И какво беше получила от него като компенсация? Влага и студ, корави походни легла, оскъдна храна, самотни дни и дълги нощи, изпълнени с кошмари!
— За какво мислиш? — Тя помилва брадичката му. — Откъде се взе тази мрачна физиономия?
Алекс успя да изобрази на лицето си слаба усмивка.
— Неволно се сетих за дядо си.
— За стария сър Евен?
— Да. Сигурен съм, че старият негодник щеше да те хареса и да се забавлява колко бързо си ме опитомила.
— Не съм ви опитомила, милорд! Само загладих някои ръбчета. С кого щях да споря, ако бяхте станал кротък като агънце? И кой щеше да ме принуждава редовно да изпълнявам брачните си задължения?
— Нима искаш да кажеш, че ако се беше оженила за слабак, щеше да му слагаш рога?
— Напълно е възможно… От друга страна обаче, да знаеш, че ще видиш звезди посред бял ден, ако се забавиш повече от седмица или се изложиш на ненужен риск! Обещай ми да бъдеш предпазлив.
— Така по-малко ли ще се тревожиш?
— Да… не… може би…
— Е, добре. — Алекс извади малката кама с дръжка от слонова кост, която винаги висеше на колана му. — В нашата страна има един чудесен обичай за подпечатване на честна дума. Мъжът целува оръжието си и ако престъпи тържествената си клетва, животът му губи смисъла си.
Той поднесе камата към устните си, а после целуна жена си.
— Обещавам ти, че ще направя всичко, което е в човешките възможности, за да се върна при теб в Ахнакари дълго, преди да се роди синът ни.
— Знам, любов моя, знам, но… Понякога имам чувството, че ни предстоят още по-ужасни неща.
— Пак ли онзи кошмар?
— Не, откакто напуснах Дерби, той изчезна. Но усещам, че ще се случи нещо страшно…
Алекс остави камата и я прегърна нежно.
— Никога не съм чувал кошмарът да е ставал истина. Можеш да ми вярваш, че в нощта преди битката нито един мъж не спи спокойно.
— И ти ли? Нима имаш кошмари?
Алекс си припомни страшните сънища, които го бяха преследвали цели петнадесет години — как всеки път убиваха Ани пред очите му…
Сега го мъчеха други ужасни видения. Катрин беше заплашена от опасност и той беше длъжен да я защити…
— Алекс?
— Да — призна тихо той, — и аз имам кошмари, не само нощем, а и посред бял ден, когато си представям какво би могло да се случи. Но знам, че трябва да се преборя с тези страхове, защото в противен случай те ще ме парализират…
— Но откъде вземаш силата да се бориш с тях?
— Сила ми дават единствено твоите нежни ръце, любима…
16
Тази вечер Лаурън Камерън Максорли си помисли, че нещата се развиваха доста по-добре, отколкото беше смяла да се надява. Лохиел я посрещна със сълзи на очите, а Струан беше ужасно горд, че венчавката беше извършена от истински свещеник. Мъжът й беше една тромава мечка, която се отличаваше единствено с ненаситния си сексуален нагон — качество, което тя ценеше извънредно много.
За съжаление преживяното през последните пет дни й бе доказало окончателно, че не е създадена за този суров живот. Отчаяно копнееше за лукса, на който беше свикнала като любовница на Гарнър в Единбърг Касъл — за мекото легло, скъпите парфюми, хубавите бонбони… Докато прекосяваха прохода, тя се страхуваше до смърт от насечените скални стени и решението й да се махне колкото се може по-скоро от бунтовническата войска се затвърди окончателно. Щеше да изпълни задачата си с най-голямата възможна бързина и щом стигнат в Инвърнес, да изчезне. Английските кораби тръгваха оттам към Единбърг, към Лондон, към света…
Какво щастие, че днес беше попаднала на толкова важни сведения! Клановете Камерън и Макдоналдс щяха да напуснат Мой Хол утре на зазоряване, за да прогонят гарнизона от форт Август. Тъй като омразната сасенах беше бременна, мъжете бяха решили да оставят всички жени в имението, докато пътят към Лохабер се освободи.
Досега никой не се е грижил за безопасността на жените, каза си ядно Лаурън. Най-малко петдесет бременни се разхождаха около палатките, мъкнеха съчки и вода, готвеха, перяха и се грижеха за потребностите на мъжете — но не и сладката Катрин! Тя живееше като кралица в господарската къща и я обслужваха десет прислужнички!
Когато съобщи добрата новина на клана, Аласдейр сияеше като глупак и сега гайдите свиреха непрекъснато, а бардовете вече пишеха стихове за наследника на славния Камшройнайх Дуб с пожелания за още една дузина здрави деца. Естествено никой не споменаваше, че майката не е шотландка и, че от нея можеха да се очакват само слабички руси хлапета.
Лаурън можеше да дари Аласдейр с истински синове, едри и силни, диви и страстни. Но той я отблъсна и скоро щеше да си плати за глупостта… Само заради него сега мъкнеше тежката кофа с вода по хлъзгавата пътека!
След като тази сутрин бе украсила косите си с яркочервени панделки, следобед бе намерила в палатката си смачкано листче с кратки указания и сега бързаше да ги изпълни съвсем точно.
Зъбите й тракаха не само от студ, но и от нервност, защото пътеката беше обградена от високи ели и тя трябваше да измине още цели петдесет метра, преди да види първите лагерни огньове на склона. Но все пак наблизо имаше хора, които щяха да й се притекат на помощ, ако изпищеше. А и нали отиваше на среща с човека, който щеше да й осигури така желаното скорошно завръщане в Единбърг…
Когато чу шум зад себе си в храсталака, тя спря като закована и космите на тила й настръхнаха.
— Продължавай! — изсъска нечий глас. — И не се обръщай!
— Какво? — Лаурън беше готова да се обърне веднага, но преди да е успяла да хвърли поглед към мъжа, той преметна едната си ръка през кръста й, а с другата я хвана здраво за брадичката.
Преди да изпищи, той притисна ръка върху устата й. Тя пусна кофата с вода и размаха юмруци, но той я сграбчи за китките, изви ръцете й на гърба и я завлече зад една скална издатина.
— Ако викаш или издадеш дори един звук, преди да ти разреша, ще ти извия врата! Ясно ли ти е?
От болка и гняв очите й се напълниха със сълзи. Тя кимна бавно и стоманените пръсти освободиха устата й.
— Глупава кучка! — изсъска мъжът. — Да не мислиш, че е игра?
Той все още държеше брадичката й и тя можеше да вижда само скалата пред себе си.
— Имаш ли информация за мен?
— Пусни ме! Ще ми счупиш врата!
Щом усети, че е свободна, Лаурън се завъртя като фурия.
— За какъв се смяташ, негоднико! И за каква ме смяташ? Тя го удари, но удоволствието беше краткотрайно, защото той отново улови ръцете й и така грубо я дръпна за косата, че тя изскимтя и се отказа от борбата. Щом отново я обърна с лице към скалата, мъжът заговори подигравателно:
— За каква те смятам ли? За евтина уличница, която си отваря краката за една медна монета! За разлика от теб аз рискувам много. Срещата с теб е непресметнат риск. Още от самото начало не харесах тази идея, макар че майорът похвали възторжено особените ти таланти. Нямам никакво намерение да се занимавам с безполезна и на всичкото отгоре суетна мръсница като теб. Ако веднага не ми кажеш какво си научила, ще се погрижа кланът ти да узнае по каква причина си се върнала и тогава бог да ти е на помощ!
Лаурън разбра, че този човек не се шегуваше, и прояви достатъчно мъдрост да се откаже от други провокации. Беше в неизгодно положение, защото нямаше представа с кого говори. Във всеки случай не беше шотландец, но не беше и ирландец, уелсец, французин или италианец… Много чужденци се бяха
