лагера, но това правеше раздялата със собствената му любима жена още по-болезнена. Понякога стигаше дотам, че беше готов да изостави похода към форт Август, за да ускори поне с един ден срещата с Мойра. Лохиел нетърпеливо вдигна ръка и гайдите засвириха марш.
— Трябва да вървя — проговори Алекс, помилва нежно бузата на Катрин и сложи ръка на корема й. — Пази сина ни.
Тя се усмихна смело, но не можа да се сдържи и големите й теменужени очи се напълниха със сълзи.
— Една седмица — обеща той. — Кълна ти се! Даже да се сблъскаме с цялата армия на Кембълови, ще дойда да те взема след седмица.
— Очаквам да спазите обещанието си, сър. Ако закъснеете дори само с една минута, аз и синът ви ще ви измислим най-страшното наказание!
Алекс се засмя, целуна я за последен път и се метна на седлото. Шедоу изпръхтя доволно и въпреки болката от сбогуването Катрин не можа да не се възхити на величествената гледка, която представляваха ездачът и конят. Върху могъщия вран кон, чиято грива се развяваше от вятъра също като гарвановочерните коси на Александър, той наистина беше Тъмният Камерън, за когото страхопочитателно се шепнеше дори в далечния Лондон. Дамиен утешително сложи ръка на рамото на сестра си.
— Ти можеш да се гордееш със съпруга си, скъпа моя Кити… — Той изрази с думи онова, което тя усещаше със сърцето си. — Какъв воин! Още приживе легенда!
Катрин изтри сълзите от бузите си.
— Ще бъда много по-щастлива, когато престане да бъде герой.
Двамата проследиха с поглед дългата колона, която се насочи по военните пътища по брега на Лох Нес, избягвайки Инвърнес. Катрин неволно потрепери. Днес беше готова да повярва в приказките, че в езерото живее огромно чудовище, което поглъща всеки, осмелил се да го обезпокои.
Алекс й бе разказал за чудовището също така сериозно, както и за легендата около меча на дядо му. При дневна светлина Катрин можеше само да клати глава и на двете истории. Магически меч, друиди, езерни чудовища… Не можеше да разбере как един толкова суеверен народ запазваше способността си да мисли логично и да действа разумно, когато беше изправен пред изпитание!
— Гладна ли си? — попита Дамиен, след като и последните войници изчезнаха зад завоя.
Тя направи гримаса.
— Толкова рано сутринта не искам да претоварвам стомаха си. Една чаша силен и горещ чай — това е най-силното ми желание в момента, но според шотландците чаят е отрова, нали знаеш?
Дамиен избухна в смях.
— Твоето желание е заповед за мен, сестрице. Ще се опитам да ти набавя чай от Инвърнес.
— В Инвърнес? — извика стъписано тя. — Но там е опасно!
— Защо да не ида? Аз съм англичанин, имам редовни документи, в които пише, че съм син и наследник на сър Алфред Ашброк, член на парламента и привърженик на Хановерците. Кой би заподозрял такава важна личност?
— Бъди предпазлив — пошепна умолително Катрин. — Напълно достатъчно ми е, че имам безогледно дързък съпруг. Не искам да арестуват брат ми като шпионин.
— Бъди спокойна, Кити — няма да им позволя да ме хванат. Нямам никакво желание да увисна на бесилката.
— Непременно трябва да избегнем още едно поражение като Фалкирк или Престънпанс!
При тези думи лицето на полковник Блейкни стана още по-мрачно. Изпратен от херцог Къмбърленд във форт Джордж, за да съобщи, че генералът смята да изчака края на зимата в Единбърг, той не се радваше особено на студа и влагата, които трябваше да понася. Участниците в разговора — Дънкан Форбс, лорд Лодън и Норман Маклеод — също не бяха в блестящо настроение.
Форбс, председател на градския съвет, беше предпазлив и още при първите вести за наближаването на бунтовническата армия беше избягал с цялото си семейство. Преди това бе наредил всички ценни неща, събрани в Инвърнес, да бъдат пренесени на корабите, хвърлили котва извън блокадата, защото градът не притежаваше защитни съоръжения, а пък фортът разполагаше само с шест ръждясали оръдия, при това насочени към морето!
— Повтарям, господа — изрече настойчиво Блейкни. — Непременно трябва да се възползваме от шанса да сложим край на тази жестока игра още днес.
— Дали можем да се доверим сто процента на информаторите ви? — попита лорд Лодън. — Днес вече получихме десет различни съобщения, според които принцът трябва да се намира на десет различни места.
— Моят информатор е абсолютно надежден — отговори сърдито Блейкни. — Ползва се с доверието на Камерънови и многократно е виждал принца от непосредствена близост. Щом казва, че Чарлс Стюарт ще остане в Мой Хол, аз съм готов да събера хората си и да отида да го заловя.
— Мой Хол? — промърмори лорд Лодън. — Това не е ли имението на Ангъс Мой, главата на клана Чатън?
— Да! — Дънкан Форбс се извърна от прозореца със смръщено чело. — И този Ангъс Мой е капитан на един от полковете, които са верни на крал Джордж.
Норман Маклеод изпухтя презрително.
— Това е вярно, затова пък жена му води полк от въстаници. Тя е известната полковник Ан!
— Не говорите сериозно, сър! — извика смаяно Форбс. Изискан мъж на средна възраст, роден в Шотландия, той искаше на всяка цена да избегне ненужното проливане на кръв. — Аз познавам лейди Ан от детството й. Жена ми и аз често сме гостували в Мой Хол, а Ангъс и Ан са ни посещавали в Кулодън Хаус.
— Но преди да се омъжи за Ангъс Мой, вашата лейди Ан беше вечно залепена за прадядо си Фърчър Фарквасон от Инвърколд! — напомни му грубо Маклеод.
Форбс въздъхна и потърка челото си.
— Нима твърдите, че старикът все още е активен? Та той е поне на сто години!
— Казват даже, че е на сто и десет! И откак се помни, призовава шотландците към бунт. Няма да се учудя, ако именно той е насъскал лейди Ан срещу собствения й съпруг!
— Нека оставим лейди Ан настрана, господа — изръмжа раздразнено полковник Блейкни. — По-добре да се запитаме дали това не е идеалният случай да извадим бодила от петата си. Лорд Джордж Мъри е на един ден път от Наирн, лорд Джон Дръмънд се опитва да конфискува храни в Балмонд Касъл, а Лохиел и Кепох са тръгнали да завладеят форт Август. Принцът е почти сам в Мой Хол. Ако с падането на мрака тръгна натам с хиляда и петстотин души, в полунощ ще ви доведа младия Стюарт във вериги.
Форбс отново се загледа през прозореца. Слънцето бързо залязваше и много скоро морето и небето щяха да се слеят в черен килим. Търговците вече изпращаха последните си клиенти, а кръчмите се готвеха за първите посетители… Животът си течеше тихо и мирно, но въпреки това, Форбс се измъчваше от зли предчувствия за надигаща се катастрофа, която щеше да промени завинаги скъпата на сърцето му Каледония.
— Е, добре — проговори бавно той. — Съгласен съм с всичко, което би предотвратило бъдещите кръвопролития. Вземете хиляда и петстотин души, полковник Блейкни, и вървете в Мой Хол. Пленете Чарлс Едуард Стюарт и ми го доведете, но не смейте да го малтретирате! Ако се справите с тази задача, шотландският народ ще ви бъде вечно благодарен.
Лаклън Макинтош беше в състояние на блажена омая и очите му блестяха. Не знаеше какво беше следващото, което щеше да направи, но с много късмет и търпение днес беше постигнал забележителен напредък.
Докато навлажняваше с език сухите си устни, той се опитваше да разгадае изражението на Керистин Макдонелс в полумрака. Колко жалко, че последната дневна светлина чезнеше толкова бързо, но беше минало почти час, докато тя му позволи да развърже корсажа й и да мушне ръка под полата й. Вече беше толкова късно, че майка й или някой от братята й скоро щяха да я повикат, а това означаваше, че при следващата им среща трябваше да започне от самото начало.
