— Но вие не знаете защо се страхувате от Човека? — продължи Хати. — Ще ви кажа причината. В самото начало, никой не знае кога е било това, ние всички сме пасли заедно и не сме се страхували един от друг. В тези дни не е имало суша; листата, цветовете и плодовете са растели по едно и също време на дървото и ние не сме ядели нищо друго, освен листа, цветове, плодове, а още кори и трева.
— Радвам се, че не съм се родила в тези дни — каза Багира. — Кората е добра само да си остря ноктите върху нея.
— Господар на джунглата бил Та, Първия от слоновете — продължи Хати. — С хобота си той извадил джунглата от дълбоките води. Там, където изорал бразди с бивниците си, потекли реките; там където ударил с крака, се появили езерата; там където затръбил с хобот — ето така — изникнали дърветата. Така Та създал джунглата и така са ми разказвали тази история.
— Тя не е станала по-къса от много разказване — каза насмешливо Багира и Маугли се засмя в шепата си.
— В тези дни не е имало нито царевица, нито пъпеши, нито пипер, нито захарна тръстика, нито малки колиби, каквито всички сме виждали. И жителите на джунглата живеели заедно, като един народ, без да знаят нищо за Човека. Но скоро започнали да се карат за храна, макар че имало храна за всички. Станали лениви. Всеки искал да яде там, където лежи, както понякога правим ние, когато пролетните дъждове са изобилни. Та, Първия от слоновете имал много работа — създавал нови джунгли и прокарвал пътя на нови реки. Той не можел да бъде навсякъде, затова направил Първия от тигрите господар и съдия на джунглата, той трябвало да разрешава споровете между нейните жители. В тези дни Първия от тигрите се хранел с плодове и треви, както всички други. Той бил голям колкото мен и изглеждал много красив: целия жълт, като цвета на жълта лиана. В това време, когато джунглата била току-що родена, на кожата му нямало нито ивици, нито петна. Всички в джунглата отивали при него без страх, и неговата дума била закон за цялата джунгла. Не забравяйте, че тогава всички сме били един народ.
Но веднъж през нощта два бивола започнали кавга за паша, такава кавга, която вие сега завършвате с удари на рогата и предните копита. И казват, че когато двата бивола отишли на съд пред Първия от тигрите, който лежал между цветята, единият бивол го ударил с рогата си. Тогава Първия от тигрите забравил, че е господар и съдия на джунглата, скочил върху него и му счупил врата.
До тази нощ никой в джунглата не знаел какво е смърт. Първия от тигрите, като видял какво е направил, подлуден от миризмата на кръвта, избягал в блатата на север. И тогава ние, жителите на джунглата, сме останали без съдия и сме започнали да се караме и бием помежду си. Та чул шума и се върнал. Някои от нас казвали едно, други казвали друго, но той видял убития бивол между цветята и запитал кой го е убил. А ние, жителите на джунглата, не сме могли да отговорим, защото миризмата на кръвта ни била подлудила, така както ни подлудява до днес. Ние сме се мятали и скачали из джунглата, ревели сме и сме клатели глави. Затова Та заповядал на ниските клони на дърветата и на преплетените лиани да бележат убиеца на бивола, за да може Първия от слоновете да го познае.
И Та попитал: „Кой ще бъде сега господар на джунглата?“
Тогава изскочила напред Сивата маймуна, която живее по клоните, и креснала: „Аз искам да бъда господар на джунглата“.
Та се изсмял и рекъл: „Нека бъде така“, и си отишъл разгневен.
Деца, вие познавате Сивата маймуна. Тогава тя била такава, каквато е и сега. В началото се правела на много умна, но скоро започнала да се почесва и да скача нагоре-надолу. И когато Та се върнал, намерил Сивата маймуна увиснала на един клон с главата надолу. Тя дразнела и обиждала тези, които стояли долу, а те също я дразнели и обиждали. И така в джунглата вече нямало Закон — той се превърнал в глупаво бръщолевене и празни думи.
Тогава Та събрал всички животни и казал: „Първия от вашите господари донесе Смъртта в джунглата, а вторият — Срама. Време е да ви дам Закон и то такъв Закон, който да не смеете да нарушавате. Сега ще познаете Страха, и когато го видите, ще разберете, че той е вашият господар, останалото ще дойде от само себе си“.
Тогава ние, жителите на джунглата, сме попитали: „Какво е това Страх?“
А Та отговорил: „Търсете, докато го намерите!“ И ние сме пребродили джунглата нашир и длъж да търсим Страха. И скоро биволите…
— У ф! — обади се от своята локва Миса, водачът на биволите.
— Да, Миса, това били биволите. Те донесли новината, че в една пещера в джунглата седи Страха, и че той няма козина, и ходи на задните си лапи. Тогава ние, жителите на джунглата, сме последвали стадото до пещерата и сме видели Страха да стои пред отвора на пещерата. Да, той бил без козина, както го описали биволите, и ходел на задните си крака. Когато ни видял, той извикал, и неговият глас ни изпълнил с този страх, който изпитваме досега. И всички животни се втурнали назад, като се блъскали и наранявали. Тази нощ ние, жителите на джунглата, не сме си легнали заедно, както досега, а всяко племе нощувало отделно — глиганите с глиганите, елените с елените; рога с рога, копита с копита. Своите налягали до свои и цяла нощ треперели от страх.
Само Първия от тигрите не бил между нас, защото той още се криел в блатата на север, и когато до него стигнала новината за този, който сме видели в пещерата, казал: „Аз ще ида при него и ще му счупя врата“.
Той тичал цяла нощ, докато стигнал до пещерата. Но дърветата и лианите помнели заповедта на Та, свеждали клоните си и докато тичал, го белязали по гърба и хълбоците, по челото и муцуната. Където го докосвали, оставало по едно петно или ивица на жълтата му кожа. И тези ивици децата му носят до ден днешен! Когато тигърът дошъл до пещерата, Страха Голия протегнал ръка и го нарекъл „Шарения, който идва в нощта“. И Първия от тигрите се уплашил от Голия и избягал с рев в блатата.
Маугли тихо се засмя и се потопи до брадичка във водата.
— Той ревял така силно, че Та го чул и попитал:
„Защо викаш?“
И Първия от тигрите, като вдигнал глава към новосъздаденото небе, което сега е толкова старо, казал: „Върни ми властта, о, Та! Опозорен съм пред цялата джунгла, аз избягах от Голия и той ме нарече със срамно име“.
„Защо?“ — попитал Та.
„Защото съм изцапан с калта от блатата“ — казал Първия от тигрите. „Тогава иди се окъпи във водата и се отъркаляй в росната трева; ако е кал, сигурно ще се измие“ — казал Та.
И Първия от тигрите се окъпал във водата, търкалял се в росната трева, търкалял се, докато джунглата се завъртяла пред очите му, но нито едно петънце от кожата му не се изтрило. И Та го гледал и се смеел. Тогава Първия от тигрите попитал: „Какво съм направил, та съм наказан така?“
Та отговорил: „Ти уби бивола и пусна Смъртта да влезе в джунглата. А със Смъртта е дошъл Страха и сега жителите на джунглата се страхуват един от друг, както ти се страхуваш от Голия“.
Първия от тигрите казал: „Те не се страхуват от мен, защото аз ги познавам отдавна“.
„Иди и провери!“ — отговорил Та.
И Първия от тигрите започнал да тича навсякъде и високо да вика елените, дивите прасета, биволите и другите жители на джунглата. Но всички те бягали от тигъра, който бил по-рано техен съдия, защото сега се страхували от него.
Тогава Първия от тигрите се върнал, гордостта му била сломена. Удрял главата си в земята и ровел пръстта с четирите си лапи.
„Спомни си, че бях господар на джунглата! — казал той. — Не ме забравяй, о. Та! Нека моите деца помнят, че някога не знаех какво е Срам и Страх!“
Та отговорил: „Ще направя така, защото заедно видяхме как се роди джунглата. Всяка година една нощ ще бъде за теб и твоите деца такава, каквато бяха всичките преди да убиеш бивола. В тази нощ, ако срещнете Голия — а неговото име е Човек — вие няма да се страхувате от него, а той ще се страхува от вас, сякаш вие сте съдии на джунглата и господари на всичко в нея. Бъди милостив към него в тази нощ на Страха, защото вече знаеш какво е Страх“.
Тогава Първия от тигрите отговорил: „Добре! Доволен съм!“
Но когато отишъл да пие вода, той видял ивиците по тялото си, спомнил си за името, което му дал Голия, и се разярил. Цяла година прекарал в блатата, чакайки Та да изпълни обещанието си. И една нощ,
