говориш за лов.
— Кой по-добре от мен знае това! — отговори Багира, извръщайки жълтите си очи нагоре по реката. — Аз ям костенурки и ловя жаби. Да можех, щях да гриза и клонки!
— И ние искаме да гризем клонки — изблея едно младо еленче, което бе родено тази пролет.
Колкото и да бяха нещастни жителите на джунглата, всички се разсмяха, дори и Хати. Маугли, който лежеше на лакти в топлата вода, се смееше високо и пляскаше с крака.
— Добре казано, малко еленче — измърка Багира. — Ще го имам предвид, когато Примирието свърши.
И пантерата се вгледа напрегнато в тъмнината, за да запомни добре еленчето.
Малко по малко разговорът се разпростря нагоре и надолу край водопоя. Чуваше се как глиганите грухтяха и се блъскаха за повече място; как дивите биволи мучаха и се търкаляха на мокрия пясък; как елените се оплакваха един на друг, че от дългото ходене в търсене на храна са изранили краката си. От време на време те задаваха по някой въпрос на хищниците отвъд реката, но всички новини бяха лоши. Горещият вятър на джунглата свиреше между скалите и дърветата и засипваше водата с прах и клечки.
— Хората умират до плуговете си — каза млад елен. — От залез до тъмно видях трима. Те лежаха неподвижно до воловете си. И ние скоро ще лежим като тях.
— Реката е спаднала от миналата нощ — рече Балу. — О, Хати, виждал ли си някога суша като тази?
— Тя ще мине, тя ще мине — отговори Хати, като се поливаше с хобота си.
— Тук има един, който няма да издържи дълго — каза Балу.
Тя погледна към момчето, което обичаше.
— Аз ли? — рече Маугли обиден, като се изправи във водата. — Гъста козина не покрива костите ми, но, Балу, ако одерат твоята кожа…
Хати се погнуси от тази мисъл, а Балу каза строго:
— Човешко дете, не е прилично да се говори така на учителя на Закона. Никога не са одирали кожата ми.
— Не, аз не исках да те обидя. Балу, мислех си само, че ти приличаш на кокосов орех с черупка, а аз на кокосов орех, само че обелен…
Маугли седеше скръстил крака и говореше, по навик пъхнал пръст в устата си. Багира протегна меката си лапа и го събори във водата.
— Много лошо — каза Черната пантера, когато момчето се изправи пръхтейки. — Първо казваш, че Балу трябва да бъде одрана, а после, че прилича на кокосов орех. Внимавай тя да не направи с теб това, което прави на узрелите кокосови орехи!
— И какво е то? — попита Маугли, който за миг забрави, че това е една от най-старите шеги в джунглата.
— Да ти счупи главата — отговори Багира спокойно и отново го бутна във водата.
— Не е добре да се шегуваш с учителя си — каза мечката, при което Маугли бе потопен за трети път.
— Не е добре, разбира се. Какво искате? Това голо животно тича където му скимне и се присмива като маймуна на тези, които някога бяха добри ловци. Дори за удоволствие дърпа най-добрите за мустаците.
Това изрече Шир Хан, Куция тигър, който с ръмжене слизаше към водата. Той почака малко, за да се наслади на уплахата, която причини сред елените на отвъдния бряг. След това натопи четвъртитата си глава във водата и започна да лочи:
— Джунглата е станала леговище на голи палета — продължи тигърът. — Погледни ме, човешко дете!
Маугли го погледна, по-точно се взря твърдо и предизвикателно и само след минута Шир Хан отвърна погледа си.
— Човешко дете, човешко дете — ръмжеше той, като продължаваше да пие. — То не е нито вълк, нито Човек, иначе би се страхувало от мен. Догодина трябва да му искам разрешение да пия. Урф!
— Може и така да стане — рече Багира, като го гледаше право в очите. — Може и така да стане… Ха, Шир Хан! Какъв нов срам си ни донесъл?
Куция тигър беше натопил брадата и муцуната си във водата, и тъмни мазни ивици потекоха надолу по реката.
— Човек! — отговори Шир Хан спокойно. — Преди час убих Човек.
Той продължаваше да ръмжи и да си мърмори. Редицата на зверовете трепна и се раздвижи. Понесе се шепот, който премина във вик: „Човек! Човек! Убил е Човек!“ И всички погледнаха към Хати, Дивия слон. Но той изглеждаше, че не е чул нищо. Хати никога не правеше каквото и да е, преди да му дойде времето, и това е една от причините да живее толкова дълго.
— В такова време да убие Човек! Нямаше ли друг дивеч? — каза Багира презрително, като се отдръпваше от измърсената вода и изтърсваше лапите си като котка.
— Аз го убих за удоволствие — не за храна! — добави тигърът.
Ужасеният шепот се надигна отново и Хати внимателно се взря в Шир Хан с малките си бели очи.
— За удоволствие — проточено изръмжа Шир Хан. — Сега дойдох да утоля жаждата си и да се измия. Кой ще ми забрани?
Гърбът на Багира се изви като бамбук на силен вятър, но Хати вдигна хобот:
— Убил си за удоволствие, така ли? — попита той. А когато Хати пита нещо, най-добре е да му се отговори.
— Така. Това беше моята нощ и имах право. Ти знаеш това, Хати! — Шир Хан говореше почти вежливо.
— Да, зная — отговори Хати и след малко попита: — Напи ли се добре?
— За тази нощ, да.
— Тогава върви! Реката е за пиене, а не за мърсене! Никой, само Куция тигър дръзва да се хвали със своето право в това време, когато всички страдаме — и Човека, и жителите на джунглата. Измит или не върви в леговището си, Шир Хан!
Последните думи прозвучаха като сребърен рог и тримата синове на Хати се люшнаха с половин крачка напред, макар че от това нямаше нужда.
Шир Хан се измъкна крадешком. Той не смееше дори да изръмжи, защото знаеше това, което знаеха всички — в края на краищата Хати е господарят на джунглата.
— За какво право говори Шир Хан? — пошепна Маугли в ухото на Багира. — Да се убива Човек винаги е срамно. Така е казано в Закона. Но Хати казва…
— Питай него. Аз не зная, малко братче. С право или без право, ако не беше Хати, щях да дам добър урок на този куц убиец. Да дойде до Скалата на мира след като току-що е убил Човек и отгоре на всичко да се хвали — това е постъпка, достойна за чакал. Измърси и водата ни.
Маугли почака минута да събере смелост, защото всеки се бои направо да заговори Хати. След това извика:
— За какво право говореше Шир Хан, о, Хати? Животните от двата бряга подхванаха неговите думи, защото жителите на джунглата са страшно любопитни, и те току-що бяха станали свидетели на нещо, което никой, освен Балу, не разбираше.
— Това е стара история — каза Хати, — много постара от джунглата. Пазете тишина на двата бряга и аз ще ви я разкажа.
Настана блъсканица между глиганите и дивите биволи, а след това водачите на стадата извикаха един подир друг: „Готови сме!“
Хати нагази до колене във вира до Скалата на мира. Макар да беше мършав, сбръчкан и с жълти бивни, веднага личеше, че именно той е господарят на джунглата.
— Вие знаете, деца — започна той, — че от всичко на света най-много се страхувате от Човека.
Чу се одобрителен шепот.
— За теб говори, малко братче — каза Багира на Маугли.
— За мен ли? Аз съм ловец от Свободния народ и принадлежа на Глутницата — отговори Маугли. — Какво общо имам с Човека?
