се имаше за толкова хитра.
Неговата арогантност я накара да се изчерви, тя вдигна ненадейно ръка и шумно му зашлеви шамар. Главата му остана близо минута наведена на една страна, а когато я погледна пак, пръстите й се бяха отпечатали на бузата му.
— За бога, жено — каза той тихо, — имаш опасен темперамент! Но е голяма грешка да го проявяваш тъкмо по този начин.
— А за какво да го използвам? Да ти го хвърля в краката, за да можеш да го стъпчеш? Или обичаш само жени без гръбнак, които успяваш така да сплашиш, че да пълзят в прахта в краката ти?
Алекс захвърли пурата и я привлече в обятията си.
— Не, госпожо, обичам пламенни и готови за сражения жени. Най-много обичам тънки и високи блондинки, приятно закръглени, където трябва, с теменуженосини очи и безсрамни страстни устни, сякаш създадени за целувки.
Устните му се притиснаха към нейните, езикът му проникна тутакси в устата й и закръжи около нейния език. Едната му ръка ровеше в косата й и така я държеше здраво, с другата развърза колана на пеньоара, пъхна ръка под него и загали гърдите й.
Изобщо не обърна внимание на сподавения вик на Катрин. С едно движение развърза връзките на нощницата, обви с ръка голата й плът и закръжи с пръсти около зърната на гърдите, които бързо се превърнаха в напращели пъпки.
— Защо не сложим край на глупавите игрички, Катрин? — прошепна страстно Алекс, докато устните му се плъзгаха към нежната й шия. — Искаш да сдържа обещанията си? Добре… да почнем от онова, което дадох в библиотеката на баща ти — да те взема за съпруга с всички свързани права и задължения.
— Не — изхриптя тя, — не…
— Устата ти казва „не“, но тялото ти иска повече. Много, много повече.
— Не искам нищо от теб — протестира тя вяло. — Нищичко…
Той захвърли встрани пеньоара и нощницата, притисна устни към гърдата й, почна да я смуче. Тя искаше да вика, но едва можеше да диша. Искаше да го отблъсне, но пръстите й следваха свои пътища и спряха на копринената му риза. Духът й искаше да се противопостави на това завладяване, но плътта й беше залята от вълни на чувствена наслада и тя си пожела устните му да покрият цялото й тяло с тези шокиращи милувки, за които никога не бе подозирала, и да я накарат да се стопи в пламъците им.
Тя чу дълбок стон и разбра, че се е изтръгнал от нейното гърло. Когато отвори очи, видя, че Алекс внимателно я наблюдава. Прочете глада в тъмните му очи, разбра, че той я желае и се бори със желанията на тялото си. Би трябвало това да я ужаси, но всъщност се почувства горда с женската си сила. Една- единствена милувка бе достатъчна, за да й се видят предишните флиртове детински и незначителни.
Аликзандър Камерън беше въплътената страст и тя знаеше, че няма да му устои, ако той отново я докосне. Но вместо това той изведнъж я пусна и направи крачка назад.
— Сега ще се облечеш за вечеря — каза той дрезгаво. — Ще ме придружиш и ще се държиш прилично. В противен случай ще ме принудиш да приема, че изобщо не те интересува дали ще видиш отново Англия и твоя старши лейтенант.
Със сълзи в очите Катрин отметна предизвикателно глава.
— За сметка на собствената ви душа, господин Камерън, така ли?
— Аз нямам душа, госпожо. Тя умря преди петнайсет години в обятията ми.
Тя си пое разтреперана дъх.
— Ти си човек, достоен за презрение — без скрупули, без морал, без вяра, без съвест! Всъщност не би трябвало да вървиш на два крака през този живот.
Алекс се поклони подигравателно.
— Един мъж умее да оцени жена, която има толкова високо мнение за него. — С тази саркастична забележка той излезе от стаята.
Докато отиваше да посети ранения Олуин, той се поуспокои, но кръвта все още кръжеше бясно из тялото му, а в порите му сякаш бяха проникнали ароматът и вкусът на Катрин. Беше на косъм да я хвърли върху леглото, за да се освободи най-сетне от нея. Но беше ли наистина това изходът? Щеше ли овладяването на тялото й да намали изнервящото напрежение, което го обхващаше в нейно присъствие? Или след това всичко щеше да стане още по-лошо? Тези очи, тези устни…тя непрекъснато го предизвикваше и ако не намери скоро възможност да я отпрати от Шотландия и от своя живот, тогава…
Тогава какво?
На прага на стаята той спря, за да свикнат очите му със здрача. На нощното шкафче гореше една единствена свещ и слабата й светлина падаше само върху леглото. Без да намери отговор на въпроса си, той се приближи към леглото на болния, свъсил чело.
— Проблеми?
Алекс се учуди, че сивите очи на приятеля му бяха ясни и будни, сякаш беше спал не няколко кратки часа, а дни наред.
— Проблеми ли? Нищо особено. Трябва да спиш.
— Как да го постигна, след като при всяко мое обръщане, почваш да кръжиш над мен като гарван- лешояд.
— Би трябвало да смятаме всъщност, че си твърде болен, за да се упражняваш в присъщото ти остроумие — забеляза сухо Алекс.
— Арчи ми даде почти толкова уиски, колкото и опиум. — Олуин се намести върху възглавниците и направи гримаса, когато превързаното му рамо се плъзна по дюшека. — Заканва се, че след седмица ще танцувам под звуците на гайда и нямам основания да се съмнявам в думите му.
— Шегата настрана, как се чувстваш?
— Сякаш ме е улучил голям къс скала, но според Арчи скоро ще мога отново да си служа с ръката, дори ако рамото остане известно време неподвижно. Имал съм късмет, че е лявото. Мисълта, че в бъдеще няма да мога да се сражавам с вятърни мелници, би ме ужасила.
Алекс се засмя и си наля чаша уиски от шишето върху нощното шкафче.
— Наздраве! — обади се Олуин. — Можа ли да спиш миналата нощ?
— Малко.
— Не ми изглеждаш отспал. За мъж, който след половин вечност се завръща в лоното на семейството си, изглеждаш като пребито псе.
Алекс прокара с въздишка пръсти през косата си.
— Все повече ми се струва, че е трябвало да си останем там или поне да се бяхме върнали с кораб.
Олуин кимна ухилен.
— Мойра беше преди малко тук и през цялото време ми приказва за очарователната ти съпруга. Трябва ли да кажа веднага „нали те предупредих“, или да поизчакам още няколко минути?
— Ако поизчакаш, ще имаш допълнителни основания да го кажеш.
— Какво се е случило?
— Стрюън иска на всяка цена да потегли с един отряд, за да ликвидира Гордън Рос Кембъл.
— А Лохийлс на какво мнение е?
— Помолил е бащата на Иън да дойде в Акнакери. Старият Гленгарън трябва да реши дали смъртта на сина му трябва да бъде отмъстена. Но предполагам, че Доналд ще го посъветва да изчака. Може би ще има скоро възможността да убие повече Кембъловци, отколкото някога е мечтал.
— Ако съм те разбрал, Лохийлс смята, че клановете ще тръгнат да се бият за принц Чарлз.
— Брат ми не е за завиждане. Каквото и да реши, няма да е доволен от себе си. Аз лично смятам, че Англия е още по-настървена от Шотландия този бунт да се вдигне. Те искат да ни смажат веднъж завинаги и окончателно да превземат страната ни.
— Вечният песимист!
— Непоправимият глупак, искаш навярно да кажеш. Кой може да е толкова глупав да се надява, че бихме могли, след като сме се върнали у дома, да останем в сянка?
— Ти, легендарни ми приятелю!
