правителствените войски, които все още се разполагат във форт Аугуст и форт Уилям, и възложи тази задача на Лохиел и Кепох. Това означава, че ще прекосим Лохабер. Всъщност и аз възнамерявах да ти предложа да ме чакаш в Ахнакари.
— И на връщане в Инвърнес да забравиш да ме вземеш?
— Признавам, че тази мисъл не ми беше чужда. — Знаех си! — Тя се обърна към него с грозно смръщено чело. — Къде остана обещанието ти, че никога вече няма да се разделяме?
Нощницата й се беше вдигнала и Алекс жадно помилва голите бедра.
— Да не си решила да кърмиш сина ни в палатки или под открито небе?
— Значи си изковал позорните си планове още преди да знаеш, че съм бременна! — извика гневно тя. — Да, но сега внасям някои промени. Ще останеш в Мой Хол, докато изгоним гарнизона от форт Аугуст. Това няма да продължи повече от седмица. Тогава пътят към Ахнакари ще бъде свободен, аз лично ще дойда да те взема и тържествено ще те съпроводя до там.
— Цяла седмица? — прошепна тя. — Кога тръгвате?
— Утре.
— Още утре? И кога смяташе да ми съобщиш новината?
— Самият аз разбрах само преди час. Водачите искаха да тръгнем едва когато в Инвърнес пристигне лорд Джордж с хората си, но принцът ни увери, че е напълно в състояние да се грижи сам за себе си.
— Но Инвърнес е само на няколко мили оттук, а там е пълно с войници на правителството! — извика стъписано Катрин. — Никой не знае, че принцът се е настанил в Мой Хол и, че ще остане сам тук. Всъщност той няма да е съвсем сам, хората на Арджиел ще го пазят, а Макджиливрей и отрядът му ще създадат доста работа на войниците в Инвърнес. Наистина нямаш основания да се тревожиш. Ако съществуваше някаква опасност, никога нямаше да те оставя тук.
— Цяла седмица без теб! — Лейди Ан ще се радва да си има компания. А ти не се опитвай да ме убеждаваш, че си готова да замениш всичко това… — той посочи камината и удобното легло, — … със студената палатка!
— Никога не съм се оплаквала, нали?
— Не, държа се много смело… но аз страдах от чувство за вина, че те излагам на такива неудобства.
— Така ти се пада! — Тя помилва топазената брошка, която придържаше наметката му, и сведе глава така, че челото й се опря в брадичката му. — Цяла седмица…
— И как смяташ да прекараш тези дни без мен? — подразни я нежно той.
Катрин откопча брошката и свали вълнената наметка от раменете му.
— Мисля, че за мен ще бъде приятно разнообразие да остана няколко нощи сама — изсмя се дръзко тя.
— Значи ти преча? — изръмжа Алекс.
— Да, понякога дори по два-три пъти на нощ! — оплака се Катрин, докато разкопчаваше жакета и разхлабваше колана му, за да измъкне ризата от панталона. — Но постепенно свикнах да се задоволявам с по-малко сън. Защото би било неприлично да избутам една заблудила се ръка.
— Чия ръка — твоята или моята?
Без да го удостои с отговор, тя отвори панталона му, освободи твърдия член и повдигна хълбоци, за да се намести върху него. Доволно отбеляза, че той рязко пое въздух, и се разтрепери, когато копието му проникна дълбоко в топлата й, влажна утроба.
— Вие разполагате с неизчерпаемо богатство от идеи, мадам! — ухили се Алекс. — Аз ли съм богата на идеи? Аз мисля, сър, че именно вие ме просветихте относно ползата от големите вани, брендито и балконските парапети.
Той разголи пълните й гърди и жадно засмука едното зърно. Това я стимулира към по-бърза езда, докато той изруга тихо, хвана я за хълбоците и я принуди да спре.
— Бавно, бавно, моя огнена кобилке… Иначе не мога да ти обещая, че удоволствието ще трае дълго.
— Но аз искам да запомня тази нощ… за цяла седмица напред.
— Вашето желание е заповед за мен, мадам! — Той завладя устата й и й върна свободата на движение.
Катрин му се отблагодари със замайващ галоп. Явно бе решила да постави на изпитание силата на волята му. Очите й искряха предизвикателно, докато ръцете му блуждаеха безцелно от гърдите към гърба, от талията към бедрата. Той стискаше здраво зъби, за да не експлодира, но дяволската му женичка продължаваше да го изтезава, докато накрая стана жертва на собствената си лудост, отметна глава назад и издаде дрезгав, накъсан вик. Щом мускулите й се сковаха, той също загуби самообладание и семето му се изля като пламтящ поток лава в тялото й, което я дари с още един връх на насладата. Някъде много отдалеч тя дочу как той шепнеше името й и това я накара да се вкопчи като удавница в него, за да не бъде повлечена от гигантската вълна, която бе понесла и двамата…
Катрин не знаеше колко време бе минало, когато Алекс избухна в тих смях.
— Имате късмет, че съм джентълмен, мадам! В противен случай направо щяха да ми побелеят косите от безсрамието ви.
Тя се усмихна в рамото му.
— А може би синчето ти ще излезе на бял свят с побелели коси след този невероятен шок…
— Всемогъщи боже! — Той попипа уплашено корема й. — Да не би да ти причиних болка? Съвсем забравих…
Тя го успокои с целувка.
— Не, милорд, изобщо не ми причинихте болка… точно обратното!
Алекс отново я взе в обятията си.
— Ако случайно се роди не син, а дъщеря, мога само да се надявам, че ще бъде по-срамежлива от майка си.
— Защо? За да си остане стара мома?
— Е, не исках да кажа точно това, но не ми се ще на стари години да тичам с пушка след млади жребци!
Катрин изтри капчиците пот от челото му.
— А аз не искам момичето ми да се страхува от мъжете или от любовта. Но се надявам да си спестя тази грижа, защото намерението ми е да раждам само синове. Чернокоси момчета, красиви като баща си, горди, честни, изпълнени с любов…
— Забрави да споменеш безкористността и мъжката ми сила.
— От сърце се надявам, че синовете ни ще бъдат малко по-смирени от баща си! Защото той е напълно лишен от тази добродетел!
— За майка им да не говорим!
Катрин се сгуши доволно на гърдите му.
— Защо не получих поредния нагъл отговор? — попита учудено той.
— В момента съм твърде щастлива, за да споря с теб. Освен това желая да бъда занесена на леглото.
Алекс стана послушно, без да я пуска, а тя уви крака около талията му.
— Абсолютно лишена от срам — промърмори той, когато я положи на леглото и свали тънката нощница.
— Вземам пример от вас, милорд. — Тя приведе главата му към своята.
— Но аз и при най-добро желание не мога да си представя, че съм разпрострял богатството си от хрумвания чак до балконските парапети!
— Значи ви липсва фантазия! Аз си го представям във всички подробности…
Докато я целуваше, той се запита дали някога щяха да имат достатъчно време за всички варианти на любовната игра. Заради него Катрин се беше отказала от лукса, с който беше свикнала, а скоро дори щеше да рискува живота си, за да роди детето му…
