Хамилтън Гарнър вървеше към стаята си по миришещите на плесен коридори на замъка. Лицето му беше силно зачервено — не само от многото наздравици за бъдещата победа, но и още повече от гордост, че херцогът му беше възложил да командва обучението на полковете. Колко умно беше постъпил, като бе привлякъл вниманието на Къмбърленд върху себе си! Накрая херцогът беше разговарял надълго и нашироко с полковник Гест и Гарнър беше сигурен, че беше станало дума за назначаването му в личния щаб на херцога.
Той блъсна вратата към стаята си с крак и зелените му очи засвяткаха доволно — както винаги, когато се прибираше в луксозното си убежище, което дължеше на смелостта и лоялността си.
Студените каменни стени бяха покрити с великолепни гоблени, огромният гардероб и скриновете бяха от черешово дърво. Широкото легло с балдахин стоеше върху подиум. То беше покрито с кадифе, а възглавниците и завивките бяха напълнени с гъши пух и покрити със сатенени калъфи. Подът беше покрит е персийски килими и когато ботушите му оставяха по тях мръсни следи, той трябваше само да заповяда на един от двамата си слуги незабавно да ги отстрани. Голямата камина беше от мрамор, многото свещи в сребърни свещници разпространяваха мека светлина, стаята ухаеше на скъпия екзотичен парфюм, особено предпочитан от прекрасното същество, което лежеше в леглото му.
Хамилтън затвори вратата с крак, отиде засмяно до леглото нави на пръстите си една дълга червена къдрица. Момичето даже не вдигна глава.
— Какво сърдечно посрещане! — проговори подигравателно мъжът. — Ще взема да си помисля, че не се радваш да ме видиш!
— О, напротив, направо не съм на себе си от радост — отговори нагло тя и посегна към кутията с бонбони на нощното шкафче.
Кутията излетя от ръката й и тя изпищя от болка, когато майорът грубо я сграбчи за косата и я издърпа, докато коленичи на леглото. Гарнър жадно завладя устата й и разкъса копринената й нощница. Тя забарабани с юмруци по коравия му гръден кош, но той само се изсмя и я хвана за ръцете, преди острите й нокти да са издрали лицето или шията му.
— Ах, сладката ми Маги, за мен е огромно удоволствие да те видя плаха и покорна!
— Пусни ме, копеле! — изфуча тя. — Вониш на пот и урина и не искам да имам нищо общо с теб!
Хамилтън отново се изсмя, изви ръцете й и притисна устни към голата й гръд. Както очакваше, зърното набъбна още при първото докосване на езика му и се превърна в напращяла пъпка.
Това също е част от предимствата на издигането в службата, каза си той. Свободен избор между всички жени в Единбърг — дами, уличници или слугини. Преди няколко седмици беше спечелил дивата котка в леглото си при игра на зарове с полковник Пътнъм. Загубилият беше много нещастен и направи няколко опита да я откупи от Гарнър — предложение, което само възбуди любопитството му и го накара веднага да изпробва изкуството й.
Той не съжаляваше, че я е задържал, макар че му излизаше доста скъпо и всяка сутрин трябваше да ходи да й купува подаръци. Ала тази Мага Макларън, местно момиче, което всеки път се преструваше, че се отдава принудително, проявяваше смайваща изобретателност, щом веднъж я „опитомеше“.
Ухилен, той я натисна върху матрака, разкопча панталона си и разтвори бедрата й. Когато членът му проникна в горещата, влажна и тясна утроба, от гърлото й се изтръгна протяжен сладостен стон. Естествено тя и този път се направи, че е била изнасилена, дърпаше се и го риташе, но много скоро престана да ругае, уви крака около хълбоците му, вкопчи се в раменете му и започна да го подканва да усили тласъците, докато се наслади докрай на екстаза си.
Изтощен до крайност, Гарнър падна на леглото до нея. Лицето му беше мокро от пот, елегантната му перука беше захвърлена незнайно къде.
— Слава на бога, че бунтовниците не са се сетили да те използват като оръжие! — изохка той. — Отдавна щяха да са спечелили въстанието си!
Маги оглеждаше със смръщено чело петната и драскотините по нежната си кожа, причинени от месинговите копчета и кожения колан. Пищните й гърди, неустоимо привлекателни за всеки мъж, бяха издраскани, а грубият му панталон беше оставил грозни следи по бедрата й. Ала тези дребни неприятности се компенсираха до голяма степен от задоволството, че беше изтощила любовника си до крайност. Англичанинът, когото тя винаги наричаше презрително „сасенах“, беше прекалено самоуверен, суетен и безмерно честолюбив.
Не можеше да отрече, че офицерът е много красив. Той тренираше всеки ден, за да поддържа мускулестото си тяло в добра форма. Използваше всеки повод да се дуелира и да докаже смелостта и майсторството си във фехтовката. След фиаското при Колте Бридж бе заповядал да разстрелят двама подофицери и да обесят двадесет войници за пример на останалите. А когато при Престънпанс драгуните му отново се уплашиха и се обърнаха в бягство, той беше готов отново да прибегне до тези драконски мерки. Осъдените запазиха живота си само благодарение на генерал Коуп, който се намеси в последния момент и заяви на Гарнър, че подобни масови екзекуции могат да бъдат в полза само на неприятеля.
Англичанинът беше толкова самодоволен, че се считаше за най-добрия любовник на света, докато шотландката го причисляваше по-скоро към средното ниво.
— Като гледам жалкото ти оръжие — тя хвърли пренебрежителен поглед към увисналия му член, който се подаваше в отвора на панталона, — още повече се убеждавам, че нямате никакъв шанс срещу моите сънародници!
Хамилтън бавно отвори очи.
— Този остър език един ден може да те отведе в затвора, скъпа моя!
— Не ми се вярва, защото той представлява само пикантна подправка към останалите ми предимства, не намираш ли и ти?
Хамилтън огледа пълните чувствени устни и с усмивка й даде право. Повечето жени му доскучаваха само след няколко минути, но Маги Макларън беше изключение. Комбинацията от лед и огън го възхищаваше — не на последно място и защото му напомняше Катрин Ашброк. Катрин… Теменуженосини очи, които искряха като аметисти, възбуждащо гъвкави движения, буен темперамент — и едновременно с това хладна дистанция, така че никога не беше сигурен дали тя го харесваше или не…
Богатата, културна, красива и разглезена Катрин Ашброк беше единствената жена, на която сериозно беше възнамерявал да предложи брак, но тя го изигра по най-грозния начин, подигравайки се с чувствата му и с кокетството си предизвика дуел. Унижението, че бе победен от обикновен търговец, продължаваше да го гризе, но още по-лошо беше предателството на Катрин: приютена от баща си тя се омъжи за Монтгомъри, тя се бе заклела на Хамилтън да избяга от черноокия негодник още в първата гостилница, но явно беше променила намерението си, защото след оздравяването си той напразно беше търсил двойката в половин Англия и беше станал за посмешище на другарите си…
— Хубава ли беше тя, сасенах?
— Какво? — промърмори стъписано той. — Коя?
— Жената, за която непрекъснато мислиш! Която изведнъж събуди члена ти за нов живот, като че го е ужилила пчела!
Гарнър се изчерви, седна в леглото и започна да разкопчава червения си мундир.
— Сигурно ти напомням за нея — отбеляза съчувствено Маги, докато му помагаше да се съблече. — Хубава ли беше?
— Тя беше мръсница — отговори с въздишка Гарнър. — Руса, синеока мръсница! Но с родословно дърво, което щеше да ми осигури безгрижен живот.
— Щеше? Значи не се е хванала в мрежата ти?
— Дуелът беше нечестен! — изкрещя Хамилтън и веднага беше готов да си отхапе езика. Вече беше доверил на шотландската уличница много повече, отколкото беше допустимо. Тя го наблюдаваше внимателно с кехлибарените си очи, докато разкопчаваше ризата му и нежните й пръсти се плъзгаха по грозния белег, който обезобразяваше малкия му гръден кош.
— Значи си се дуелирал заради нея и си загубил…
Той я сграбчи за раменете и я раздруса.
— Никой не ме е победил! Никой!
— Белегът доказва противното, сасенах.
— Дуелът беше на живот и смърт и аз почти го бях победил… Той сведе оръжието си, сякаш искаше да
