Сърце в опасност

— Веднага ли да сляза долу, или да поизчакам още малко? Нали ханджийката щеше да ни донесе нещо за ядене и отсъствието ми може да й направи впечатление.

— Не, не бива да губим повече нито секунда. Побързай, преди тя да…

Стъпки в коридора накараха двете момичета уплашено да замрат, Диърдри бе със запретнати поли и едната ръка на перваза.

Вратата рязко се отвори и смаян глас извика:

— Какво, по дяволите, сте намислили вие двете?

ГЛАВА СЕДМА

— Деймиън! — Катрин бе толкова изненадана да види брат си застанал на прага, че го гледаше, като да бе призрак.

— Какво… какво правиш ти тук?

— Ами, първо, искам да те отведа у дома и второ… — той не можа да довърши изречението, защото сестра му се хвърли, хълцайки, на врата. — Е, стига де, какво ти е? Случило ли се е нещо?

Задавена от сълзи, тя можеше само нечленоразделно да пелтечи. Деймиън я побутна леко да седне на леглото и потърси под наметалото си носна кърпа. — Така, а сега си изсекни като добро момиче носа и ми разкажи какво е станало. От какво си се уплашила толкова?

— О, Деймиън… Катрин вдигна към него насълзени очи. — Деймиън, слава на бога, че си тук.

— Рифър не ти ли каза, че ще дойда?

— Той… той е знаел?

— Естествено. Миналата нощ, или по-точно тази заран, се разбрахме с него, че ще ви последвам и ще ви намеря тук, в странноприемницата, за да стана рано сутринта свидетел при анулирането на брака, а после да те отведа в Роузууд Хол.

— Той… той се е уговорил с теб да се намерите тук?

Деймиън й взе носната кърпичка от ръката и избърса сълзите от бузите й.

— Рифър е наистина твърде непредсказуем, но не може да му се отрече здрав разум. Беше му ясно, че щом преспи и изтрезнее, баща ни ще съжали за стореното, но беше, разбира се, немислимо и да те отпратят да се прибереш сама, а той не би могъл естествено да те придружи.

— Той наистина ли искаше да анулира брака?

— Ами да! Доколкото зная, Рифър не мечтае за уютен семеен живот. — Деймиън свъси смаяно чело. — Ти наистина ли повярва… господи, искаше да се прекачиш през прозореца, за да избягаш от съпружеските си задължения, нали? Не, честна дума, Кати…

— Деймиън, ти наистина ли познаваш добре този Рифър Монтгомъри?

— Защо питаш?

— Познаваш ли го добре? Какво знаеш за него?

— Достатъчно, за да му имам доверие. Запознахме се преди три или четири години в Брюксел, и оттогава той е мой доходен клиент.

— За какви случаи прибягва към твоите съвети?

— Внос, износ… Нали е търговец. Катрин, какво искаш да ми кажеш? Защо ми задаваш тези въпроси?

Тя прегърна ръцете му и мъчително преглътна.

— Деймиън, този тип се представя за друг, за човек, който не е. Името му не е Рифър Монтгомъри, той не е лондонски търговец и дори не е англичанин.

— Какво? Катрин, какво значи всичко това?

— Говоря ти за него — прошепна заговорнически Катрин. — Той е шпионин, той е убиец! С ушите си го чух да казва, че можело да избухне война, ако някой разбере, че е тук.

— Война? Кати, зная, че си преуморена и познавам буйната ти фантазия, но…

— Видя ли хората, които го придружават?

— Да, на масата в кръчмата с него седяха двама мъже — потвърди бавно Деймиън.

— Те са негови приятели или съучастници, или и аз не зная какво. Зная само, че са го чакали тук и че искат да продължат заедно на Север. — След драматична пауза добави: — Желанието им е да се приберат у дома си… В Шотландия! Те са шпиони, яковистки шпиони!

Деймиън я гледаше така загрижено, сякаш се боеше, че е изгубила разсъдъка си.

— Кати, разбирам, че не можеш да понасяш този мъж, но Рифър не е нито…

— Името му не е Рифър, а Аликзандър, Аликзандър Камерън и в някакво селище на име Орчбъри или нещо подобно е издирван заради убийството на двама мъже. Ако имахме повече време, навярно би могъл да провериш.

— И сигурно щеше да има някакво логично обяснение. Хората си сменят името по най-различни причини, но не е задължително заради това да са шпиони или убийци.

— Госпожица Катрин казва истината — намеси се спокойно Диърдри. — И аз го чух да казва, че по пътя към родната Шотландия трябва да се пазят от граничарите и от Черната стража.

Очите на Катрин заблестяха победоносно.

— За залавянето му е обявена награда от десет хиляди крони! А вчера вечерта е бил в Роузууд Хол, за да се срещне с някакъв полковник — боже милостиви, нали е невъзможно това да е бил чичо Лорънс? Всеки случай този полковник му е дал секретни сведения за движението на войските. Деймиън, трябва да проумееш, че той само те е използвал, използвал е приятелството ти и твоите връзки, за да прикрие по- добре истинската си дейност.

Деймиън беше пребледнял, а в очите му се четеше борба между скептицизма и пълното доверие.

— Кога чу всичко това?

Катрин посочи цепнатината в стената.

— Можех всичко да чуя и видя. Онези явно не бяха съобразили колко тънки са тук стените. — Брат й гледа толкова дълго втренчено процепа, че тя изгуби търпение. — Но какво ще правим сега?

Той най-сетне я погледна пак.

— Какво да правим?

— Те са шпиони и предатели! Не можем да ги оставим чисто и просто да си отпътуват.

— Имаме ли друг избор?

Тя се замисли за миг и хвана развълнувана ръцете му.

— Ако той наистина има намерение утре заран да анулира в Уейкфийлд брака ни, достатъчно ще е да кажем истината на мировия съдия, а той ще се погрижи този бандит да бъде веднага арестуван и да отиде в затвора, където му е мястото.

Горда с плана си, свидетелстващ за съобразителност, тя вдигна глава. Вече не беше паникьосана, а сигурна в себе си, струваше й се освен това много възбуждащо да допринесе за залавянето на опасни престъпници. Държанието й на празненството по случай рождения й ден щеше веднага да бъде забравено и щяха да я честват като героиня. Хамилтън щеше да е толкова горд с нея, че щеше тутакси да поиска ръката й. Планът й беше безукорен и далеч не толкова рискован, колкото едно катерене в тъмното.

— Е, какво ще кажеш? В Уейкфийлд сигурно има военен гарнизон, нали?

— Ако не се лъжа, цял полк — измърмори Деймиън. — Но рискът…

Катрин се ухили отмъстително.

— Можеш ли да си представиш! През целия дълъг път той ни даде само веднъж почивка, колкото да хапнем и пийнем нещо и да се поразтъпчем. Едва при този кратък отдих следобед господинът благоволи да ми съобщи, че желаел бракът ни да бъде анулиран. Представяш ли си какви мъчения трябваше да изтърпя дотогава? Но най-лошото бе, че не му стигна почтеност да каже, че ти ще ни последваш! Толкова съм бясна, че ми иде направо да се разкрещя за помощ та ако ще и на какъвто ще риск да се изложа!

— От подобна глупост категорично бих те възпрял — побърза да каже Деймиън. — Единственият ни шанс да успеем, е да се престориш, че нищо не си чула и видяла.