Сърце в опасност

— Давам ти честната си дума — гласеше спокойният отговор.

— Ами… ако въпреки това откажа? — изсъска Катрин.

— Ако откажете — възкликна нетърпеливо Иън, — ще ви фраснем яко по тиквата и ще ви изкопаем гроб в някоя канавка.

За Деймиън това вече преля чашата. Той изруга, дръпна Катрин встрани и налетя като див бик върху Иън. Юмрукът му се стовари върху брадичката на младежа, а следващият як удар му счупи носа.

— Пусни ме! — изрева той, като се опита да го задържи. — По дяволите, той отиде наистина прекалено далеч!

Иън, който се беше олюлял и ударил с гръб в стената, избърса кръвта от лицето си и извади кинжала.

— Махни го веднага! — избоботи Камерън.

— Никога не съм му имал доверие — изсъска Иън. — Казах ви да се пазите от него, ама кой да ме чуе.

— Махни този кинжал, ти казах!

— Добре, но само след като му разпоря корема!

Преди той да успее да помръдне, Камерън го сграбчи за ръката. Стоманената му хватка изтръгна от Иън силен вик, а кинжалът издрънча на пода. Въпреки това той вдигна ляв юмрук да удари братовчед си в лицето, но Аликзандър лесно се дръпна и този път неговата дясна ръка срещна вече и без туй окървавената брадичка на младежа, който се просна с изцъклени очи в безсъзнание на пода.

Камерън се взря, явно отвратен, в окървавената си ръка, потресен от новия изблик на насилие, и изгледа Деймиън със студен, укоризнен поглед.

Катрин се уплаши да не би той да повали и брат й и побърза да застане между тях.

— Да не сте посмели да го докоснете! Ще направя каквото кажете… само пуснете Деймиън да си иде! Позволете му още сега да яхне коня си и да се махне оттук.

— Кати! — Деймиън я хвана ужасен за раменете, но тя го отблъсна.

— Искам да го видя как се отдалечава в галоп оттук, а ако някой се опита да го преследва, тогава…тогава по ръцете ви ще има много повече кръв, защото ще ви се наложи да убиете и мен, и камериерката ми.

— Катрин! — Деймиън я завъртя около себе си. — Наясно ли си какво искаш да сториш?

— Да, готова съм да се поставя на разположение като заложничка — каза тя спокойно — и съм готова да повярвам на обещанието ви, че ще останем живи след всичко това.

— Но Кати…

— Деймиън, моля те! Ако ме принудиш да разсъждавам прекалено дълго върху възможните последици, няма да издържа. Изобщо не желая да се замислям, а просто да се държа така, сякаш наистина ще е само една ваканция, като онова лято, когато татко ни замъкна в Плимут, въпреки че нямахме никакво желание. Спомняш ли си го още?

— Катрин, това не е игра…

Тя го изгледа изпитателно със светнали от възбуда очи. Игра! Той едва сега разбра какво се опитваше да му подскаже тя. През онова далечно лято двамата си бяха играли сред развалините на един замък недалеч от Плимут, и тя беше принцеса, която благородни рицари трябваше да освободят, защото нейният престъпен чичо, кралят, я държеше в затвор. Деймиън се бе престорил тогава, че иска да препусне с коня си, за да донесе искания откуп, но после се беше върнал тайно и беше победил пазачите в неочаквано нападение.

Онова, което тогава бе увлекателна игра, трябваше да се превърне сега в действителност. Катрин очакваше от него да се съгласи привидно с условията на похитителите, за да препусне после на всяка цена към гарнизона в Уейкфийлд и да доведе помощ. На Деймиън му идеше дълбоко да въздъхне, защото сестра му продължаваше да живее в измислен свят, вместо да погледне суровата реалност в очите.

— Кати, наистина не зная дали…

— Ще се оправя — побърза да го увери тя. — Всичко ще си дойде на мястото. Моля те, тръгвай, докато имаш тази възможност. Тези джентълмени — тя хвърли отровен поглед към Камерън — могат да променят внезапно решението си.

— Но…

— Деймиън, само ще влошиш нещата, ако се колебаеш. Моля те, хайде, върви!

Той я прегърна и я притисна силно към себе си. Не му оставеше друг изход, освен да изпълни желанието й. Да, ще си тръгне… Той размени над главата й красноречив поглед с Алекс.

Камерън разбра неизречената закана и се обърна към Олуин.

— Кажи на двамата кочияши в конюшнята, че ги освобождаваш и те могат да се върнат в Дерби заедно с господин Ашбрук.

Той се усмихна подигравателно на Катрин.

— Това ще поразсее може би опасенията ви относно вашия брат, госпожо.

— Може би… Но си остава непроменено, че ще очаквам с нетърпение деня, в който ще изкачите стъпалата към бесилото!

ГЛАВА ОСМА

Диърдри лежеше със затворени очи на кревата и един дълъг ужасен миг Катрин я помисли за мъртва.

— Диърдри? — Тя се наведе над неподвижното тяло и докосна бузата на камериерката. Клепачите й трепнаха леко и тих стон се изтръгна от бледите устни.

— Слава тебе, господи! — прошепна Катрин, но продължи да гледа угрижено посинялата подутина на скулата на Диърдри. Кожата беше разкъсана и тя си спомни, че беше видяла на ръката на Маккейл пръстен.

— Нехранимайко! — изруга тя тихо. — И тримата заслужават да ги сполети най-лошото. О, Диърдри, събуди се! Събуди се! Не мога да понеса сама всичко това!

Тя чу тежки стъпки в коридора и бързо се изправи. Маккейл блъсна с лакът строшената врата и внесе поднос с горещи пастети, хляб и сирене.

— Можете веднага да върнете всичко това — сопна му се Катрин. — И двете изгубихме всякакъв апетит.

Въпреки това той остави подноса на нощното шкафче и провери пулса на Диърдри.

— Наистина не исках да я ударя. Беше нещастен случай.

— Това ще можете да й го разкажете, когато се събуди. Ако изобщо дойде на себе си.

Сивите му очи се спряха за няколко секунди на лицето й, после той се обърна безмълвно и излезе от стаята. Тя затвори вратата и я подпря с табуретката, макар това да не беше сериозна защита срещу неканени посетители. Все пак по-добре от нищо…

Какви идиоти! Тъпи варвари! Наистина ли вярваха, че Деймиън ей така, чисто и просто ще си отиде и ще я остави на произвола на съдбата? Разбрал е, несъмнено, намека й за лятото в Плимут и сега сигурно вече разказва цялата история на коменданта на гарнизона. След не повече от час дворът на странноприемницата ще е обкръжен от войници. Камерън и неговите бандити ще се окажат в капан и…

И какво ли ще направят тези разбойници тогава?

Внезапното й прозрение беше потискащо и сърцето й спря да бие. Тези вагабонти сигурно ще се опитат да използват двете си заложнички като щит! Ще опрат на Диърдри и на нея нож в шиите или пистолет в гърдите, за да си осигурят възможността да се измъкнат безнаказано. Освен ако…

Погледът й се плъзна към прозореца.

Освен ако камериерката й и тя успеят още преди това незабелязано да се измъкнат. Ако Деймиън не й беше попречил, отдавна да са избягали, но и сега още не е късно.

— Диърдри! — Катрин разтърси изпадналото в безсъзнание момиче за раменете. — Диърдри, събуди се! Събуди се! — Тя разтри китките на ирландката и я плесна силно по бузите, натопи кърпа в легена и я притисна към хладното й чело. Диърдри простена и извърна леко глава встрани, за да избегне студения