Това беше само един слънчев отблясък по медните скоби на стария мушкет, може би за десета от секундата, но нищо в джунглата не проблясва така, освен когато облаците бързо летят по небето. Тогава парченца слюда, някоя локва или дори много лъскав лист могат да блеснат като хелиограф — Сега обаче денят бе безоблачен и тих.
— Аз знаех, че човеците ще ни подгонят — тържествуващо каза Акела. — Не случайно съм бил водач на Глутницата!
Четирите вълка на Маугли не казаха нищо, но се свлякоха по корем надолу и сякаш се стопиха между трънака и храстите.
— Къде отивате така, без да кажете нито дума? — извика Маугли.
— Шт! До обед ще дотъркаляме черепа му тук! — отговори Сивия брат.
— Назад! Чакайте! Назад! — изкрещя Маугли. — Човек не яде Човека!
— А кой казваше преди малко, че бил вълк? Кой замахна с ножа срещу мен, задето съм казал, че е Човек? — попита Акела, а четиримата се върнаха и клекнаха мрачни.
— Трябва ли да ви обяснявам всичко, което правя? — извика с бяс Маугли.
— Ето това е Човека! Сега вече говори Човека! — измърмори Багира под мустаците си. — Точно така говореха човеците около царските клетки в Удайпур. (Тук на хартията е „Удипур“, но на другото място, където се споменава е „Удайпур“, та го променям и тук на „Удайпур“. Бел. на Виктор от http://bezmonitor.com) Ние от джунглата знаем, че Човека е най-умен. Но ако се доверим на ушите си, би трябвало да кажем, че е най-глупав! — Тя извиши глас и добави: — Човешкото дете има право. Човеците ловуват на глутници. Не е разумно да убиеш един, без да знаеш какво ще правят другите. Хайде, нека видим какво иска от нас този Човек!
— Ние няма да дойдем — изръмжа Сивия брат. — Върви сам на лов, малко братче! Ние знаем какво искаме. Досега черепът му щеше да е готов за донасяне!
Маугли се взираше наред в приятелите си, гърдите му се издуваха, а очите му бяха пълни със сълзи. Той пристъпи напред — клекна на едно коляно и каза:
— А аз не знам ли какво искам? Погледнете ме! Те го гледаха неохотно, а щом отклоняваха поглед настрани, той им подвикваше отново и отново, докато всичките им косми настръхнаха и те целите затрепераха. Маугли все ги гледаше и гледаше.
— И така — каза той, — кой от нас петимата е водачът?
— Ти си водачът, малко братче — каза Сивия брат и близна крака му.
— Тогава вървете след мен! — заповяда Маугли и четирите вълка го последваха по петите. Опашките им бяха ПОДБИТИ между краката.
— Всичко това идва от живота в Човешката глутница! — подметна Багира и заслиза подир тях. — Сега в джунглата има нещо повече от Закона на джунглата, Балу!
Старата мечка не каза нищо, но много мисли й минаваха през ума.
Маугли безшумно пресече джунглата под прав ъгъл към пътеката, по която се движеше Булдео, и накрая, разтваряйки храстите, видя старика с мушкет на рамо да върви с кучешки тръс по дирите им от предишния ден.
Както си спомняте, Маугли напусна селото, носейки на рамо тежката кожа на Шир Хан, а Акела и Сивия брат тичаха зад него, така че следата беше съвсем ясна. Сега Булдео беше стигнал мястото, където Акела се бе върнал и объркал дирите. Той сядаше и кашляше, и сумтеше, и тръгваше ту насам, ту натам из джунглата да ги намери отново и през цялото време беше на един хвърлей място от онези, които го наблюдаваха. Никой не е по-безшумен от вълка, когато не иска да бъде чут, а и Маугли можеше да се движи като сянка, макар вълците помежду си да го смятаха за тромав. Те обкръжиха старика, както ято делфини обкръжава парахода при пълна скорост, и в същото време безгрижно си говореха, тъй като техният език започва с тонове, много по-ниски от долния край на гамата, която може да долови необученото човешко ухо (горният й край завършва с острия писък на Манг, прилепа, който много човеци изобщо не чуват, от тази нота започват езиците на всички птици, прилепи и насекоми). — Това е по-добре, отколкото да го убиваме — каза Сивия брат, докато Булдео коленичеше, пухтеше и се пулеше. — Той прилича на прасе, което се е загубило в джунглата край реката. Какво казва?
Булдео мърмореше нещо. Маугли им преведе.
— Казва, че тук сигурно цели вълчи глутници са танцували около мен. Казва, че никога през живота си не бил виждал такива дири. Казва, че е много уморен.
— Той ще си е починал, преди да намери дирите отново — студено каза Багира и се промъкна зад едно дърво; те продължаваха да играят тази игра на криеница. — А сега какво ще прави тая мършава твар?
— Ще яде или ще издухва дим от устата си. Човеците постоянно си играят с устата — каза Маугли и мълчаливите преследвачи видяха как старикът напълни, запали и засмука своята лула. Те добре запомниха миризмата на тютюна, за да познаят при нужда Булдео и в най-тъмната нощ.
После по пътеката дойде малка група въглищари и те, естествено, спряха да поприказват с Булдео, чиято слава на ловец се носеше поне на двадесет мили наоколо. Всички те седнаха и запушиха, а Багира и другите се приближиха и ги наблюдаваха. Булдео започна да разправя историята за Маугли, дяволското дете — от началото до края, със свои добавки и измислици. Как всъщност сам той убил Шир Хан и как Маугли се превърнал във вълк и се бил борил с него целия следобед, а после пак се превърнал в момче и омагьосал пушката му, та куршумът, насочен срещу Маугли, се отклонил и ударил един от биволите на самия Булдео, и как селото го пратило да убие това дяволско дете, понеже знаело, че той е най-храбрият ловец в Сионийската област. Но в това време селото хванало Месуа и мъжа й, които несъмнено били родители на дяволското дете, и ги затворило в тяхната собствена колиба, и сега щяло да ги подложи на изтезания, докато признаят, че са магьосник и магьосница, и тогава да ги изгори живи.
— Кога? — попитаха въглищарите, понеже много им се искаше да присъстват на церемонията.
Булдео каза, че нищо нямало да стане, преди той да се върне, тъй като селото искало първо той да убие момчето от джунглата. След това щели да се разправят с Месуа и мъжа й и да разделят тяхната земя и техните биволи помежду си. Мъжът на Месуа имал няколко много хубави бивола. Чудесно нещо е — казваше Булдео, — да се изгарят магьосници, а хора, които приемат вълчи деца от джунглата, очевидно спадат към най-лошите магьосници.
— Старейшината на селото ще направи доклад, че Месуа и мъжът й са умрели от ухапване на змия — каза Булдео. — Така всичко ще се нареди! Единственото нещо сега било — добави той, — да се убие вълчето дете. Дали не са срещали случайно такова същество?
Въглищарите плахо се огледаха и благодариха на провидението — не го били срещали, но не се съмнявали, че такъв храбър мъж като Булдео ще го намери. Слънцето вече залязваше и те решиха да продължат към селото на Булдео, за да видят злата магьосница. Булдео каза, че макар неговият дълг да бил да убие дяволското дете, той не можел да остави невъоръжени хора да пресекат джунглата, където този вълчи дявол всеки миг би могъл да им изскочи насреща, затова щял да ги придружи и ако детето на магьосницата се появяло… е, добре, той щял да им покаже как най-добрият ловец в Сионийската област се справя с такива положения. Браминът, каза Булдео, му бил дал талисман против нечестивото създание и с този талисман той бил в пълна безопасност.
— Какво казва той? Какво казва той? Какво казва той? — всяка минута питаха вълците и Маугли им превеждаше, докато стигна до историята с магьосниците. Тя и за него не беше твърде ясна и той обясни, че мъжът и жената, които били добри към него, били хванати в капан.
— Нима човеците хващат в капан човеци? — попита Сивия брат.
— Така казва. Аз не му разбирам добре думите. Те всички са побеснели. Какво общо имат с мен Месуа и мъжът й, та да ги хванат в капан, и какви са тия приказки за Червеното цвете? Трябва да видя какво става! Но каквото и да правят с Месуа, нямало да го направят, преди Булдео да се върне. Така че…
Маугли заигра с пръсти по дръжката на ножа и дълбоко се замисли.
Булдео и въглищарите храбро потеглиха един зад друг.
— Аз трябва бързо да прибягам към Човешката глутница — каза накрая Маугли.
— А тия? — попита Сивия брат и гладно погледна кафявите гърбове на въглищарите.
— Попейте им на път за в къщи — ухили се Маугли. — Не искам да стигнат селската порта, преди да мръкне. Можете ли да ги задържите?
Сивия брат оголи презрително белите си зъби.
