открито. Но в една нощ през годината, както обещал Та, Голия се страхува от тигъра, който убива Човека, където го срещне, спомняйки си, как Първия от тигрите бил посрамен.
И сега Страха ходи из джунглите денем и нощем.
— Аха! Ао-о! — въздъхнаха елените, мислейки си, колко важно е всичко това за тях.
— И само когато Голям Страх заплашва всички, както сега, ние, жителите на джунглата, можем да забравим нашите малки страхове и да се съберем на едно място, както правим сега.
— Само през една нощ ли Човека се страхува от тигъра? — попита Маугли.
— Само през една нощ — отвърна Хати.
— Но аз… но ние… но цялата джунгла знае, че Шир Хан убива Човек два-три пъти на месец.
— Точно така. Но тогава той се хвърля изотзад и обръща главата си настрана, когато удря, защото е изпълнен със страх. Ако Човека го погледне, той ще избяга. Но в своята нощ той слиза открито в селата, ходи между къщите и застава на нечий праг. Хората падат пред него на колене и тогава той убива. Един път в своята нощ.
„О! — помисли си Маугли, обръщайки се във водата. — Сега разбирам защо Шир Хан ме накара да го погледна. Но това не му помогна, защото не можа да издържи погледа ми, а аз… аз, разбира се, не паднах на колене пред него. Но нали аз не съм Човек, аз съм от Свободния народ.“
— М-м-р! — каза Багира. — Знае ли тигърът своята нощ!
— Не, докато Вечерницата не излезе от нощната мъгла. Понякога това се случва през лятото, понякога през зимните дъждове. Ако не беше Първия от тигрите, всичко това нямаше да се случи и никой от нас нямаше да познава Страха.
Елените въздъхнаха тъжно, а устните на Багира се изкривиха в коварна усмивка.
— Хората знаят ли тази история? — попита тя. Слонът отговори:
— Никой не я знае, освен тигрите и слоновете — децата на Та. Сега и вие я чухте. Аз свърших.
Хати натопи хобота си във водата като знак, че не желае да говори повече.
— Но… но… но… — рече Маугли, обръщайки се към Балу, — защо Първия от тигрите не е продължавал да яде трева, листа и плодове? Той само е счупил врата на бивола. Не е ял от него. Кое го е довело до горещата храна? Балу отговори:
— Дърветата и лианите го белязали, малко братче, и го направили шарен, какъвто го знаем. Той повече не искал да яде от техните плодове, и от този ден си отмъщавал на елените, биволите и на другите тревопасни.
— Значи, ти знаеш тази история! — извика Маугли. — Ха? Защо досега не си ми я казала?
— Защото джунглата е пълна с такива истории. Ако почна, никога не бих могла да свърша. Пусни ми ухото, малко братче!
