— Мислех, че имаш силни болки — промърмори Алекс.
Тя отметна подканващо завивката.
— Наистина имам болки… но в момента от грижи се нуждае не ръката ми, а друга част от тялото…
Струан Максорли бе посрещнат в лагера с бурна радост и засипан с въпроси, но докато отговаряше ухилено и пускаше остроумни забележки, той се оглеждаше с копнеж за червенокосата си съпруга. Накрая не издържа и се запъти с големи крачки към палатката, която споделяше с Лаурън. Тялото му копнееше за удовлетворението, което не беше изпитвал цели две седмици, и когато отметна платнището, той приличаше повече от всякога на неопитомен лъв.
— Жено! — изрева той. — По дяволите, още ли не си чула, че аз…
Палатката беше празна, но явно тя я бе напуснала преди малко, защото въздухът все още ухаеше на мускус, а дрехите й бяха разхвърляни навсякъде. Струан отново обиколи лагера, накрая свърна към гората.
— По дяволите, колко време ти трябва да се облекчиш? — изръмжа нетърпеливо той. Твърдо решен да я открие, изкачи близкото възвишение и не след дълго откри между дърветата червена точка. — Я виж ти! Защо се е отдалечила толкова много?
Ухилен, той пое преследването, за да изплаши любимата си, като се промъкне незабелязано зад нея. След стотина метра остави тежкия си колан с меча на един пън, а след още петдесет окачи на една хвойна синята си вълнена шапка и кожения жакет.
Запотен, великанът се изкатери до самия връх, но изведнъж спря като закован, открил, че Лаурън не е сама. До нея куцукаше мъж, опрян на дебела тояга. Струан се намръщи заплашително и извика името й толкова силно, че то отекна в околните скали.
Лаурън се вцепени от страх и побледня като смъртник, защото изражението на мъжа й не предвещаваше нищо добро. Струан беше само на стотина метра и идваше все по-близо…
— Сега трябва да реагираш много бързо, скъпа моя мисис Максорли! — изсъска в ухото й Джефри Питърс. — Защото той е хвърлил око не само на мен… и твоята хубава шийка е в смъртна опасност, ако ни завари заедно!
Лаурън знаеше това и се уплаши още повече. Най-лошите й кошмари бяха на път да станат действителност. След като опитът за отвличане на принца се провали, тя реши да потърси убежище при правителствените войски в Инвърнес. В никакъв случай не желаеше да чака завръщането на Струан в палатковия лагер. Щом жълтокосата вещица се възстановеше от нощното си приключение, Аласдейр без съмнение щеше да изпрати всички жени в Ахнакари. Колко жалко, че сладката Катрин не беше пострадала от изстрела! Даже и бебето й беше останало живо!
Лаурън беше убедена, че шпионинът в редиците на бунтовниците е Дамиен Ашброк, но когато вечерта след неуспешното похищение отиде в малката пещера, където предвидливо беше скрила някои запаси, изпита ужас да завари там ранения Джефри Питърс. При падането той си бе счупил три ребра, глезенът му беше изкълчен, тялото му беше цялото в драскотини.
Лаурън имаше два възможности: да убие собственоръчно предателя и да се представи като героиня пред мъжете, които го търсеха навсякъде — или да се грижи за него, докато оздравее, срещу което той щеше да я отведе обратно при майор Гарнър. Питърс тържествено й се закле, че ще го направи.
Втората възможност беше по-рискована, но и по-перспективна: след като наградата за залавянето на принца й се беше изплъзнала, тя искаше да вземе поне четиридесетте хиляди фунта за Камшройнайх Дуб и непременно да си отмъсти на проклетата сасенах. През последните две седмици Питърс се бе възстановил почти изцяло и често излизаше на разходка около пещерата, за да изпробва силата на краката си. Тя го придружаваше всеки ден и досега не бяха срещали жива душа по скритите горски пътеки. Първият, който ги забеляза, за съжаление беше точно Страун Максорли, но тя щеше да се справи и с тази неочаквана трудност…
Всичко това премина през главата й за части от секундата. Тя остави сержанта и се втурна към съпруга си.
— Струан! Ти ли си наистина?
Стуран я вдигна високо във въздуха, завъртя я в кръг и горещите й целувки почти го лишиха от способността да разсъждава разумно. Той сложи лапите си върху задника й и тя потърка долната част на тялото си в могъщата му ерекция.
— О, Струан — простена тя. — Струан, Струан… толкова ми липсваше!
— Наистина ли? Защо тогава се разхождаш в гората с чужд мъж?
— Какъв ти мъж! — Лаурън се засмя изкуствено и зарови пръсти в русата му грива. — Това е само един смешен стар овчар, който живее с овцете си в пещерите. Сигурно е най-малко на осемдесет, гърбът му е съвсем изкривен. Понякога си купувам от него прясно сирене.
Струан понечи да хвърли поглед през рамо, но ръцете и устните й побързаха да го спрат.
— Отиде си — прошепна дрезгаво тя. — Бедничкият едва не получи удар, като те чу да ревеш като лъв! И аз се стреснах — но не от страх, а от радост!
Въпреки изкусителните й целувки Струан успя да се обърне. Мъжът наистина беше изчезнал, но между дърветата се провидя тъмна наметка. Човекът, който се отдалечаваше с такава бързина, със сигурност не беше куц старик. Дълго таеното недоверие на шотландеца изведнъж си проби път навън.
— Сирене, казваш?
— Да, любими мой — отговори сладко Лаурън. — Но предпочитам твоята сметана… ако си запазил малко за мен.
Той се засмя, притисна я към едно стъбло и вдигна полата й.
— Имам повече от достатъчно, момиче!
— О… да, Струан, но не тук… тук е студено и мокро… а старецът може да се върне. Да се приберем в топлата палатка… Там има одеяла, ще легнем удобно…
— Ей сега ще те стопля и без одеяла, момиче! — Той мушна ръка между бедрата й. — За пръв път настояваш за удобна постеля. Нали каза, че съм ти липсвал?
— Естествено, че ми липсваше!
— А ти беше ли ми вярна?
Лаурън го погледна с разширени от изненада очи.
— Естествено, че ти бях вярна, Струан Максорли! Вече ти казах, че онзи мъж е овчар — и е много стар.
Мазолестите му ръце се забиха болезнено в меката й плът.
— Предупреждавам те — ако ми дадеш повод да мисля, че отново се заглеждаш по мъжете, ще те наредя така, че ще ти се иска да си беше останала при английския си любовник в Единбърг!
— Единбърг? — извика уплашено Лаурън. — За какво говориш, Струан? Много добре знаеш, че не съм имала любовник в Единбърг… не бих се продала на сасенах!
— Аз нищо не знам. Трябва да разчитам само на честната ти дума, но не ти ли се струва странно, че през сватбената ни нощ ти се забрави дотам, че почна да викаш името на друг мъж?
— О, Струан… — не беше очаквала това обвинение. — Сигурно дяволът се е намесил. Кълна се в честта си, ти си единственият мъж, с когото съм спала, откакто…
— Откакто какво?
— Откакто ти ми показа разликата между момчето и мъжа, Струан Максорли! — заключи триумфално Лаурън. Проклятие, никога не й се беше налагало да се преструва на девица, а и той не държеше особено на това. — Кълна се в честта си!
— Не се кълни така безгрижно в честта си, момиче! Тя е нещо скъпоценно и много мъже рискуват живота си заради нея.
— Тогава ти се кълна в живота си, Струан Максорли! — извика Лаурън, решена на всичко, за да избяга от жестоките му пръсти. — Ще ти се закълна във всичко, което искаш!
За нейно безгранично облекчение той измъкна ръката си изпод полата й и посегна към колана си, без да я изпуска от очи.
— Честта и животът вървят ръка за ръка, момиче! Ако се закълнеш и тъмните богове не те убият на място, вече никога няма да се съмнявам в думата ти!
