— Аз никога не деля. — Лорън сложи ръка върху издутината на панталона му. — Пък и никой мъж не изпитва желание за втора партньорка, ако аз съм му се посветила.
Тя се отри в него и продължи с олюлени бедра пътя си, усещайки погледите му в гърба си. На устните й играеше пренебрежителна усмивка. Той е наистина много мъжествен, но нищо повече от член на гвардията. Не, ако се оплете със Стрюън, това няма да я приближи нито на крачка към целта й.
Тя мразеше Акнакери, мразеше мрачните каменни стени и откъснатата от света планина. Някъде там, навън я очакваше един друг свят, в който би могла да разгърне много по-нашироко талантите си. Мечтаеше за бляскави празненства, скъпи рокли и любовници, които да я обсипват с подаръци.
На дванайсетгодишна възраст Лорън беше останала кръгло сираче и я изпратиха в Акнакери, не, заточиха я там, защото баба й Роуз трябваше да се грижи за нея. Родена и израсла в Единбург, тя се чувстваше в замъка като пленница. За Камеръновци появата й беше истински шок. Бяха очаквали някое свитичко и възпитано момиченце, все още дете, а вместо това им се изтърси една своеволна хубавица. Произхождаше от отдалечен клон на семейството и Камеръновци не знаеха, че баща й е бил обесен като крадец, а майка й е държала един от най-преуспяващите бардаци в града. Наистина скоро установиха, че Лорън е коварна и непрекъснато предизвиква кървави кавги. Оставиха я в Акнакери само защото беше все пак една Камерън.
Какви глупаци са все пак тия мъже! Хвалят се със силата си, но омекват веднага щом ги помамят нечии пищни гърди или други женски прелести. И най-могъщият воин се превръща в безволно същество — убедена беше Лорън — и често се наслаждаваше на могъществото си. Колкото по-трудно изглеждаше някое завоевание, толкова по-голяма наслада изпитваше, ако успееше все пак да постигне целта си. При това забавленията с някой сластолюбец в плевнята й носеха и материални придобивки. Не една, нищо неподозираща, съпруга губеше така жълтици, бижута и други ценни предмети от зестрата си.
С течение на времето беше събрала значително богатство до деня преди две години, когато придума един младеж на име Макгрегър да й помогне да избяга. Когато ги хванаха, той тъкмо беше вдигнал полата си, за да може Лорън да го възнагради за съдействието, а в чантите на седлото му бяха скрити бижутата и златните и сребърни монети, които тя беше откраднала от сандъка на Лохийлс. Наложи й се да реагира мълниеносно. Тя удари Макгрегър с камък по главата и почна да твърди, че искал да я изнасили. Твърденията й бяха много убедителни, а за нейно щастие момчето беше сериозно ранено в мозъка и го обесиха, без да може да се оправдае.
За съжаление тя не успя да отдели собствените си, събрани с толкова труд, богатства от тези на Лохийлс и той заключи отново всичко в сандъка си. Някои хора подозираха, че и кражбата, и мнимото отвличане не са минали без участието на Лорън, та посъветваха Доналд да я омъжи час по-скоро за някой якичък планинец, който ще трябва да отговаря за нея.
Заплахата беше толкова ужасна, че Лорън се превърна в самата добродетел и досега все успяваше да не се поддаде на изкушението да посети Стрюън Максорли в стаята му. Мъжката сила на русия великан изглеждаше приказна и тя си беше представяла през не една безсънна нощ какво ли ще е да го усети дълбоко в себе си. Но той не би премълчал връзка с нея и щеше да се почувства задължен да й направи официално предложение, понеже в края на краищата не беше някоя слугиня, а племенница на господаря. А Лохийлс щеше да е повече от щастлив неговият овдовял преди три години приятел отново да се ожени.
Проблемът се реши от само себе си, когато до ушите й стигна новината за скорошното завръщане на Аликзандър Камерън. Известни й бяха, разбира се, всички истории около чернокосия, черноок
През последните няколко дни беше поглеждала към пътя не по-рядко от стражите по крепостните стени. Дузини мъже бяха разпратени да го търсят, а тя беше принудена да кисне по цели дни с другите жени, да изпълнява поръчки и да слуша досадни клюки.
Най-сетне очакването свърши. Конник пристигна в галоп и извести, че Аликзандър Камерън е вече на по-малко от пет мили от замъка.
Отначало за съпруга не беше ставало дума, та цялото семейство беше шокирано от новината, че е избрал не друга, а англичанка. Присъствието й в Акнакери беше обида, плесница за всеки мъж, достатъчно възрастен, за да си спомни колко арогантни бяха англичаните след победата си през 1715-а. Достатъчно неприятно беше, че Лохийлс взе жена от рода Кембъл, но Мойра е поне шотландка и планинка.
Не, тази обида трябваше да бъде изкупена. Освен това Лорън си беше наумила да напусне това ужасно място заедно с Аликзандър Камерън, а тази с-ъ-с-е-л-к-а нямаше да я спре да постигне най-съкровените си желания.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Божичко, къде изчезна? — нахока Катрин камериерката си. — Как се осмеляваш да ме оставяш сама и вместо това да се въртиш около този… около този нехранимайко!
— Извинете — измърмори разкаяно Диърдри. — Аз на няколко пъти надничах тук, но вие продължавахте да спите дълбоко. А господин Маккейл е все още толкова слаб. Аз… ами чувствам се някак отговорна за него.
— Отговорна ли? Що за глупост! Да не би ти да си стреляла в него? — Диърдри изглеждаше толкова капнала, че ядът на Катрин премина в загриженост. — Не си мигнала цялата нощ, нали?
Момичето сведе очи.
— Не… дремнах малко.
— Той как е?
— Наложи се докторът да му изгори раната, за да спре кървенето. А той тъкмо в този миг дойде в съзнание… Господин Камерън и аз трябваше здраво да го държим, за да може докторът да си свърши работата. От все сърце се надявам да не ми се наложи да присъствам втори на път на нещо толкова ужасно.
— Ще се оправи ли?
— Не зная — вдигна очи Диърдри. — Докторът смята, че е достатъчно млад и силен, за да оживее, но…
— На твое място нямаше чак толкова да се вдавам. Тези планинци са такива нехранимайковци, че не умират лесно. Те ще живеят вечно, само и само да ни доставят неприятности.
Камериерката се усмихна бледо и посочи куфара, който беше оставила до гардероба.
— Успях да взема някои от вашите неща, преди да разтоварят големия багаж. Четки, гребени, соли за баня…
— Соли за баня? Диърдри, ти си същинско съкровище! Сапунът, който трябваше да използвам вчера, беше толкова корав, сякаш тук търкат тенджерите с него. Умирам за една баня с истински сапун и истински аромати. Гадната миризма на кръв сякаш се е впила в кожата ми, но на всички тук това им е все едно. Отново ни оставиха в някакво кьоше и ни забравиха.
— Видях господин Камерън тази заран — осведоми я Диърдри. — Каза, че идвал в стаята ви, за да си поговорите, но…
— Влизал е тук?
— Осведоми се много учтиво дали са ни дали всичко, от което имаме нужда.
— Сериозно? Изглежда, мъчила го е съвестта. Да не беше лейди Камерън, сигурно щеше да ме остави да седя цяла нощ на двора… тъй де, нали нямам рошава червена коса, нито гърди, които направо преливат от корсажа.
— Госпожице?
Катрин махна с ръка и Диърдри продължи:
— Той ме помоли да ви съобщя, че семейството ще вечеря в осем часа. Мисля, че ще има празненство
