Сърце в опасност

— Господин Маккейл жив ли е още?

— Естествено. В края на краищата той е Камерън, макар и незаконен, а никой Камерън не се оставя да бъде убит толкова лесно от един Кембъл. — Тя прокара пръсти по една от резбованите дървени колонки на леглото. — Ако беше останал в Шотландия, щяхме може би да се оженим. А не беше изключено Алъсдеър и аз да станем двойка. Камеръновци често се женят за братовчедките си.

Катрин проумя изведнъж, че тази Лорън й се надсмива от ревност. Впрочем това трябваше да й бъде съвсем безразлично, защото нямаше никакви претенции относно чувствата на Камерън, но странно, от яд по бузите й изби лека руменина.

— Снощи всички разговори се въртяха, разбира се, около теб и Алъсдеър — продължи Лорън. — Никой не допускаше, че той пак ще се ожени. — Очите й се присвиха злобно. — Знаеш, че е бил вече женен, или?

Сега Катрин беше много доволна, че Лорън се разприказва.

— Да, зная…за Ани Максорли.

— Да, за Ани, най-сладкото момиче в цял Лохабър. Вярно, свързваше ги само дадена дума, но се държаха като мъж и жена, ако разбираш какво точно искам да кажа.

— Дадена дума?

— Това значи, че само звездното небе над тях и пиренът под краката им са им били кумове. Имаха намерение да повторят клетвата си и пред олтара, но нали Ани почина.

Докато си четкаше косата, Катрин попита сякаш между другото:

— Максорли? Не се ли казва така русият великан, който ни ескортираше вчера?

— Да. Стрюън Максорли е брат на Ани. — Тя погледна изкосо Катрин. — Виж, този тип никога не би оставил жена си сама в леглото. Мери Макфарлейн твърди, че бил невероятно надарен и способен да ощастливява жената без почивка цяла нощ.

Шокирана, Катрин спря да се реши.

— Впрочем Стрюън никога не би се хванал с една съселка. Само Алъсдеър може да направи такова нещо, но той от дете никога не е правил, каквото се е очаквало от него. Наследил го е, изглежда, от дядо си, а се носят и слухове, че една от съпругите на сър Евънс била обременена с английска кръв.

„Обременена“ и тя самата с такава кръв, Катрин се усмихна хладно.

— Е, имах удоволствието да си побъбря с теб и да изслушам малките ти анекдоти, но не бива да те откъсвам от задълженията ти. Тъй като проявяваш голям интерес към леглото ми, допускам, че си дошла да смениш чаршафите, нали?

Очите на Лорън изпуснаха зелени искри.

— Това сигурно е грижа на твоята слугиня, но тя очевидно е прекалено заета с леглото на друг.

— На друг ли?

— Ами да, по цял ден кисне при Маккейл, носи му ту едно, ту друго, слага му влажни компреси на челото и…

Търпението на Катрин се беше изчерпало.

— Тя ми е необходима тук. Къде е стаята на господин Маккейл?

— В северния двор. Ти никога не би я открила, но аз отивам случайно в същата посока и с удоволствие ще й предам, че имаш нужда от помощта й, за да си измиеш ръцете и да се вчешеш.

— Много мило — каза сухо Катрин.

На прага Лорън се обърна още веднъж.

— Мога да поръчам на някого да смени спалното ти бельо, но ще има смисъл, след като чаршафите бъдат наистина използвани.

Доволна от последната си отровна стрела, Лорън затвори шумно вратата. Какво безсрамие от тази никаквица — да я вземе за слугиня!

Все пак беше задоволила любопитството си и сега знаеше как изглежда англичанката. Според Лорън бяла кожа и руса коса не са особено привлекателни, пък и фигурата й не е кой знае какво. Мъжете обичат гърдести и диви жени, а не мършави кокошки, които по всеки повод се изчервяват. Какво, по дяволите, е намерил Алъсдеър в нея? Дали животът в чужбина не го е направил мекушав?

Присвила замислено чело, тя слезе по витата стълба. Не, съвсем не изглежда мекушав — тялото му е великолепно, мускулесто. А предишната вечер беше разговарял с Лохийлс само за война. Доналд Камерън искаше да знае всичко за политическия климат в Англия и в Европа, отговори на свой ред на въпросите на Алъсдеър и потвърди, че принц Чарлз е дебаркирал на 25 юли в малко заливче на западния бряг на Шотландия.

Под предлог, че трябва да изчака пристигането на брат си, Доналд беше отклонявал досега желанието на принца да го види. Ако отиде в Арисайг, това можеше да бъде възприето като подкрепа от негова страна на плановете на бунтовниците.

Лорън, която познаваше много добре моралната му дилема и изобщо не се интересуваше от политика, беше следила разговора с половин ухо, но дълбокият мелодичен глас на Алъсдеър я беше обливал с горещи вълни, възбуждайки приятно усещане в най-интимните части на тялото й.

Дълго време за съпругата му изобщо не стана дума. Едва когато почна да разказва за нападението на Черната стража и плана на Гордън Кембъл да ги подмами в капан, той подчерта изрично, че този ден англичанката му е спасила живота.

Тази глезена бяла мишка просто не може да удари толкова яко, че поне да одраска някой мъж! Алъсдеър искаше чисто и просто да спаси собствената си чест, като я представи в най-добра светлина. Защо ли се е оженил за нея? Мъжете се женят по най-различни причини: пари, престиж, власт. Една бледокожа съпруга може да е била от полза за маскировката му като английски благородник? Но той е Камерън, има гореща кръв, а глупачката с виолетовите очи положително не може да го задоволи. Сигурно влиза всеки път в спалнята с яко стиснати колене.

Алъсдеър беше тъкмо от онзи тип мъже, които харесваха на Лорън. Фактът, че е довел жена, беше неприятен, но не и непреодолимо препятствие, а само като си представи, че той може да се озове скоро в нейната спалня, й се подкосиха коленете.

Потънала изцяло в прекрасната си мечта, тя се сблъска в коридора с мъж, който тъкмо завиваше на ъгъла.

— Закъде си се забързала толкова, малката? Да нямаш карфици в дупето?

Лорън вдигна засмяно очи към великана капитан на гвардията на Лохийлс.

— Е, честна дума, Стрюън Максорли, преди по-малко от пет минути си мислех за теб!

— Дано да са били хубави мисли за горещи целувки — ухили се мъжът, втренчил недвусмислен поглед в гърдите й. — С удоволствие ще съм на разположение, трябва само да ми кажеш кога и къде.

— На друга част от тялото устните ти биха могли да ми доставят още по-голямо удоволствие! — Тя се приближи толкова плътно до него, че гърдите й се притиснаха към широките му гърди, а ръката й погали смело бедрото му. За нейно голямо удоволствие панталонът му тутакси се изду. — Тъй де, но не искам да е моя вината, ако на Мери Макфарлейн й се разбие сърцето. Нали нейното легло топлиш нощем?

— Мери няма монопол върху мен — рече той пламенно.

— А какво ще кажеш за копелето, дето й го направи?

— То си беше вече в корема й, когато спах за пръв път с нея. — Стрюън обгърна с лапите си Лорън през кръста, притегли я още по-силно към себе си. — Виж какво, ако й завиждаш, с удоволствие съм на твое разположение.

— Не, покорно благодаря, нямам никакво желание да давам живот на някое копеле. Имам по-добри планове за бъдещето си.

Максорли я пусна неохотно.

— Ако на празненството тази вечер ти доскучае, можеш да ме посетиш в стаята ми. Знаеш ли коя е?

— Ами да, онази с отъпкана от женски крака пътечка до вратата.

— Толкова по-лесна за намиране в тъмното… Но ако резето се окаже пуснато, не чукай, освен ако нямаш нищо против да го направим тримата заедно.