— А какво значи „дявол“? — попита Маугли. — Смърт знам какво е.
Мъжът мрачно го изгледа под вежди, но Месуа се разсмя.
— Ето! — каза му тя. — Аз си знаех, аз им казах, че не е магьосник! Той е моят син, моят син!
— Твой син или магьосник, за нас е все едно — отговори мъжът. — Двамата с теб сме свършили.
— Ей там е пътят към джунглата — посочи през прозореца Маугли. — Ръцете и краката ви са свободни. Вървете нататък!
— Ние, сине мой, не познаваме джунглата така… както ти я познаваш — каза Месуа. — А и не мисля, че бих могла дълго да вървя!
— Освен това селяните ще хукнат по петите ни и ще ни довлекат отново тук — каза мъжът й.
— Хм! — каза Маугли и погъделичка дланта на ръката си с върха на своя нож. — Не искам да сторя зло на никого в това село… засега поне! Но не вярвам, че ще ви спрат. След малко те ще имат нужда да мислят за много други неща. А! — Той вдигна глава и се заслуша във виковете отвън. — Значи те са оставили най- после Булдео да се прибере в къщи?
— Те го пратиха тази сутрин да те убие — извика Месуа. — Срещна ли го?
— Да… ние… аз го срещнах! Сега той има да разказва дълга история и докато я разправи, ние имаме време за много неща. Но първо искам да науча какво смятат да правят. Помислете си къде искате да отидете и ми кажете, когато се върна!
Той скочи през прозореца, пак се затича край стената на селото и наближи тълпата под смоковницата. Булдео лежеше на земята, кашляше и всички му задаваха въпроси. Косата му се беше разпиляла по раменете. Краката и ръцете му бяха целите ожулени от катерене по дърветата. Той едва можеше да говори, но ясно чувстваше важността на своето положение. От време на време споменаваше нещо за дяволи и дяволско пеене, за магии и вълшебства, колкото да накара тълпата да предвкуси какво предстои да й разкаже. После помоли за вода.
— Пфу! — каза си Маугли. — Дрънканици! Врели-некипели! Човеците са кръвни братя на Бандар-лог! Ту трябва да си измие устата с вода, ту трябва да глътне малко дим, и чак докато направи всичко това, ще почне да разказва своята история. Те са много умни, тия човеци! И никой няма да остане да пази Месуа, докато в ушите им бръмчат разказите на Булдео. Както върви, и аз ще стана такъв мързеливец!
Той се разтърси и се плъзна обратно към колибата. Тъкмо беше под прозореца, когато усети, че нещо докосва крака му.
— Майко — каза той, защото познаваше този език твърде добре; — Ти какво правиш тук?
— Чух, че моите синове пеят из джунглата и тръгнах след тоя, когото най-много обичам! Малко жабче, искам да видя жената, която ти е дала мляко — каза Майката-вълчица, цялата мокра от росата.
— Те я бяха вързали и искаха да я убият. Аз развързах ремъците и сега тя ще бяга със своя мъж през джунглата.
— Аз също ще ги последвам. Вече съм стара, но зъбите ми са още здрави.
Майката-вълчица се надигна и погледна през прозореца в мрака на колибата. След миг безшумно се дръпна и всичко, което каза, беше:
— Аз първа ти дадох мляко, но Багира има право: накрая Човек при Човека отива.
— Може би — отговори Маугли и лицето му имаше твърде неприятен израз. — Но тази нощ съм твърде далеч от тази диря. Чакай ме тук, но се пази тя да не те види!
— Ти никога не си се страхувал от мен, малко жабче — каза Майката-вълчица, отстъпи към високата трева и се скри там, както умееше да се крие.
— А сега — весело извика Маугли, влизайки отново през прозореца, — те са се събрали около Булдео и той им разказва неща, които никога не са били. Когато си свърши приказките, те казват, че непременно ще дойдат тук с Червеното… с огън, за да ви изгорят двамата живи. Какво мислите да правите?
— Аз говорих с моя мъж — каза Месуа. — Канхивара е на трийсет мили оттук… Ако успеем тази нощ да се доберем дотам, ще живеем. Ако не успеем, ще умрем!
— Живейте тогава! Нито един селянин тази нощ няма да излезе извън селската порта. Но какво прави той?
Мъжът на Месуа беше клекнал на ръце и крака и дълбаеше земята в единия ъгъл на колибата.
— Там има малко пари — каза Месуа. — Ние не можем да вземем с нас нищо друго.
— А, да! Ония парченца, които минават от ръка на ръка и винаги са студени на пипане! Нима има нужда от тях и другаде?
Мъжът сърдито го изгледа.
— Той е глупак, а не дявол! — измърмори той. — С парите ще мога да си купя кон. Ние сме твърде много изранени, за да вървим на далечен път, а селото ще ни подгони след един час.
— Казвам ти, че няма да ви подгонят, преди да им позволя, но това за коня е добре замислено, понеже Месуа е уморена.
Мъжът се надигна и прибра в пояса си последните рупии. Маугли помогна на Месуа да мине през прозореца и студеният вечерен въздух я поободри, обаче в звездната светлина джунглата изглеждаше тъмна и страшна.
— Знаете ли пътя за Канхивара? — прошепна Маугли. Те кимнаха.
— Добре. И помнете, че не бива да се страхувате. Няма нужда да вървите бързо. Само… само ще чуете малко пеене в джунглата, пред вас и зад вас!
— Мислиш ли, че бихме посмели да минем през джунглата нощем, ако не беше страхът, че ще ни изгорят живи? По-добре да ни убият зверовете, отколкото човеците! — каза мъжът на Месуа, а Месуа погледна Маугли и се усмихна.
— Аз казах — продължи Маугли, сякаш в този миг беше Балу и за стотен път повтаряше Закона на джунглата пред някое невъзприемчиво вълче, — аз казах, че нито един зъб в джунглата няма да се вдигне срещу вас, нито една лапа в джунглата няма да се вдигне срещу вас! Нито зверовете, нито човеците ще ви спрат и ще стигнете Канхивара. Ще имате охрана през цялото време. — Той бързо се обърна към Месуа и добави: — Мъжът ти не вярва, но ти ми вярваш, нали?
— Да, вярвам ти, сине мой. Човек, таласъм или вълк от джунглата, аз ти вярвам!
— Той ще се уплаши, когато чуе моя народ да пее, Но ти ще знаеш и ще разбереш. Вървете сега и вървете спокойно, няма нужда да бързате! Портата е затворена.
Месуа, хлипайки, се хвърли в краката на Маугли, но той се разтрепера и бързо я вдигна. Тогава тя увисна на врата му и го нарече с най-ласкавите имена, които можеше да измисли, а мъжът й с болка се загледа към нивите и рече:
— Ако стигнем Канхивара и успея да разправя всичко на англичаните, ще заведа такова дело против брамина, Булдео и останалите, че ще изям цялото село без остатък! Те двойно ще ми платят за необраните ниви и ненахранените биволи! Аз ще получа справедливост!
Маугли се изсмя.
— Не знам какво е справедливост, но ела тук при следващите дъждове да видиш какво е станало! Те се запътиха към джунглата, а Майката-вълчица изскочи от скривалището си.
— Върви след тях! — каза Маугли. — И се погрижи цялата джунгла да знае, че тези двама не бива да се пипат. Вдигни глас, а аз ще повикам Багира!
Продължителен гърлен вой се издигна и притихна. Маугли видя как мъжът на Месуа трепна, обърна се и сякаш понечи да се върне в колибата.
— Вървете, вървете! — весело извика Маугли. — Аз ти казах, че ще има малко пеене. Този глас ще ви следва чак до Канхивара. Това е Милостта на джунглата!
Месуа убеди мъжа си да продължат нататък и тъмнината ги погълна заедно с Майката-вълчица. Почти изпод краката на Маугли изведнъж се появи Багира, тръпнеща от онази нощна радост, която подлудява Народа на джунглата.
— Аз се срамувам от твоите братя — измърка тя.
— Защо? Лошо ли пяха на Булдео? — попита Маугли.
— О, не, твърде добре! Твърде добре! Те накараха дори и мен да забравя своята гордост. В името на счупената ключалка, която ми върна свободата, аз пях из цялата джунгла, сякаш пак беше дошла пролетта! Не ни ли чу?
— Имах да гоня друг дивеч. Питай Булдео дали е харесал песните! Но къде са четиримата? Не искам нито
