— Пусни ме! Каквото и да кажем, каквото и да направим, те все едно ще ни убият! Диърдри вече тежи на съвестта им.
Деймиън хвърли над главата й питащ поглед към приятеля си.
— Какво говори тя? Какво сте сторили на Диърдри?
— Нищо. Милата ти сестра ме нападна с кинжал, а камериерката се опита да я подкрепи, затова, без да искаме, я ударихме така, че тя падна на пода.
— Убиец! — изсумтя Катрин. — Предател! Шпионин!
Олуин Маккейл слезе с мрачно лице по стълбата.
— Ще остане навярно няколко часа в безсъзнание, но иначе изобщо не е наранена.
— Какво стана? — искаше да разбере Деймиън.
— Прелестната ти сестричка не желае да се вразуми. — Камерън свъси заплашително вежди, когато Катрин се опита да му възрази. — Ако чуя още една-единствена дума от вас, госпожо, не ще мога да гарантирам за вашия многоуважаван брат. — После се обърна отново към Деймиън. — Можеш ли да предложиш нещо? Трябва ни време, най-малко три или четири дни.
— Освободете Катрин и Диърдри и вземете мен за заложник, за да ги накарате да мълчат.
Катрин се обърна ужасена.
— Не, Деймиън, не!
— Това е единственият изход, Кати. Необходима им е известна сигурност.
— Или лопата, за да изкопаем гробове — вметна сухо Иън.
Катрин вкопчи пръсти в наметалото на брат си.
— Но как можеш да си сигурен, че ще те пуснат, щом се усетят в безопасност?
— Ще му дам честната си дума — заяви спокойно Камерън.
— Честната ви дума като Рифър Монтгомъри или като Аликзандър Камерън? — Очите на Катрин хвърляха мълнии. — Честната ви дума на шпионин и убиец?
— Не зная дали е убивал досега, или не — натърти Деймиън, който наистина не знаеше нищо, — но съм сигурен, че тук и сега би могъл да извърши три убийства, без някой да го привлече някога към отговорност.
— Значи според теб трябва да му окажем доверие, въпреки че не е нито приятелят, нито джентълменът, за който си го вземал?
— Един мъж може да промени името и външността си, но не и характера си. Щом казва, че ще ни освободи, ако си държим няколко дни езиците зад зъбите, вярвам на честната му дума.
Катрин наблюдаваше трите враждебни лица и погледът й спря сега на Камерън, който също внимателно я наблюдаваше, и проумя с горчивина, че би вдигнала тревога в най-близкия гарнизон дори след като му се е заклела най-тържествено да запази мълчание.
— Иън, как мислиш, за колко време ще стигнем границата?
Младежът сви рамене.
— Ами четири дни, може и повече, а може и по-малко. Зависи от това, колко силно ще пришпорваме конете и колко патрула ще трябва да избегнем.
— Като идваше насам, много ли бяха?
— О, да! Направо гъмжи от тях.
— А в какво състояние са пътищата?
— Пътищата ли? — Иън хвърли на Олуин объркан кос поглед, но се беше втренчил смаяно в Аликзандър. — Пътищата са в отлично състояние, войската се грижи, за да може бързо да прехвърля частите си.
— Следователно една карета би могла да се предвижва бързо?
— Да, но… Нали не ти минава абсурдната мисъл да пътуваш в карета до Шотландия?
Олуин въздъхна и отговори вместо приятеля си.
— Идеята на Аликзандър не е толкова абсурдна, колкото изглежда на пръв поглед. Трима или четирима конници, които пътуват най-вече през нощта и избягват пътищата, са много по-подозрителни от една благопристойна английска каляска, с която един английски джентълмен и съпругата му пътуват, придружени от неколцина слуги. Правилно ли изтълкувах святкащите ти очи, Алекс?
— Винаги го правиш — кимна Камерън.
— А съобрази ли, че с карета можем да изминем този път за не по-малко от седмица, а при лошо време дори за десет дни?
— Ако можеш да предложиш по-добър план, с удоволствие ще го приема. Но трябва да имаш предвид, че неочакваното изчезване на Деймиън несъмнено ще бъде забелязано, докато, що се отнася до младоженката госпожа Монтгомъри, всеки ще реши, че се наслаждава на медения си месец в някоя идилична местност.
Деймиън направо се вцепени.
— Нали не мислиш сериозно да отведеш Катрин?
— Да ме отведе? — възкликна тя възбудено. — Но къде?
— Можете да го приемете като ваканция — обясни сухо Камерън. — През юли Шотландия е прекрасна.
— Шотландия! Вие наистина сте луд! Нямам никакво намерение да ходя в Шотландия, а с вас изобщо никъде не отивам! Кажи му, Деймиън! Кажи му, че е побъркан.
Деймиън имаше огромно желание да награби сестра си през раменете и така яко да я разтърси, та зъбите й да затракат. Всичко беше станало толкова бързо — дуелът, сватбата… Събитията бяха толкова много, а сега се очертаваше нова катастрофа… Каква полза, ако каже на Катрин истината? Какво ли ще направи, ако чуе, че той работи от няколко години за яковистите? През изминалите няколко месеца често беше на път да го разкрие пред нея и всички останали и може би трябваше да го стори. Недоволни от господството на Хановерската династия бяха мнозина англичани и те подготвяха, открито или тайно, скорошен преврат. Възпря го вероятността да се окаже отблъснат от семейство и приятели, ако им каже чистата истина. Още по-лошо беше, че с това щеше да лиши съмишлениците си от важни контакти, защото лондонската му кантора се беше превърнала с течение на времето в информационна централа. Не, не биваше да издава тайната си, дори и сега не, когато собствената му сестра се беше превърнала в топка за игра.
— Деймиън? — тя го гледаше, свъсила чело. — Хайде, кажи му го!
— Не мога да го допусна — измърмори той отпуснато. — Ще трябва да измислиш нещо друго.
— Това е единствената възможност — възрази спокойно Камерън. — Освен ако не искаме да я вържем, да й запушим устата и да я затворим някъде за една седмица. Повярвай, и аз бих предпочел всеки друг изход.
— Но тя ми е сестра.
— Обещавам ти да се държа с нея като със собствена сестра. Две седмици, най-много три, и тя ще си е отново у дома, без междувременно косъм да е паднал от главата й. — Аликзандър се усмихна. — Тя ще донесе смъртния акт на съпруга си заедно с щедро парично обезщетение и тогава цялото злощастно произшествие ще бъде много скоро забравено.
— Дори да ми обещаете всичкото злато на света, няма да купите с него мълчанието ми — упорстваше Катрин. — Деймиън, кажи му го! Кажи му, че не може и дума да става!
Когато и най-яростният протест, на който беше разчитала, остана безуспешен, самоувереността й се спука като сапунен мехур.
— Деймиън? — прошепна тя отмаляла. — Нали не искаш… не искаш да се съгласиш с този човек?
— Ти не си му оставила друг изход.
— Да, но… — Катрин се обърна рязко и впи поглед в Камерън, но студените му черни очи бяха безмилостни. Зави й се свят и тя явно всеки миг можеше да изгуби самообладание.
Аликзандър го забеляза, но се обърна не към нея, а към брат й.
— Имаш думата ми — докато сестра ти се държи разумно и не ни слага прътове в колелата, ще се държим с нея най-любезно.
— Закълни се, Аликзандър — помоли Деймиън толкова тихо, че Катрин едва можа, поради шума в ушите си, да разбере думите му. — Закълни се в живота си.
