твърдата земя, даже когато около палатката бушуваха снежни бури, тялото му излъчваше топлина, докато Катрин постоянно мръзнеше, ръцете и стъпалата й бяха леденостудени, а носът вечно зачервен.
Тя влезе почти плахо в голямата стая, която лейди Ан беше предоставила на разположение на двойката. Полираният дъбов под беше покрит с ориенталски килими, каменната камина заемаше цяла стена, пред нея бяха наредени удобни високи кресла и диван, а на масата беше поставена ваза с ухаещи рози от оранжерията на лейди Ан. Двата прозореца бяха закрити с дебели кадифени завеси, огромното легло с балдахин също беше с кадифена покривка и завеси.
Докато Алекс се занимаваше с организацията на лагера, Катрин най-сетне съблече мръсното мъжко облекло, което в тази зима беше много по-практично и по-топло от колосаните й поли, и с щастлива въздишка се настани в голямата вана. Тялото й се отпусна в топлата вода и тя се опита да мисли само за приятни неща.
Всеки ден четеше в очите на Алуин въпроса дали вече е казала на Алекс за бременността си. За съжаление през последните дни двамата почти не се виждаха, той се връщаше в палатката късно вечер, уморен до смърт, и веднага заспиваше.
Дейдре естествено отдавна знаеше за състоянието й. Тя се радваше от цялото си сърце и се надяваше скоро и тя да бъде сполетяна от това щастие. Едновременно с това беше загрижена за приятелката си и също като мъжа си твърдеше, че Алекс трябва веднага да научи новината.
— Ако почакам още малко — мърмореше си Катрин, докато се разглеждаше в огледалото след банята (дали само си въобразяваше или коремът й вече се беше закръглил?), — вече няма да има нужда да му казвам каквото и да било.
Тази вечер, реши тя, тази вечер непременно ще му кажа. Нямаше представа как ще реагира той. Преди няколко месеца й бе казал, че мрази децата. Може би само се беше пошегувал, но даже да беше вярно, трябваше да се примири с фактите. В крайна сметка детето, което растеше в тялото й, беше негово! Само затова тя беше готова да понася несгодите, без да се оплаква, макар че още отсега изпитваше ужасен страх от раждането.
Облечена само в тънката нощница, която й беше приготвила лейди Ан, тя четкаше косата си пред камината, без да забележи, че мъжът й бе влязъл в стаята. Александър остана до вратата, за да се възхити на прекрасното тяло, което от няколко седмици виждаше само в безформеното мъжко облекло. Заради студа двамата не се събличаха даже когато се любеха, всичко ставаше набързо под грубите вълнени одеяла.
Може би именно поради това не беше забелязал промените. Те бяха почти незабележими, но за мъж, който беше изследвал всеки сантиметър от това прекрасно тяло с ръце и устни, не можеха да останат незабелязани.
— Откога си бременна? — попита спокойно той.
Катрин изписка уплашено и едва не изпусна четката. В последния момент се вкопчи с такава сила в дръжката, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Не съм съвсем сигурна. — Тя се постара да говори също така спокойно като Алекс. — Но се надявам да се е случило в нощта, когато дойде при мен в Розууд Хол. Никога не съм те любила така, както тогава. Моля те, не ме разбирай погрешно — оттогава любовта ми не е намаляла, но през онази нощ за първи път разбрах с абсолютна сигурност, че ти си единственият мъж, когото някога ще обичам. Разбрах колко празен и незначителен е бил животът ми без теб и…
Докато тя говореше, той вървеше бавно към нея и сега застана до огледалото. Огънят в камината потапяше лицето му в златно сияние, но черните очи оставаха неразгадаеми.
— Кога смяташе да ми го кажеш?
Брадичката й затрепери.
— Първо реших да изчакам, за да съм съвсем сигурна — отговори тихо тя, — но после… ти беше винаги толкова зает… и… и се страхувах.
— От какво те беше страх?
— От теб… как ще реагираш… Веднъж ми каза, че не понасяш децата, и си помислих… — Тя го погледна с мокри очи и не можа да повярва, когато видя усмивката му.
Без да каже дума, той взе лицето й между двете си ръце и страстно впи устни в нейните. Когато най- сетне я пусна, тя беше останала без дъх и беше като упоена. Алекс се отпусна на колене пред нея, обгърна талията й и притисна буза към корема й.
— Ужасно съжалявам, че съм те уплашил — заговори дрезгаво той. — Но как си могла да повярваш, че ще се ядосам? Аз съм прещастлив… поразен… опиянен от мисълта, че носиш в себе си нашето дете.
Катрин зарови пръсти в черната му коса.
— О, Алекс…
Когато на бузата му падна гореща сълза, той се овладя, стана бързо и я взе в обятията си. Тъй като и неговите колене бяха омекнали, се настани в едно от креслата и я привлече в скута си.
— Ти промени напълно някогашните ми възгледи за семейния живот — заговори нежно той. — Така си ме омагьосала, че непрекъснато мисля за теб… Душата и сърцето ми ти принадлежат завинаги…
— Мисля, че е справедливо, защото аз също ти отдадох сърцето и душата си — засмя се през сълзи Катрин.
Той я притисна още по-плътно до себе си.
— Не те ли е страх, че детето ни ще се роди в тези объркани времена?
— Не, Алекс, не ме е страх. — Тя го погледна дълбоко в очите. — Тази война няма да трае още дълго и когато отново се възцари мир, ще се върнем в Ахнакари и ще заживеем щастливо.
— Като в приказка? — подразни я с любов той.
— Не, като семейство, това ми е напълно достатъчно. Нашето семейство, Алекс! Ти, аз и нашият великолепен син!
В гърлото му заседна буца и не му позволи да й отговори.
— Нали ще се върнем в Ахнакари, Алекс? Там ще сме на сигурно място, нали?
Страхът в гласа й му помогна да преодолее собствените си притеснения.
— Естествено, че там ще бъдем на сигурно място. Ахнакари е непристъпна крепост. Никой досега не е успял да го завладее и съм убеден, че така ще бъде и занапред.
Катрин си припомни неизбродните гори, с които беше заобиколена крепостта, масивните стени и високите зъбери и се почувства успокоена. Даже Кромуел не бе посмял да навлезе в пустошта на Лохабер… Къмбърленд, който не умееше да воюва като Кромуел и разполагаше с много по-малка армия, също нямаше да посмее.
— Алекс?
Той безмълвно притисна устни в слепоочието й.
— След като вече знаеш тайната, сигурно няма да ми позволиш да остана с теб до края… или все пак? — Бърз поглед към лицето му й показа, че той беше твърдо решен да не отстъпва, затова тя побърза да добави: — Мислех си… мисля, че най-разумно ще бъде да ида в Ахнакари и да те чакам там. Дейдре и Алуин са съгласни с мен и…
— Нима Алуин знае за бременността ти?
— Една сутрин ме видя да повръщам и сам разбра. Оттогава постоянно ми натяква, че още не съм ти казала. Моля те, Алекс, нека да ида в Ахнакари!
Тя се беше подготвила за безкрайни възражения: в Англия е по-сигурно, във Франция е по-сигурно, в Италия е по-сигурно, в затворнически лагер в Австралия е по-сигурно…
— Да, смятам, че при дадените обстоятелства Ахнакари е най-сигурното място за теб.
Катрин изобщо не чу съгласието му.
— Мойра ще се грижи добре за мен — продължи да се аргументира тя. — Там са също Джени и Роуз, а Дейдре каза, че с удоволствие ще дойде с мен… — Тя млъкна изведнъж и рязко вдигна глава. Какво каза преди малко?
— Изразих съгласие. Морето е блокирано, което означава, че не можеш да заминеш за чужбина, а да се върнеш в Англия по суша е твърде опасно… Да, в момента не мога да си представя друго място, където да си така сигурна като в Ахнакари.
— Сериозно ли говориш? — Тя го прегърна стремително. — Наистина ли си съгласен?
— Да. — Алекс й се усмихна нежно. — Принцът най-сетне разбра, че на всяка цена трябва да прогоним
