„конекрадец с бялата яка“ и дори поискал обезщетение за пакостите, причинени от армията на Кромуел из полетата му и за добитъка, който му е бил откраднат.
— А как е реагирал Кромуел? — попита Катрин, която беше чувала и чела, че реформаторът не се е церемонял много-много с бунтарите.
— Ами платил и заповядал на генералите си да не навлизат в земите на Камеръновци.
Докато Катрин гледаше втренчено привлекателния мъж, който се бе опънал на Кромуел, Мойра продължи с мек глас:
— Те двамата, Евън и Алекс, са били неразделни. Чудя се как не ти е разказал нищо за стария воин.
— Откровено казано… — Катрин реши да сложи най-сетне край на целия този фарс. — Съвсем честно казано… — меките кафяви очи на Мойра се бяха вперили очаквателно в нея и тя не можа да изрече истината за брака си. — Не се познаваме от много отдавна и той ми е разказвал малко за семейството си. Представа нямах какво ме очаква тук и си въобразявах какво ли не…
— Голи, брадати обитатели на пещери, нали? — Мойра се разсмя на смущението на Катрин. — Осем години съм търкала училищния чин в Лондон и твърде добре зная каква представа имат англичаните за нас, шотландците. В някои отношения не е невярна. Ние сме горд и избухлив народ, най-вече хората от планините, където един мъж е готов и при най-малка обида веднага да посегне към меча. Между клановете има отколешни кървави вражди, въпреки че първоначалната причина за раздора отдавна е потънала в забрава.
— Като тази между Камеръновци и Кембъловци?
Мойра цяла се сви, свещникът затрепери в ръката й, а тя, изглежда, дори не забеляза, че горещият восък капе върху пръстите й.
— Нещо неуместно ли казах? Попитах само, защото бяхме нападнати от хора на Кембъловци, а един от тях много иска да види Алекс на въжето заради убийство.
Мойра пребледня, хвърли поглед на двете жени зад Катрин и поклати енергично глава, за да я възпре да продължи.
— Лейди Камерън, аз…
— Не лейди Камерън — Мойра! Не, ти не каза нищо невярно, скъпа моя. Аз… аз просто не го очаквах, но щом Алекс не ти е разказал нищо за семейството си, не можеш, разбира се, да знаеш, че аз съм от рода Кембъл и че херцогът на Аргайл е мой чичо.
Катрин я гледаше смаяна. Мъжът, обявил награда за главата на Аликзандър, отговорен и за предателството на Гордън Рос Кембъл, е чичо на тази мила, очарователна жена? Толкова много неща не проумяваше, пък и не желаеше да разбере, за да не се окаже забъркана още повече в сложните отношения в това семейство. Отново я обзеха отчаяние и безсилие и тя прокара трепереща ръка по челото си.
— Това за тебе шок ли беше, пиленце? — попита леля Роуз на шотландски диалект. — Аз изпитах преди време още по-силен. Ако преди петнайсет години някой ми беше казал, че нашият Алъсдеър ще се ожени за друга, щях да нарека този тип лъжец и да го пратя по дяволите. Все още не мога да повярвам! Та той тогава целуна кинжала и се закле на Ани Максорли да не вземе друга жена. Старата ми глава направо не го побира — как е могъл да наруши клетвата си!
Със забележка на галски Мойра я накара да млъкне, но вече беше твърде късно. Леля Роуз беше споменала за
Катрин гледаше старата жена, която си мърмореше сега нещо под нос, и се питаше дали враждебността, която усети на двора, не е била породена не толкова от факта, че Аликзандър Камерън се е оженил за англичанка, колкото от това, че
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Катрин спа непробудно осемнайсет часа, а когато към четири часа следобед се събуди, не изпита ни най-малко желание да напусне чудесното меко и топло легло. Докато се оглеждаше наоколо, почти повярва, че продължава да спи и да сънува, че е средновековна принцеса, затворена в кулата на някакъв замък. Стените бяха от голи каменни блокове, без пердета, без гоблени, а върху грубия дъсчен под нямаше даже килим. Кулата беше една от най-старите части на крепостта и единственият източник на светлина и чист въздух беше висок тесен прозорец, пробит в еднометровата стена. Тя би могла лесно да се вмести права в него. Вместо стъкло имаше дебели дървени кепенци, които се отваряха и затваряха отвътре, вълнен килим трябваше да пази от зимните ветрове.
Освен старинното легло, поне два пъти по-широко от нейното в Роузууд Хол, спартанската стая беше мебелирана само с голям шкаф за дрехи, скрин, два стола с високи облегалки и масивна маса. Нямаше камина и само малкият преносим мангал, който Мойра й беше донесла, излъчваше слаба топлинка.
Впрочем спалнята съседстваше с тъй нареченото отоплително помещение с камина от пода до тавана, което отопляваше трите стаи в кулата. Там Катрин се беше къпала до насита в голяма вана от месинг и абаносово дърво, след което беше яла с вълчи апетит горещ говежди бульон, пресен хляб, печено и кашкавал. Сита, чиста и стоплена, беше се отпуснала в леглото и беше заспала още преди Мойра да успее хубаво да я завие.
Сега се протегна с наслада и раздвижи пръстите на краката си. Беше голямо удоволствие да лежи върху снежнобели чаршафи и меки възглавници и за пръв път, откакто беше напуснала Дерби, се почувства поне донякъде сигурно и удобно в кожата си.
— Това бяха покоите на сър Евънс — й беше обяснила Мойра. — Той не приемаше какъвто и да било лукс и ругаеше „модерния Хумбърг“, както го наричаше. Твърдеше, че един мъж остава честен, ако си изпразва сам нощното гърне. След смъртта му Алекс се настани в тази кула, защото твърдеше, че като погледнел вечер през прозореца, можел да види стария воин да язди сред мъглата над езерото.
На това Катрин може да реагира само с пренебрежително присвиване на носа. Освен това изпитваше лек страх от височина, а кулата се издигаше на ръба на пропаст. И насън не би й скимнало да надникне надолу, пък и пейзажът с обвити в облаци върхове съвсем не я възхищаваше. Беше се пренаситила на грандиозни пейзажи за цял живот.
Виж, що се отнася до горещите бани, през идните дни тя сигурно нямаше да им се насити. Представа нямаше колко време ще остане тук и дали обратният път ще е също толкова труден като този дотук. Затова искаше да се възползва от всеки разкош, който биха й предложили.
Силно чукане я накара да скочи от леглото. Носеше затворена до врата нощница с дълги ръкави в дантели и сатенени панделки, а в долния край на леглото лежеше, приготвен за нея, дебел вълнен пеньоар. Едва успя да го облече, когато вратата се отвори.
На прага стоеше млада жена, която Катрин не беше видяла при пристигането си. Висока и стройна, със загоряла кожа, която свидетелстваше за много слънце, вятър и чист въздух, с тицианово червена къдрава коса и бадемовидни очи, чийто цвят преливаше от зелено в златно и кафяво, тя сигурно щеше да направи още вчера впечатление на Катрин въпреки умората. Беше сложила ръка на хълбок, поза, която подчертаваше невероятно разкошния й бюст.
— Вярно е, значи — изгука тя на шотландски диалект. — Алъсдеър се е върнал с нова жена. — Тя влезе в стаята, поклащайки прелъстително бедра, а очите й на тигрица заблестяха, докато оглеждаше безформения пеньоар. — Не бих казала, че имаш кой знае какво върху кокалите си! Причината, английските жени да са толкова мършави, сигурно е в климата. За да не става нужда да питаш — казвам се Лорън, Лорън Камерън, и съм братовчедка на мъжа ти. Тъй че сега сме комай братовчедки или нещо подобно.
— Аз… радвам се да се запозная с теб — измърмори колебливо Катрин.
— Хм! — момичето се засмя развеселено, като видя, че е била използвана само едната страна на леглото. — Ти първата си нощ в Акнакери сама ли я прекара?
Катрин сведе клепачи.
— Мисля, че моят… че Аликзандър трябваше да обсъди куп неща с братята си.
Лорън кимна.
— Да, разговаряха с Лохийлс до среднощ, а когато после пристигна и каретата, помогна на Арчи да се погрижи за Олуин Маккейл. Въпреки това е трябвало да намери време за кратко посещение и при теб. В края на краищата духът на стария не би могъл нищо да ти вземе.
