Студеният му гняв я уплаши не на шега, ала когато той пъхна в ръката й кама, тя отново изпита увереност в победата. Щом този глупак се задоволяваше с тържествена клетва, за да преодолее болезнената си ревност, тя щеше да му изнесе сърцераздирателно представление. Можеше даже и да се разплаче!
С драматичен жест тя притисна камата му към устните си.
— Струан Максорли, кълна се във всичко, което е… — Погледът й случайно падна върху дръжката от слонова кост, тя пое ужасено въздух и лицето й побеля като на смъртник.
С тази кама бе убила преди месеци Доби Логан, за да го накара да замълчи — в деня, който омразната сасенах бе отвлечена от градините на Ахнакари.
Логан беше жалка твар, предател, който за няколко златни монети бе издал на Кембълови ценна информация за клана Камерън. След отвличането на Катрин той се напи до безсъзнание в ковачницата си и Лаурън бе принудена да го прониже, защото сигурно щеше да разкрие, че тя бе съучастница в плана на онези Юди.
Тя беше вярвала, че никой не я подозира, но щом Струан от месеци носеше със себе си тази кама, значи не й вярваше и само беше чакал подходящия момент, за да я изобличи с веществено доказателство.
— Затова ли се върна? — изсъска Максорли. — За да довършиш онова, което започна и не успя?
Лаурън можеше да избяга само напред… Тя замахна с камата, но в последната секунда Струан вдигна лявата си ръка и само раздра дланта му до китката, вместо да пробие сърцето му. С другата ръка той сграбчи китката й и я завъртя безмилостно.
Лаурън нададе пронизителен вик от болка и погледна смаяно камата, която се заби под лявата й гръд.
— Не, Струан, не, аз…
Кехлибарените й очи се разшириха в предсмъртната борба и тя се отпусна в ръцете му. Струан я положи нежно върху мократа земя и бавно се изправи.
— Защо? — пошепна той със сълзи в очите. — Защо, момиче? По дяволите, аз можех да те направа щастлива… Можех да те даря с любовта на десет мъже!
Притиснал окървавената си ръка към гърдите, Струан хвърли последен поглед към мъртвата и тромаво заслиза по склона.
20
Четири седмици след приключението си Катрин беше напълно възстановена, не на последно място и защото Алекс не се отделяше от нея. Само малката червена подутина на рамото напомняше за прострелването.
Ситуацията на принца обаче се влошаваше от ден на ден. Той оздравя, но вече нямаше пари, за да купува храна и муниции за армията си. Нуждата го принуди да конфискува запасите на селяните и земевладелците, което го лиши от симпатиите им. Вече никой не вярваше, че някога ще може да изпълни многословните си обещания за богато обезщетение.
След мирното завземане на Инвърнес якобитите не успяха да прогонят врага от областта. Лорд Лодън отстъпи с армията си към Дорнох, а форт Уйлям без усилия устоя на обсадата, предприета от Лохиел и Кепох. На юг лорд Джордж предприе изненадващо нападение и принуди хановерците да отстъпят, но пък Къмбърленд напредваше безпрепятствено по крайбрежието…
— Утре сутринта? — прошепна Катрин. — Но…
— Остават ни още десет часа, които можем да прекараме заедно. За щастие навън вали като из ведро, иначе щях да те пратя веднага, вързана за седлото!
Като видя уплахата в очите й, Алекс с мъка запази спокойствие и посегна към студените й ръце.
— Чуй ме, Катрин. И двамата знаехме, че един ден ще се стигне дотам. Самата ти поиска да отидеш в Ахнакари и се съгласи да тръгнеш, когато ни се удаде подходящ случай.
— Да, но не смятах, че ще се стигне дотам — призна тя с треперещи устни.
— Катрин… — Той взе лицето й между двете си ръце и я целуна. — Моля те, не прави нещата по- трудни, отколкото са. Искам да ти кажа толкова неща, но времето е малко…
Гласът му трепереше от гняв. Преди два часа Чарлс Стюарт свика набързо военния си съвет и призна, че армията на Къмбърленд не се намира на четиридесет мили от тях край река Спей, както бяха съобщили негодните разузнавачи на О’Съливън, а вече марширува към Наирн — село, което беше само на десетина мили от Инвърнес! Клановете трябваше колкото се може по-бързо да съберат хората си, на които бяха дали отпуск, за да засеят нивите си и да предотвратят глада през следващата есен и зима.
Най-голямата грижа на Александър беше сигурността на жена му, ала критичната военна ситуация не му позволяваше да я отведе лично в Ахнакари. Алуин също не можеше да се отдели от армията. Затова задачата беше възложена на Струан и Дамиен. Катрин веднага разбра по измъченото му изражение колко трудно беше взел това решение и не й даде сърце да го натоварва допълнително със собствените си страхове. Заради Алекс трябваше да бъде силна.
„Нима любовта може да внушава страх?“ — беше попитала веднъж тя лейди Мойра.
„Ако напълно е заслепила човека и го гризе отвътре. Ако любовта му пречи да прави разлика между доброто и злото, тя се превръща в тежък товар, който може да бъде разрушителен.“
Едва днес Катрин разбра каква истина се криеше в думите на Мойра. Колкото и силен и безстрашен да беше Александър, той имаше едно слабо място и това беше любовта му към нея. Ако се страхуваше повече за нейната сигурност, отколкото за своята собствена, тази любов можеше да го унищожи.
Тя беше длъжна да бъде силна. Трябваше да докаже, че имаше право да носи името Камерън, че наистина заслужаваше мъжа, който стоеше пред нея.
Катрин го погледна дълбоко в очите и сложи ръце на силните му рамене.
— Десет часа ли каза? Трябва да използваме времето по най-добрия начин.
— Имаш ли предвид нещо особено?
— Нещо особено? — повтори тя и притисна устни върху неговите. — Какво ще кажеш да измислим нещо, което да ни топли до новата среща в Ахнакари?
— Хммм… Ако желаеш тази нощ да бъде най-прекрасната от всички досега, трябва със съжаление да призная, че нямам в запас оригинални идеи.
— Наистина е за съжаление, милорд!
— Ти имаш ли някакви?
Тя прие предизвикателството с искрящи очи.
— Хрумна ми нещо… но ще трябва да се придържаш към моите правила.
— И какви са те?
— Всъщност правилото е само едно — нямаш право да се движиш, докато не ти разреша. Нито едно мускулче, нито един пръст, нито дори да трепкаш с клепачи.
— Звучи интересно. — Алекс загриза края на ушенцето й и по гърба й веднага полазиха горещи тръпки. — И какво ще спечеля, ако спазвам правилото?
— Да спечелиш?
— Удоволствието от играта се увеличава, ако можеш да спечелиш нещо. Нима не знаеш това?
— Да, но…
Той се изправи в целия си ръст и скръсти ръце пред гърдите.
— Ако спечеля, искам награда.
— Награда ли? Е, добре… — Катрин навлажни устни с върха на езика си. — Ако спечелиш, всяка вечер точно в девет ще се качвам на върха на нашата кула, ще се събличам чисто гола и ще мисля за теб — само похотливи мисли!
— Ти наистина си богата на идеи! А ако спечелиш ти?
— Пак ще се качвам всяка вечер на кулата, но увита от главата до петите във вълна и фланела, и ще имам само добродетелни мисли.
— Първото предложение ми харесва повече — ухили се Алекс.
