Явният й лондонски акцент накара докторът да застане като вцепенен и да вдигне разочаровано гъстите си черни вежди.
Смаяни погледи се отправиха от всички страни към Алекс, който силно се изчерви и със съжаление си спомни за предупрежденията на Олуин.
— Англичанка? Довел си в Акнакери една съселка? — извика възмутено Джийни.
Напук на откровеното пренебрежение, проявено от снаха му, Алекс се приближи с широки крачки към Катрин. Черните му очи бяха по-студени от глетчер и тя прочете предупреждението, в тях:
Без да каже дума, той я прегърна през кръста, вдигна я от коня и я поведе със скована усмивка на устните към семейството си.
— Катрин, позволи ми да ти представя брат си Доналд. Доналд, това е съпругата ми Катрин.
Тя съзнаваше, че всички очакват да видят как ще реагира предводителят на клана на новината, че има съселка в семейството си.
Стоманените сини очи я оглеждаха внимателно и забелязаха, че е уплашена и нервна. Доналд Камерън посегна към една леденостудена изпожулена ръка и я вдигна усмихнат към устните си.
— За мен е голяма чест и радост, Катрин — каза той сърдечно. — Всички очакваме вече цяла вечност малкият ми брат най-сетне да се ожени. Но как би могъл да устои на толкова очарователна млада дама?
Катрин знаеше, че в момента съвсем не изглежда очарователно. Той подиграва ли й се? Но в такъв случай значи е още по-зловещ и безсъвестен от брат си.
Лейди Мойра не изчака официалното представяне. Тя пристъпи крачка напред и пое ръцете на Катрин в своите.
— Трябва да извиниш лошите ни маниери, мила. Толкова време не бяхме виждали Аликзандър, че имахме очи и уши само за него, а би трябвало да се досетим, че ни е приготвил още някаква изненада. Това открай време си е негов специалитет. Всеки случай всички сме щастливи, че си тук. Най-сърдечно добре дошла в Акнакери.
Под предупреждаващия поглед на Лохийлс дори Джийни се насили да каже няколко общи фрази за добре дошла, после Катрин се видя заобиколена от любопитните синове, дъщери, чичовци и лели, които искаха да й бъдат представени.
— Засега достатъчно — заяви категорично лейди Мойра, прегърна Катрин през кръста и я отведе в топлия хол. — Не виждате ли, че клетото дете е уморено и гладно? Джийни, иди в кухнята и виж дали е останала супа от вечерята. Арчибалд, не забравяй, че после ще трябва да оперираш, та не пий много. С треперещи ръце и мътни очи няма да си от голяма полза за Олуин Маккейл. Доналд…
— Да, скъпа моя, разбира се, че имаш право. Утре ще имаме предостатъчно време да празнуваме. — Той увлече след себе си Алекс в къщата. — Предишните ти стаи в западната кула бяха лъснати до блясък, но може би ще си пожелаеш сега малко повече комфорт. Искам да кажа като женен мъж…
— Кулата ми е предостатъчна.
— Веднага ще се разпоредя да качат гореща вода. — Лейди Мойра стисна окуражаващо рамото на Катрин. Изисканият й език подсказваше, че е била възпитана в Лондон. — Една хубава баня и чисти дрехи оправят чудодейно настроението.
— Аз…аз нямам какво да облека — продума Катрин. — След нападението се наложи да оставя сандъците си край пътя.
— В огромното ни домакинство сигурно ще се намери нещо подходящо за теб, докато нашите шивачки не компенсират загубите ти — усмихна се лейди Камерън. — Коприна и брокат имаме в изобилие, а моделите са по последна парижка мода.
— Но аз… та аз не мога да приема…
— Глупости! Вече си част от семейството и всичко, което имаме, принадлежи и на теб!
Катрин забрави възраженията си, когато я отведоха от предверието в същинския хол, целият в дървена ламперия. Килими и картини висяха по стените — свидетелства за историята на семейството, а високият сводест таван също беше целият покрит с фрески. Докато следваше лейди Мойра, Катрин въртеше смаяно глава от една на друга страна, местеше поглед от оръжието и средновековните доспехи към витрините с изящни произведения на изкуството.
Широка стълба водеше към първия етаж в по-малък хол, и той с дървена ламперия и стени, целите в гоблени. Катрин вървеше като замаяна по дългите коридори и успя да хвърли през отворените врати бърз поглед в библиотеката, в салона за приеми и в една стая, всичките подредени с хубави старинни мебели.
В галерията, чиито прозорци с цветни стъкла гледаха към външния двор, бяха окачени портрети с маслени бои в естествена величина, а между тях миниатюри, изобразяващи някогашни членове на семейството. Въпреки умората Катрин забавяше крачка пред тази семейна хроника. Лейди Мойра вдигна светилника малко по-високо, за да може меката светлина на свещите да падне изцяло върху един от портретите.
— Това е Джон Камерън, бащата на Доналд и на Аликзандър. Той живее в Италия, при двора на крал Джеймс.
Катрин си спомни смътно, че Алекс бе споменал — баща му, убеден яковист, последвал след поражението на въстанието от 1715 година своя крал в заточение, вместо да се закълне във вярност на Хановерската династия.
— Доналд поддържа, разбира се, постоянен контакт с него, а кланът прави разлика между стария Лохийлс и младия Лохийлс, но нашият свекър е горд и своенравен шотландец, който се е заклел да се прибере у дома си чак когато на трона седне отново шотландски крал. Не взема от Доналд ни петак и живее в Италия като най-обикновен придворен, а не като предводител на клана на Камеръновци. Мисля, че ти би го обикнала. Синовете му са наследили безкрайно много от чертите му.
Катрин се загледа в благородните черти на това лице, издаващи сила и решителност. Сините като синчец очи и кестенявата коса бяха наследили Доналд и Арчибалд, а широките плещи и арогантният израз напомняха по-скоро за Аликзандър. На една от многото миниатюри под портрета беше изобразен четвъртият син, който също имаше сини очи, но изглеждаше далеч не толкова добре, колкото братята си.
— Това е Джон Камерън от Фасфърн — обясни Мойра. — Очакваме го утре, тогава ще се запознаеш с него. Той… той не се интересува от политика.
— А това е за срам! — изкънтя зад тях гласът на Джийни. Придружаваше я дребна белокоса жена, която бе представена просто като „леля Роуз“.
— Камеръновци са прастар клан — продължи Мойра, без да обръща внимание на забележката на снаха си. — Първият Камерън е бил разбит от Макбет през 1020 година, но се е бил толкова храбро и така упорито е бранил земята си, че кралят го е удостоил посмъртно с прозвището „Най-яростният от най- яростните“.
Погледът на Катрин се местеше от един портрет към друг и сега неволно затаи дъх. Черните очи й вдъхнаха ужас и тръпки я полазиха по гърба, защото мъжът беше сякаш жив и готов да изскочи от портрета.
— Сър Евън Камерън — обясни Мойра. — Дядото на твоя съпруг.
— Дядо ли? Аз помислих…
— Невероятно много си приличат, нали? — засмя се Мойра. — Когато Алекс беше момче, често го вземаха за негов син, а не за внук, което, в присъствието на хубави млади дами, дъртият женкар никога не опровергаваше. Сред много генерации Камеръновци те са единствените с черни коси и очи — наследени според легендите от тъмните богове.
Копринената коса на врата на Катрин настръхна.
— Тъмни богове?
— Друидите — обясни Мойра. — При раждането те даряват всеки човек или с проклятие, или с благословия. Държат го строго под око, смеят се на неговите погрешни стъпки или простират закриляща ръка. От Евън са били очевидно много доволни, защото е бил арогантен и избухлив, а смелостта му е граничела с лудост. Той бил единственият земевладелец, който не се поколебал след поражението на крал Карл през 1649 година да признае Кромуел. Заявявал, че никога не би се заклел във вярност на онзи
