Сърце в опасност

— Сто пъти бих предпочела да почна да крещя.

Деймиън си разтри челото.

— Сега трябва да сляза пак долу. Ако се забавя тук прекалено дълго, могат да заподозрат нещо.

Катрин се вкопчи в ръката му.

— Нали не искаш да ни оставиш сами?

Той отметна една златна къдрица от лицето й.

— Ще вляза в кръчмата така, както бих го сторил, ако нищо не ми е направило особено впечатление. Ще ям и ще пия заедно с тях, а след като вече зная кои са, много ще внимавам какво си говорят. Може да науча нещо, което да ни е от полза. А ти се опитай да поспиш. Утре ще имаш нужда от всичките си сили и цялата си смелост. Но бъди сигурна, че косъм няма да падне от главата ти, ако правиш всичко, което те очакват от теб.

Устните на Катрин бяха пребледнели, очите й отново изпълнени със страх.

— Диърдри е с теб — успокои я нежно Деймиън. — Те никога не биха посмели да убият и трима ни, а освен нас и двамата кочияши, които впрочем са се разположили удобно в конюшнята и си убиват времето с игра на зарове. Все пак, за по-сигурно ще спомена, че съм казал поне на дузина хора къде и защо ще ходя.

— Но ще внимаваш, нали? — прошепна тя.

— Такъв виртуозен танц ще им изтанцувам! Жалко, на мен младежът ми се струваше доста симпатичен. Но собствената ми кожа, разбира се, е по-скъпа. — Той целуна сестра си по челото и тръгна към вратата. — Не забравяй, че трябва да хапнеш, а после и да поспиш. И много те моля, никакви катерачески изпълнения и никаква истерика. Искам утре да бъдеш силна.

Катрин успя леко да се усмихне.

— Няма да те разочаровам, ако ми обещаеш да разкажеш на татко и на всичките ни приятели колко смела и безстрашна съм била при толкова тежка ситуация. Позволявам ти да преувеличаваш колкото си щеш.

— Ще те представям навсякъде като втора Орлеанска дева — ухили се Деймиън.

Усмивката му изчезна още щом затвори вратата зад себе си, а в кръчмата влезе със свити юмруци и загрижено намръщено чело.

Тримата мъже седяха до камината. Рифър Монтгомъри беше облегнал гръб на стената и изпружил дългите си крака. Без да вдига очи, отрони между две глътки бира:

— Е, какво ти казах? Тя е жива, здрава и непокътната, въпреки че заслужаваше да й нашибам задника с камшик. Вземи си стол и се стопли с бира или с вино. След дългото препускане трябва да си доста премръзнал.

— Премръзнал съм до мозъка на костите, но не от препускането. — Деймиън изгледа двамата мъже, седнали срещу приятеля му. Младият го гледаше недоверчиво, но другият приятелски му се усмихваше. — Сестра ми разказа току-що една интересна история. Стените между спалните са, изглежда, много тънки, толкова тънки, че тя и камериерката й са могли да чуят всяка дума, която вие тримата сте си казали. Вече знае кои сте и какви сте.

Аликзандър Камерън беше единственият, който не се сви, когато Деймиън удари с юмрук по масата.

— По дяволите, защо не си бил по-предпазлив? Нали те предупредих… нали те умолявах да внимаваш какво приказваш в нейно присъствие! Всемогъщи боже, не беше ли достатъчно неразумно да се ожениш за нея и да я доведеш тук!

— Да се ожени ли? Кой се е оженил? — вдигна вежди Маккейл.

— Нима не ви е разказал? — изсумтя пренебрежително Деймиън. — То и какво ли толкова има за разказване? Тъй или иначе заслужавало си е да спомене, че се появи най-арогантно в дома ми, с приказките си настрои срещу себе си половин полк драгуни, после се би на дуел, на който ставаше дума за честта на сестра ми, в резултат на което беше принуден да се ожени за нея, а тежко раненият й възлюбен се закле рано или късно да му отмъсти. Прекарали сте немного скучна вечер и все пак очевидно не толкова вълнуваща, колкото предполагах, след като очевидно не сте го попитали дори откъде са му пресните рани на слепоочието и бедрото?

Камерън извади от джоба на гърдите си пура.

— Не преувеличаваш ли малко нещо?

— Да преувеличавам? Ти се появяваш без предупреждение в Роузууд Хол и така излагаш на опасност и двама ни. Шокираш повечето от гостите, като защищаваш политиката на една бунтовна страна, но сякаш и това не ти стига, отвличаш сестра ми, годеница на офицер от кралския драгунски полк, на терасата и я целуваш пред очите на Гарнър, за да го извикаш на дуел. А след като баща ми те принуждава да сключиш този абсурден брак, я водиш тук и я плашиш до смърт с разкази за шпиони и убийци! Сега учудваш ли се, че след всички тези събития аз съм твърде изнервен.

Олуин и Иън гледаха втренчено Аликзандър Камерън, който си палеше преспокойно пурата.

— Първо на първо — каза той, след като пое с удоволствие първия дим, — не ми оставаше друго, освен да се появя без предупреждение в Дерби, след като те изтървахме само за половин ден в Лондон. И второ, не съм провокирал нарочно гостите ти, въпреки че повечето бяха нафукани глупаци. Трето, твоята сестра много искаше да накара възлюбения си да ревнува и ако аз не бях използвал ситуацията, всеки друг мъж щеше да й е добре дошъл за примамка. Освен това много добре знаеш, че направих всичко възможно, за да избегна дуела, но онзи празноглавец, старши лейтенантът, настоя. А що се отнася до легалността на този брак, то…

— Вярно е, значи? — ухили се най-безсрамно Иън. — Ти наистина си женен за тази фукла, така ли?

— Тази тъй наречена фукла е по една случайност моя сестра, единствената ми сестра, която много обичам. Та за в бъдеще ще трябва да си държиш езика зад зъбите, момчето ми — изрече с мрачен поглед Деймиън.

Аликзандър дръпна отново от пурата.

— Това, че ни е подслушала е наистина…много неприятно.

— Неприятно щеше да е, ако се бяхме разболели точно сега от сипаница. — Деймиън въздъхна и си наля бира. — Но решението на Катрин да ви предаде час по-скоро на английското правосъдие е по-опасно от епидемия на сипаница.

— В момента наистина нямаме нужда от допълнителни усложнения — установи Аликзандър спокойно. — Трябва да й попречим да осведоми когото и да било, преди да сме стигнали Шотландия.

— Напълно съм съгласен с теб — каза Деймиън. — Проблемът е само как да го направим? По-лесно е да опитомиш кобра, отколкото Катрин, ако си е наумила нещо.

— Би могъл да й откриеш, че си от нашите, полковник — захили се зловещо Иън. — Тогава може би и тя ще се присъедини към нас.

Светлосините очи на Деймиън станаха ледени, но макар и с мъка, той успя да се овладее.

— Осмелявам се силно да се усъмня. Най-вероятно е след такова признание тя да се разкрещи още по- силно за помощ.

— Искаш да кажеш, че не би могъл да й попречиш да ни издаде? — попита Камерън.

— Катрин е по природа по-упорита от десет мулета, а освен това от вчера и ужасно разстроена. Щом се види свободна, никой и нищо няма да я спре да насъска глутница английски псета срещу вас, пък ако знаеше, че ви помагам, щеше да нареди безмилостно да преследват и мен.

Камерън си пое дълбоко дъх и стана.

— Ами ако й представим живо какви биха били последиците от подобна постъпка?

Деймиън се взираше угрижен в навъсеното лице на приятеля си.

— Не бих желал да се уплаши още повече, отколкото е сега.

— Ех, заплахите не са нещо, което се обвива в захарен памук.

— Ще се опитам може би да поговоря с нея още веднъж…

Камерън хвърли пурата си в огъня.

— Не бива да рискуваме, тя може просто да си запуши ушите.

Той се качи по стълбата. Деймиън понечи да го последва, но му препречи пътя.

— Когато иска, Алекс може да бъде много дипломатичен… и много убедителен.