— Ако разбирам нещо от Човек, можем да ги въртим наоколо като вързани кози!
— Чак от това нямам нужда. Попейте им малко, за да не бъдат самотни по пътя, и песента ви, Сиви братко, нека да не бъде от най-сладките! Върви с тях, Багира, и им помогни в пеенето! Щом се спусне нощта, ще се срещнем край селото! Сивия брат знае къде.
— Не е лек лов да вървиш по дирята за човешкото дете. А кога ще спя аз? — прозина се Багира, макар очите й да показваха, че всичко това й доставя удоволствие. — Аз да пея на тия голи човеци? Но хайде да опитаме!
Тя си наведе главата така, че гласът й да се разнесе навсякъде, и изрева едно дълго, дълго „Добър лов!“ — среднощен вик посред бял ден, който прозвуча достатъчно страшно за начало. Бягайки през джунглата, Маугли го чу как заехтя и се надигна, и намаля, и накрая заглъхна като ридание, от което побиваха тръпки. Той си представяше как въглищарите се събират накуп, а старата пушка на Булдео се върти едновременно във всички посоки на света като бананов лист, и се изсмя. Тогава Сивия брат нададе едно „Я-ла-хи! Я-ла-ха!“ — вик за гонене на елени, с който глутницата се понася след Нилгаи, голямата сива кошута, и викът сякаш се надигна от самите недра на земята, по-близо и по-близо, и по-близо, докато се пресече с рязък писък. От своя страна другите три вълка подеха вика и дори самият Маугли можеше да помисли, че цялата Глутница сега вие с цяло гърло, а после преминаха към великолепната утринна песен на джунглата с всички извивки и трели, които знаят гърлестите вълци от Глутницата. Ето тук един груб превод на тази песен, но вие трябва да си представите как би звучала тя, когато разкъсва следобедната тишина на джунглата:
Но никакъв превод не може да предаде и ефекта на тази песен, както не може да се предаде и допълнителният подигравателен вой на четиримата в края на всяка дума, когато те чуха да пращят дърветата, въглищарите да се катерят по клоните и Булдео да мърмори молитви и заклинания. После животните си легнаха и заспаха, защото те водеха редовен живот като всички, които се прехранват от труда си, а никой не може да работи добре, без да е спал.
В това време Маугли оставяше зад себе си миля след миля, по девет на час, летеше и се радваше, че не е загубил силата си след всички тия месеци застоял живот между човеците. Единствената мисъл, която имаше сега в главата си, беше да освободи Месуа и мъжа й от капана, какъвто и да е той, защото хранеше вродена омраза към всякакви капани. По-късно Маугли си даде обещание да се разплати и с цялото село изобщо.
Вече се здрачаваше, когато видя добре познатите пасбища и дървото дак — там, където Сивия брат беше го чакал, преди да убият Шир Хан. Колкото и да бе разгневен срещу цялото човешко племе, нещо сви гърлото му и го накара да затаи дъх при вида на селските покриви. Той забеляза, че всички се бяха върнали необикновено рано от нивите и вместо да се захванат с вечерята си, се събираха на тълпа под голямото дърво, крещяха и бъбреха.
— Човеците винаги трябва да правят капани за други човеци, иначе не са доволни — каза си Маугли. — Преди две нощи беше за Маугли, но тази нощ ми изглежда толкова далече, сякаш са минали много дъждове. Сега пък е за Месуа и мъжа й. Утре и много нощи след това ще бъде пак ред на Маугли! Той запълзя покрай оградата, докато стигна колибата на Месуа, и погледна през прозореца в стаята. Там лежеше Месуа, цялата вързана, със запушена уста — тя тежко дишаше и стенеше. Мъжът й беше завързан за шареното легло. Вратата към улицата беше здраво затворена и трима-четирима души седяха отвън и я подпираха с гърбовете си.
Маугли знаеше добре похватите и навиците на селяните. Той съобрази, че докато ядат, говорят и пушат, няма да направят нищо повече, но нахранят ли се, ще станат опасни. Не след дълго щеше да се върне и Булдео и ако неговите придружители си бяха изпълнили добре задължението, той щеше да има много интересна история за разказване. Маугли се вмъкна през прозореца, наведе се над мъжа и жената, сряза ремъците, с които бяха вързани и им отпуши устата. После погледна дали има малко мляко в колибата.
Месуа беше полуобезумяла от болки и страх (бяха я били с камшици и камъни цялата заран) и Маугли сложи ръка върху устата й тъкмо навреме, преди да изпищи. Мъжът й беше само удивен и гневен. Той седна и взе да чисти праха и боклуците от разрошената си брада.
— О, аз знаех, аз знаех, че ще дойде — най-после захълца Месуа. — Сега съм сигурна, че е мой син! — И тя притисна Маугли към сърцето си. До този миг Маугли беше съвсем спокоен, но сега целият затрепера и сам безкрайно се изуми от това.
— Защо са тия ремъци? Защо са те вързали-? — попита той след малко.
— За да я убият, понеже е родила син като теб, какво друго? — сърдито измърмори мъжът. — Гледай! Целият съм в кръв!
Месуа не каза нищо, но Маугли гледаше нейните рани и те чуха как зъбите му изскърцаха, когато видя кръвта.
— Кой направи това? — попита той. — Бих искал да си платя сметките!
— Цялото село го направи. Решиха, че сме магьосници, понеже сме ти дали подслон.
— Не разбирам. Нека Месуа ми обясни!
— Аз ти дадох мляко, Нату, нали помниш? — плахо каза Месуа. — Понеже ти си моят син, когото грабна тигърът, и понеже те обичах много. Те казаха, че съм твоя майка, че съм родила дявол, и затова трябва да бъда наказана със смърт!
