— Не ми трябва готвачка и чистачка — заяви мрачно великанът, но веднага след това добави ухилено: — Но не бих възразил да си имам съпруга.
— Аз… да ти стана съпруга? — заекна смаяно Лаурън.
— Да, защото като моя жена вече няма да поглеждаш към други мъже, както правеше по-рано, иначе ще усетиш коравата ми десница! Ще се погрижа да станеш наистина добра жена, и аз от своя страна ще ти дам всичко, което имам, и се заклевам да убия всеки, който не се отнесе към теб с нужното уважение!
— Не заслужавам великодушие, Струан — пошепна Лаурън.
— Права си — изпухтя той, — затова ти го предлагам само веднъж — сега!
Тя кимна бързо.
— Благодаря… обещавам ти, че никога няма да съжалиш за решението си… Никога няма да вдигнеш дори глас срещу мен, никога!
— Смятам, че говорихме достатъчно. — Струан сложи лапите си на талията й и с лекота я свали от капрата. Но не я пусна веднага на земята, а я задържа така, че лицата им бяха на едно ниво. Със задавен вик тя обгърна с ръце врата му и впи устни в неговите, умолявайки за прошка и обич.
Устните на Струан подпечатаха помирението, но Алекс не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред. Той хвърли, поглед към Алуин, но приятелят му само вдигна рамене.
Лаурън следеше тази безмълвна размяна на мнения с ъгълчето на окото си. Знаеше, че може да смекчи единствено Струан, който се ръководеше от сексуалния си нагон. Лохиел беше податлив на сълзи и разкаяние и след няколко предупредителни думи щеше да даде благословията си за брака им. Камерън и Макайл обаче бяха крайно недоверчиви и нямаше да й бъде лесно да ги убеди в ролята си на разкаяна грешница.
Всичко това беше отдавна премислено и пресметнато — но тя не очакваше сърцето й да забие като безумно при новата среща с чернокосия й братовчед. Ужасно беше, че тя все още го желаеше, все така страстно както някога в Ахнакари. Сигурно дългата раздяла с проклетата англичанка го беше направила податлив към прелестите на другите жени. Може би сега нямаше да устои на предизвикателствата й…
— Алекс! Алекс, ето къде си бил! Колко се радвам, че още не си тръгнал! Дамиен…
Задъхана и с разрошени коси, Катрин дотича при малката група, погледна от Алекс към Алуин и Струан и спря като закована, когато позна жената в прегръдката на русия великан.
Лаурън беше не по-малко слисана от неприятелката си. Английската мръсница беше тук! Не някъде в изгнание, а тук, в Шотландия, в прегръдката на Аласдейр! Безсилна омраза и гняв стегнаха гърлото й и ако Струан не я беше задържал, тя щеше да се нахвърли като тигрица върху русата сасенах и да издере лицето й.
Катрин едва успя да скрие ревността си. Алекс й бе казал, че червенокосата вещица е останала в Единбърг… Защо изведнъж се беше върнала? Какво замисляше? Дали пак щеше да се опита да прелъсти съпруга й, както беше сторила преди половин година?
— Лаурън Камерън! — възвърнала самообладанието си, Катрин успя дори да се усмихне. — Каква изненада! Откъде идваш?
Лаурън се сгуши на гърдите на Струан.
— Искам отново да бъда при хората, към които принадлежа.
Струан се изпъчи гордо.
— Да, и се съгласи да ми стане жена!
— Искаш да се ожениш за нея? — извика слисано Катрин, но когато Алекс я дръпна за ръкава, добави бързо: — Естествено аз се радвам за теб, Струан… и за двама ви… Приемете най-сърдечните ми благопожелания!
— Да видим дали ще успея да опитомя това диво зверче — засмя се сърдечно Струан. — Предизвикателството си струва.
— Може би ще стане обратното и аз ще опитомя този великолепен лъв! — Лаурън сведе главата му към своята и го целуна така страстно, че наметалото му се повдигна от впечатляваща ерекция.
Катрин следеше двойката със святкащи очи, неволно завладяна от ставащото, докато Алекс не я обърна към себе си, за да отклони вниманието й.
— Нали искаше да ми кажеш нещо?
— Какво да ти кажа?
— Нещо за брат си.
— А, да… Искам да кажа, не… Нищо важно — отговори разсеяно тя. Отзад долитаха сладостните стонове на новата двойка.
Алекс не й позволи да се обърне.
— Който от вас е безгрешен, да хвърли първия камък — пошепна в ухото й той. — Това ми напомня за една друга среща…
Катрин се изчерви.
— Ние с теб бяхме сами — възрази тихо тя.
— Даже цяла зала не би ме възпряла да ти докажа любовта си.
— Вие сте безсрамен, сър! — изкиска се тя и дръзко се доближи до чувствената му уста.
Със съзнанието, че е постигнала пълна победа, Лаурън се отдели от устните на Струан, но триумфалната й усмивка угасна, като видя, че другата двойка се целуваше също така страстно. Ала възбуденият годеник не й остави време да подхрани омразата си — той я вдигна и я понесе към най-близката палатка, а на ухилените зрители извика през рамо, че ще забави малко тръгването си.
— О, не, Струан! — възпротиви се Лаурън. — Първо трябва да говорим с Лохиел, ти сам го каза!
Но той не беше готов да чака дори минута повече. Една жена изскочи с вик от палатката си, когато русият великан нахлу вътре и погреба под себе си ритащата си партньорка. Алуин Макайл трябваше да успокои жената, че не става въпрос за изнасилване и, че тя не бива да се страхува за вещите си.
Мина доста време, преди да могат да вдигнат и тази палатка.
15
Възпрепятствана от силния снеговалеж, колоната имаше нужда от цели пет дни, за да прекоси планината. Когато най-сетне стигнаха в долините, заобикалящи Инвърнес, всички въздъхнаха облекчено. Тук земята не беше замръзнала, имаше достатъчно глинени къщурки, от които се издигаше дим — сигурен знак, че се връщаха в цивилизацията, макар обитателите на бедняшките къщички да показваха разочароваща липса на интерес към минаващата армия.
Инвърнес беше столицата на шотландското високо плато, но не можеше да се сравнява с големите пристанища на Единбърг и Глазгоу. Градчето имаше само около три хиляди жители, които живееха в около петстотин къщи на четирите излизащи от пазарния площад улици, но то беше от огромно стратегическо значение както за правителствените войски, така и за бунтовниците. На стръмния хълм от южната страна на реката се издигаше форт Джордж, където можеха да се укрепят шест полка, а самата река се вливаше в Морай Фърт, морски ръкав, който пресичаше платото по диагонал и се спускаше към форт Уйлям на западния бряг през Лох Нес и още няколко по-малки езера.
На четири мили източно от Инвърнес, на пътя към Наирн, беше разположен Кулодън Хаус, великолепният дом на Дънкан Форбс, съдебния президент, който при вестта за напредването на бунтовниците беше потърсил убежище зад дебелите стени на форта.
Само на пет мили южно от Кулодън се простираха земите на Ангъс Мой, главата на клана Чатън. Мой Хол беше построен от сиви, обрулени от времето камъни. Там лейди Ан посрещна принца и свитата му с всички дължими почести, като този път по изключение не беше в мъжки дрехи, а в елегантна сатенена роба и косата и беше безупречно фризирана.
Армията се разположи в околните села и селски дворове, както и по гористите възвишения, които заобикаляха Мой Хол. Първоначално Александър Камерън възнамеряваше да остане с хората си, ала когато полковник Ан втори път го покани да се настани в дома й, не можа да откаже. Катрин беше много щастлива от съгласието му. Най-после отново под здрав покрив, в стабилно легло със снежнобели чаршафи — истински рай! За последен път се беше къпала в гореща вода преди цял месец в Глазгоу, а за буен огън в камината само беше мечтала. За Алекс не представляваше трудност да се къпе в ледени потоци и да спи на
