Алуин се взираше замислено в най-близкия лагерен огън в долината. Наистина ли подозрението на Питърс беше просто смешно? Преди осем месеца двамата с Алекс бяха сметнали един човек за очаквания Ян Камерън, защото се бе появил на правилното място в правилното време и се беше държал, както се очакваше от него. Изобщо не им беше хрумнало, че херцог Арджил е заловил истинския Ян Камерън и го е заменил с Гордън Рос Кембъл. Тази грешка за малко не доведе до залавянето на Алекс, а самият Алуин се отърва с лека огнестрелна рана.
— Оценявам искреността ви, сержант, и ви благодаря, че ми се доверихте. Според мен е напълно възможно англичаните да имат свои шпиони в лагера ни. Графът тръгва с нас към форт Август и можете да бъдете сигурен, че постоянно ще го държа под око. Мога ли да разчитам, че ще запазите подозренията си за себе си?
— Естествено, сър. — Джефри Питърс отдаде чест. — Ами… може ли да попитам дали всички Камерънови ще тръгнат към форт Аугуст?
— Всички мъже, да… С изключение на няколко стражи, които оставяме да пазят жените. — Алуин не можа да устои на умолителния кучешки поглед на сержанта. — Можете да ми направите голяма услуга… Във всеки случай не знам мога ли да изисквам това от вас, след като и без това съм ви задължен.
— Какво казахте, сър?
Алуин се усмихна.
— В случай, че сте забравили, ще ви припомня, че придружихте дотук не само лейди Катрин, но и жена ми.
— О… — Питърс отново се изчерви. — Не си струва да говорим за това.
— Жена ми и лейди Катрин ще останат като гости на лейди Ан в Мой Хол и мисля, че много ще се радват да имат до себе си доверен човек.
— О, за мен ще бъде голяма чест да остана с лейди Катрин, сър! Кълна се, че никога няма да я изпускам от очи…
— Вашето усърдие е похвално, сержант, но не е нужно да я охранявате двадесет и четири часа в денонощието — отбеляза сухо Алуин. — В Мой Хол жените не са заплашени от нищо. Хората на лейди Ан са наблизо, а лорд Джордж и отрядът му ще пристигнат най-много след ден.
— О, да, сър… Естествено аз ще пазя и мисис Макайл също така съвестно като лейди Катрин!
— Естествено! — ухили се Алуин. — Лека нощ, сержанте!
— Лека нощ, сър. И ви желая много късмет във форт Август! Пратете хановерците по дяволите!
Алуин се засмя и се отдалечи, но когато стигна в оборите на Мой Хол, на челото му се бяха вдълбали тревожни бръчки. Дали да не разкаже на Алекс за подозренията на Питърс относно граф Фандучи? Не, първо ще поздравя жена си, реши той и щом се прибра в стаята им, сладките устни на Дейдре го накараха да забрави всичко останало.
17
Като всички други жени, чийто мъже потегляха за форт Август, Катрин също се постара да запази спокойно изражение на лицето си. Гайдарите вече изтръгваха от инструментите си първите пронизителни тонове, които според шотландците бяха музика, докато за повечето други хора бяха просто оглушителна какофония.
Принц Чарлс бе станал от болничното си легло и държа възпламеняваща реч, при което предпазливо намекна, че би било желателно да не се ограничат с изгонването на малките гарнизони в двата форта, а веднага да продължат напредването към Арджилшайр и да си разчистят сметките с Кембълови, които бяха застанали на страната на Хановерците. Лохиел изслуша това абсурдно изказване, без дори да трепне. Херцог Арджил разполагаше с поне пет хиляди войници и само около хиляда от тях бяха командировани в Единбърг, за да подсилят армията на Къмбърленд. Клановете Камерън и Макдоналдс разполагаха общо само с около седемстотин и петдесет души и беше истинска лудост да предизвикат Арджил.
Шотландските носии в различни цветове и шарки създаваха пъстра картина на възвишението пред величествената фасада на Мой Хол. Само петдесет офицери бяха на коне; всички останали щяха да вървят пеша, следвани от дузина малки каруци с провизии, палатки и други необходими вещи.
Дамиен бе решил да остане при Катрин и двамата заедно проследиха последните приготовления за тръгване. Тя откри много познати лица — Доналд, Арчибалд, Кепох, граф Фандучи — и се опита да прогони мисълта, че може би виждаше приятелите си за последен път. Гарнизонът във форт Август беше само от шестдесетина войници. Но те притежаваха мускети, с които умееха да стрелят смъртоносно…
Още по-непоносима беше мисълта за форт Уйлям. Там бяха разположени най-малко петстотин войници, които се снабдяваха по море с провизии и муниции. За дълга обсада и дума не можеше да става, не само заради оръдията, а и защото само на четиридесет мили южно от форта дебнеха хиляди от резервните бойни единици на Кембълови.
Не, сега не биваше да мисли за форт Уйлям. Клановете Камерън и Макдоналдс трябваше бързо да завземат форт Август, защото това щеше да позволи на Алекс да дойде да я вземе от Мой Хол и да я отведе в Ахнакари.
Наистина ли бяха минали седем месеца, откакто за първи път беше видяла обрулените от вятъра стени на стария замък? Наистина ли бяха минали седем месеца, откакто беше влязла за първи път в огромните овощни градини и беше седнала в розовата беседка, най-голямата гордост на лейди Мойра? Дали Мойра, Джени и леля Роуз все още мислеха за нея или веднага я бяха забравили? Наистина ли изпитваше носталгия по Ахнакари или само си въобразяваше, защото вече нямаше друг дом?
Естествено тя беше шокирана, когато узна, че сър Алфред Ашброк не й е баща, но шокът премина бързо, защото никога не се беше чувствала истински обичана и закриляна в Розууд Хол. Тези две чувства бе опознала едва при Александър Камерън и сега знаеше, че животът й изцяло щеше да загуби смисъла си, ако съдбата й го отнемеше.
— Изглеждате ужасно замислена, мисис Камерън — пошепна в ухото й тъмен глас. — Възможно ли е все пак да усещате липсата на съпруга си?
Той я прегърна изотзад и тя се облегна с въздишка на широкия му гръден кош.
— Затова ли взе със себе си и Струан, и граф Фандучи? За да ми спестиш изкушенията? Да знаеш, че от това няма да има никаква полза. Лейди Ан предложи да ми набави най-добрия любовник, за да ме топли в студените нощи.
— Наистина ли?
— Да, а освен това пазя сержант Питърс като дълбока резерва.
— Бедничкият! Той изобщо не е в състояние да те задоволи. — Устните му нежно докоснаха шията й. — Ти изтощаваш дори мен.
— Тогава през следващата седмица си почивай, скъпи съпруже, защото още днес усещам първите нови пориви.
Алекс бавно я обърна към себе си и я целуна така страстно, че наоколо се чуха сподавени смехове. Алуин последва примера му, прегърна Дейдре и впи устни в нейните с не по-малка страст. Кехлибарените очи на Лаурън засвяткаха от омраза към Катрин, но тя демонстративно се хвърли на шията на мъжа си и го целува така жадно, че русият великан се задъха.
— Луди хора! — заяви Арчибалд Камерън, поклащайки глава — Всички са полудели!
— Прав си — съгласи се Лохиел, — но тази лудост е красива. Освен това не можеш да ме убедиш, че поне малко не им завиждаш, братле. Щом видиш Джени на портата на Ахнакари, и твоят панталон ще се издуе!
— Джени ли? Ами! — възрази през смях лекарят. — Моята бабичка вече не е в състояние да събужда мъжкото желание, даже да пусне в панталона ми цял рояк пчели!
Доналд отметна глава назад и избухна в смях. Много добре знаеше, че Арчи и Джени постоянно си разменяха остри думи, но те свършваха пред вратата на спалнята. Джени беше главната опора на Арчибалд и Доналд не можеше да си представи, че един от двамата би могъл да надживее за дълго другия — също както не можеше да си представи, че ако той изгубеше Мойра слънцето щеше отново да изгрее и степта да разцъфти.
Мойра… О, господи, как му липсваше! С цялото си сърце се радваше на присъствието на Катрин в
