Сърце в опасност

Без да чука, Камерън блъсна така силно с ботуша вратата на стаята на Катрин, че изтръгна желязното резе от стената. Диърдри, която тъкмо решеше господарката си, изтърва от уплаха няколко фиби, а Катрин скочи от табуретката и бузите й пламнаха от гняв.

— Това пък какво значи? Как се осмелявате да влизате непоканен и да се държите при това като същински дивак?

Стори й се, че черните очи останаха цяла вечност приковани в нея, преди да се обърнат към Диърдри.

— Оставете ни за малко сами.

— Стой тук! — Катрин посегна към ръката на камериерката. — Каквото и да имате да ми казвате, сър, Диърдри спокойно може да го чуе.

— От мен да мине — изръмжа той. — Клетото момиче ще трябва, тъй или иначе, да сподели вашата съдба.

— Какво искате да кажете?

— Тъкмо това с удоволствие ще ви обясня, мила ми госпожо Монтгомъри. Вие сте ме подслушвали, а подслушващи край стените често чуват неща, които не са били предназначени за техните уши, което на свой ред може да има твърде лоши последици за вашето благополучие.

— Деймиън! — потрепери гласът на Катрин. — Какво сте му сторили?

— Нищо. Още нищо.

— Аз искам да го видя. Искам веднага да видя брат си!

Камерън кръстоса мускулестите си ръце на гърдите.

— Във вашето не твърде изгодно положение не би трябвало да поставяте никакви изисквания, госпожо.

— Какви планове кроите, мистър Камерън! Искате да ни убиете до един? Деймиън е казал на баща ни, че ще ме вземе оттук, но ако нещо ни се случи, ще бъдете преследван от всеки английски войник и в цялата страна. Ще ви заловят и ще ви изправят пред военен съд, ще ви осъдят на бавна и мъчителна смърт като предател и убиец, а после ще насекат трупа ви на парчета и ще го хвърлят на псетата.

— Имате невероятна фантазия! Но как би могъл баща ви или който и да било друг да ви намери?

— Арогантността ви е неуместна, сър. Сериозно подценявате влиянието на баща ми върху армията.

— Нищо подобно. Не се съмнявам, че цяла глутница двуноги псета ще хукнат във всички посоки и ще вдигнат цял Лондон на крак, за да открият беглеца Рифър Монтгомъри. Но как мислите, колко време ще им трябва, преди да открият, че такъв господин Монтгомъри изобщо не съществува?

Думите му смазаха Катрин, сякаш я удариха с чук. Извън тази странноприемница никой не знаеше, че Рифър Монтгомъри е просто фантом. Дори Хамилтън ще я търси само по пътищата за Лондон! Докато някой прозре лъжливата маневра, техните насечени трупове отдавна ще са покрити с буренак.

— Какво сте решили да правите с нас?

— Зависи единствено от това, дали ще стигнем до споразумение, госпожо, или не.

— Споразумение?

— Трябва ми седмица време — обясни спокойно Камерън. — Трябва ми време, за да пресека границата със Шотландия и да стигна до планините, без да се боя, че всеки миг мога да получа куршум в гърба.

— Би било твърде лека смърт за шпиони. Тях ги връзват за четири коня, които ги разкъсват, после набождат главите им на копия и ги разнасят, за да ги видят всички, а после ги оставят да изсъхнат като смокини и да почернеят.

Камерън направи гримаса.

— Чели сте май прекалено много романи на ужасите.

— А вие, сър, сте човек без съвест и душа. За такива като вас и най-ужасното наказание е заслужено.

— Свободна сте да си представяте всички възможни начини за екзекутиране, стига да ни дадете една седмица време.

— Не, никога няма да се съглася да го сторя — при никакви обстоятелства.

— Съвсем сигурна ли сте?

— Сто на сто.

Погледът му се плъзгаше от святкащите й теменуженосини очи към лебедовата шия и гърдите, които се подаваха до половина съблазнително от корсажа.

— Забравихте ли, госпожо, че миналата нощ ми дадохте съгласието си да станете моя съпруга? Като съпруг се радвам на известни права и привилегии.

Студена пот обля гърба на Катрин, но тя не можа да се сдържи и продължи да го предизвиква.

— При този специален случай съдът би го определил като изнасилване, освен това не можете да купите по този начин моето мълчание. Тъкмо обратното — ще присъствам с огромно удоволствие на вашата екзекуция.

Най-голямото желание на Камерън беше да удуши тази безсрамница със собствените си ръце.

— Ами, ако вместо това ви заплаша, че не проявите ли повече разум, вече няма да видите брат си жив?

Катрин очакваше да се опитат и така да я изнудват, тя само с огромно усилие успя да запази привидно спокойствие.

— Не вярвам, че ей така, чисто и просто ще го убиете. Деймиън все пак е ваш приятел.

— Човек с моята професия е принуден да завързва много приятелства.

Катрин притисна ръце към корсажа, където беше скрит кинжалът на Диърдри.

— Той… той ви покани в дома ни. Той ви защити срещу Хамилтън и всички останали.

— Деймиън си печели хляба с това, че защищава клиентите си.

— Наистина ли можете да го убиете без угризения на съвестта?

— Нали вие самата казахте, че нямам нито съвест, нито душа. Едно убийство повече или по-малко за разбойник като мен не е от значение. И три убийства няма да ми докарат безсънни нощи.

Сигурна, че с изненада ще успее, Катрин извади кинжала и се прицели в лицето му, но той се дръпна мълниеносно, хвана я за китката, изви й ръката назад. Тя извика от болка, а кинжалът падна със звън на дървения под.

Диърдри се наведе бързо да го вдигне, готова да се притече на помощ на господарката си, но беше грабната ненадейно от две яки ръце и дръпната назад. Маккейл изруга високо, когато камериерката го ритна няколко пъти право в пищяла. Той я отблъсна встрани и посегна на свой ред към кинжала, но сърцатата ирландка отново го нападна и той вдигна високо ръка, за да запази лицето си от ноктите й. Юмрукът му улучи по погрешка слепоочието на Диърдри, главата й се отметна встрани, тя се строполи в безсъзнание на пода и повече не помръдна.

Катрин, която дотогава напразно се опитваше да се освободи от хватката на Камерън, сега се отказа от борбата.

— Убихте я. О, боже, убихте я!

Олуин коленичи до камериерката и сложи пръсти на шията й. Въздъхна облекчено, когато усети пулса й.

— Само е изгубила съзнание. Съжалявам, наистина не исках…

— Убиец! — изсъска Катрин. — Предатели! Шпиони! Ще ви окача и двамата на въжето! Ще се погрижа да бъдете обесени, а после конете да ви разкъсат и…

— Бихте могла да си спестите тези повторения! — Камерън награби Катрин през кръста и я хвърли като чувал с брашно през рамото си. Въпреки че тя крещеше и риташе, той я свали по стълбата и вече в кръчмата я сложи грубо да седне на един стол пред камината.

Очите на Деймиън хвърляха мълнии към Камерън, докато се опита да прегърне и утеши сестра си, но тя се отскубна от него и заудря шотландеца с юмруци, като го наричаше с всички възможни обидни имена, които някога беше чувала.

— Пусни ме! — изкрещя тя, когато Деймиън я хвана здраво.

— Катрин, моля те…