се предаде, и аз бях готов да го помилвам, когато страхливецът изненадващо ме нападна… Бях тежко ранен и когато след няколко дни дойдох в съзнание, копелето беше офейкало, а с него и тя! Беше ми се заклела, че ме обича, но сигурно още от самото начало е била в съюз с него!
Хамилтън пусна раменете на Маги и стисна ръце в юмруци.
— След като се възстанових, седмици наред претърсвах околностите, за да открия двойката и да си отмъстя за унижението, но те сякаш бяха потънали в земята. Никой не беше виждал стройна блондинка и чернокос и черноок мъжага!
Маги следеше израза на разкривеното му от гняв лице, ала когато той започна да описва изчезналата любовна двойка, очите се разшириха от изненада и тя задиша по-бързо. Той беше толкова погълнат от възбудата си, че изобщо не забеляза вълнението й.
— Накрая трябваше да се върна в полка си, защото Чарлз Стюарт събираше планинците, но не съм простил нито на него, нито на нея, а образът му ме преследва даже насън. Колко пъти съм си въобразявал, че го виждам — в кръчма или на улицата, а веднъж даже повярвах, че водеше неприятелски патрул, но се оказа зрителна измама. Сигурен съм, че Монтгомъри и онази мръсница са се скрили някъде в Лондон. А може и да са се прехвърлили във Франция и сега се смеят на подлия номер, който ми изиграха! Но знай, скъпа моя Катрин, че много се надявам един ден да се срещнем отново!
Едва сега му направи впечатление, че шотландката беше станала смъртнобледа.
— Какво ти стана, Маги? Да не си видяла призрак?
— „Катрин“ ли каза?
— Да, Катрин Ашброк Защо питаш?
— А мъжът се е казвал Монтгомъри?
— Да, Рефър Монтгомъри. Защо?
Маги опря брадичка на коленете си. Не можеше да бъде вярно!
— О, божичко! — прошепна разтърсено тя. — Естествено, че е вярно… Веднъж тя спомена, че годеникът й бил драгунски офицер…
Тя се разсмя истерично и Гарнър се намръщи още повече.
— Какви ги говориш, по дяволите? Коя е тази, дето ти е казала, че годеникът й е бил драгунски офицер?
— Катрин! — отговори през смях Маги. — Твоята сладка Катрин! Руса, синеока мръсница — сасенах! Появи се в Ахнакари преди седем или осем месеца, току-що омъжена за чернокосия дявол, за самия Камшройнайх Дуб!
Хамилтън я сграбчи за раменете и я раздруса като обезумял.
— Престани да се смееш и ми разкажи всичко отначало!
— Нали ти казах! Двамата пристигнаха в Ахнакари, двамата, които търсиш! Но мъжът не се казва Монтгомъри, а Камерън. Убедена съм, че водачът на патрула, когото си забелязал, е бил самият той. Аласдейр… Александър Камерън, братът на Доналд Камерън от Лохиел!
Гарнър шумно пое въздух.
— Откъде си сигурна? Как можеш да твърдиш, че това е същият мъж?
— Защото в целия свят няма втори човек, който да отговаря на твоето описание. — Маги изтри сълзите от смях от очите си. — Освен това ми е братовчед.
— Твой… твой братовчед?
— Ами да. — Кехлибарените очи засвяткаха иронично. — Аз съм братовчедка на скандално известния Камшройнайх Дуб, братовчедка на братята му Доналд и Арчибалд…
— Ти си роднина с главата на клана Камерън?
— Май те побиха студени тръпки, а?
Хамилтън навлажни пресъхналите си устни.
— И си съвсем сигурна, че Рефър Монтгомъри…
— Че той е Камшройнайх Дуб? Разбира се, че съм сигурна! Един път той спомена, че се е дуелирал заради русата сасенах с някакъв червен мундир, а от други съм чувала, че имал голям успех като търговец под името Рефър Монтгомъри.
Майорът не беше в състояние да разсъждава ясно. Значи се беше дуелирал с човека, който беше известен като най-добрия фехтовач на Европа — и за малко не беше победил Тъмния Камерън, за когото се носеха невероятни легенди!
— Къде е той сега? Знаеш ли къде да го намеря?
— Според мен е в обкръжението на принца.
— Маги, чуй ме добре…
— Лаурън — прекъсна го тя.
— Какво каза?
— Не се казвам Мага, а Лаурън — Лаурън Камерън. И не е нужно да ми мачкаш така ръцете!
Хамилтън разхлаби желязната си хватка.
— Какво знаеш за Катрин?
— Не много… Всички бяхме изумени, когато Аласдейр я доведе в Ахнакари… Тя се отнасяше с нас като със слуги…
— Той я е отвел в Шотландия? — попита невярващо Гарнър.
— Нали вече ти казах! Една сасенах в Ахнакари — старият сър Евън се е обърнал в гроба!
— Все още ли е там?
Очите на Лаурън се присвиха в тесни цепки. Ако му кажеше, че онази мръсница се е върнала в Англия, сигурно щеше веднага да тръгне да я търси, а тя не беше готова след Аласдейр да изгуби и този майор, който представляваше за нея добър източник на доходи, пак заради проклетата сасенах.
— Да — потвърди най-спокойно тя. — Той я остави в Ахнакари с другите жени.
— И къде се намира това Ахнакари? Как мога да стигна дотам?
— Никак! — изсмя се подигравателно тя. — Веднага се разбира, че ти просто нямаш понятие. Нито един неканен гост не може да влезе в Ахнакари. Даже да успееш да се промъкнеш през петдесетте мили непроходими гори с безброй скални клисури, ще се изправиш пред непристъпни крепостни стени, където въоръжени мъже ден и нощ наблюдават за англичани или за враговете от клана Кембъл. Даже крал Макбет се отказал от обсадата на Ахнакари само след един ден и избягал с подвита опашка. Ако не ми вярваш, питай приятеля си, херцог Арджил, за когото Ахнакари от години е трън в очите и който е готов да даде луди пари за залавянето на Аласдейр. Ако искаш да си отмъстиш на Камшройнайх Дуб ще трябва да се наредиш на опашка от около пет хиляди души.
Хамилтън скочи с проклятие на уста и се заразхожда нервно из стаята.
— Да не би да искаш да си възвърнеш онази мръсница? — попита сладко Лаурън. — След всичко, което ти е причинила?
— Искам само обяснение — изръмжа Гарнър. — Говори се, че Тъмният Камерън е извършил всевъзможни престъпления. Може би е принудил Катрин…
— Принудил? — Лаурън преметна дългите си крака през ръба на леглото и се протегна като котка. — Тя беше толкова луда по него, че даже не му даваше да се нахрани на спокойствие! Вдигаше го от масата и му смъкваше дрехите от гърба още преди да са стигнали до леглото! Хамилтън се озова с един скок до нея и й залепи оглушителна плесница. Лаурън падна на леглото и изпищя, когато той грубо я издърпа за косите.
— Жалка проститутка! Какво знаеш ти за това?
— Знам онова, което съм видяла със собствените си очи! — изфуча разярено тя. — Твоята сладка Катрин беше постоянно залепена за Аласдейр и любовните й стонове се чуваха по целия замък.
— Лъжкиня! — изрева той и отново я удари по лицето, но тя се нахвърли върху него, хапейки и драскайки. Двамата се приземиха на килима и Гарнър падна върху Лаурън, която заби нокти в раменете му и го изрита болезнено. Той задуши галските й проклятия, като притисна коравите си устни върху устата й и брутално проникна в нея. Дрезгав вик се изтръгна от гърлото й, тя престана да се отбранява и безмилостно го тласна към най-високи постижения.
Хамилтън Гарнър затвори очи, за да си внушава по-лесно, че тялото, което тръпнеше под неговото и уверено го водеше към оргазма, е на Катрин, а не на някаква си шотландска проститутка.
