— На твое място вече бих престанала да се движа. — Катрин разкопча ризата му и я свали от раменете. Когато той застана пред нея с голи гърди, тя плъзна пръсти по всеки мускул, притисна устни върху всеки белег.
Алекс не се раздвижи — даже когато тя разкопча колана му и панталонът падна на пода. Не помръдна и когато коварните й пръсти се плъзваха по плоския му корем и се заровиха в гъстите черни косъмчета между бедрата му.
С нарастваща смелост Катрин пое в ръка члена му, който незабавно реагира на милувката.
— Надявам се, че правилата на играта съблюдават това единствено изключение — промърмори дрезгаво Алекс.
— Естествено, че ти позволявам това малко отклонение.
Добре изиграното му равнодушие я предизвика към нови, още по-интензивни усилия, но той не реагира, а продължи да се взира с празен поглед в огъня в камината. Пламъците хвърляха мека светлина върху изсечените от гранит черти на лицето, върху къдравите гарвановочерни коси, върху голото тяло, което й беше толкова добре познато, но никога не губеше привлекателността си. Точно обратното, тя трябваше само да го погледне, за да затрепери от желание. Но първо трябваше да изпита докрай силата на волята му.
Дразнещо бавно тя започна да разкопчава перлените копчета на халата си, отвърза сатенения колан и измъкна ръце от широките ръкави. Под халата носеше добродетелно затворена нощница от фин муселин, която на сиянието на огъня беше почти прозрачна.
Тъмните му очи се впиха в нейните и той пое шумно въздух, когато тя развърза връзките на нощницата и безсрамно разкри пълните си гърди.
Нощницата падна на пода до халата. Катрин започна да измъква фуркетите и гребените от косата си един по един и когато освободи пищната руса грива, разтърси глава. Копринените къдрици нападаха като златен водопад по голите й рамене. Тя великодушно не обърна внимание, когато Алекс заби пети в пода, за да не загуби самообладание. Без да се смущава от жадния му поглед, бавно наля малко бренди в кристална чаша.
— И аз съм жаден — оплака се Алекс.
— Нямам намерение да пия — отвърна Катрин, потопи пръст в течността и я размаза по гърдите си.
— Брендито е доста лепкаво — предупреди я дрезгаво той.
— Имах страхотен учител, който ме научи, че най-важното е да се оближе добре… Виждаш ли, ето така… — Тя намаза зърната на гърдите му с малко бренди и се зае да ги облизва. — Ммм… ето, почистих ги…
Малката дяволица потопи пет пръста в чашата и Алекс веднага разбра, че беше взела на мушка най- чувствителната част на тялото му. Безмилостна, тя се зае веднага на работа, като котка подушила сметана…
— На това не съм те научил аз — простена той.
— Не, откритието е мое собствено — призна Катрин, — но съм изключително доволна от въздействието му.
— Само доволна?
Тя изписка изненадано, когато той внезапно я грабна в обятията си и я отнесе на леглото. Взе чашата от ръката й и я заля с останалото бренди.
— Ти загуби! — извика триумфално Катрин. — Ти се раздвижи!
Алекс се засмя и посвети вниманието си на малката кехлибарена локвичка между гърдите й. Нито една капка не убягна от жадните му устни и езика му, а когато жадно засмука набъбналото зърно, тя се устреми към него с цялото си тяло и забрави играта, която беше замислила.
Алекс размаза брендито в къдравите косъмчета между бедрата й, мушна два пръста във влажната пещера и предизвика дива оргия на усещанията. Когато най-сетне се смили над молбите й и проникна дълбоко в нея, той й заповяда да го гледа и тя много скоро разбра защо той я наблюдаваше така внимателно.
Не й беше останало време да изближе целия алкохол от члена му и сега горещината в утробата й стана нетърпима. Пожарът в нея, разпален от мощните му тласъци, се превърна много скоро в освобождаващ поток от лава.
Двамата лежаха дълго неподвижни, нежно прегърнати, съединени не само телесно, но и душевно до ръба на възможното. Единият вече не можеше да съществува без другия.
— Ти ме измами — пошепна най-после Катрин.
— „Буайд но бас“ — ухили се Алекс.
— Какво каза?
— Победа или смърт… Няма ли честна игра, няма и покорство!
Катрин потрепери от внезапен студ. Победа или смърт…
Мъж като Александър Камерън не познаваше компромиси — нито в любовта, нито във войната! А зад него стоеше цяла нация, която щеше да защитава честта си до последна капка кръв…
Три стаи по-нататък Дейдре и Алуин седяха ръка за ръка пред буйния огън в камината, нежно прегърнати, голи под топлата завивка, отпуснати и спокойни след продължителния любовен акт.
— Наистина ли ще се стигне до голяма битка? — прекъсна мълчанието Дейдре.
— Принцът е твърдо решен да се бие. Каза, че му е писнало да бяга като кученце с подвита опашка.
— А какво е твоето мнение?
Алуин въздъхна и поднесе ръката й към устните си.
— В момента се считам за най-щастливия мъж на света. Добри приятели, добра храна, красива жена в скута ми… — Той потърси меките й устни. — Какви други претенции бих могъл да имам към живота?
— Може би дело, в което да вярваш? — Дейдре нежно приглади назад пясъчнорусите му коси, за да открие високото чело. Тя усещаше тъгата и болката му, но се стараеше да изглежда весела. — Ти вече не вярваш, че Чарлс Стюарт може да победи, нали?
Алуин се взря замислено в пламъците.
— Честно казано, не вярвам в победата от деня, когато влязохме в Англия. Дотогава Чарлс имаше шанс — даже дяволски добър шанс. Трябваше само да се вслушва от коя посока духа вятърът.
— Искаш да кажеш… че сега вятърът духа право в лицето му? — опита се Дейдре да отгатне мислите му.
— Виж, кесията му е празна от седмици насам. Не може да плаща на войниците, не може да купува муниции и храна. Много мъже ходят без ризи и обувки, изтощени и изгладнели. Днес Лохиел и Кепох се върнаха от форт Уйлям след мъчителен преход и каква храна получиха хората им? — Сухари и канче бира, нищо друго!
— Не знаех, че положението е така трагично. — Дейдре погледна виновно остатъците от празничната вечеря, която беше приготвила за Алуин. Той почти не се докосна до агнешкото и пилето и тя трябваше буквално да пъха в устата му малки хапки хляб и сирене.
— Защо тогава принцът не сложи край на тази авантюра, след като хората му страдат, а шансовете за успех все повече се стопяват?
— Чарлс Едуард Стюарт продължава да вярва, че французите ще му дойдат на помощ — и не обръща внимание на факта, че френският посланик го умоляваше буквално на колене да си потърси сигурно убежище! Но даже да склони да се оттегли — къде би могъл да се скрие? Северните планини, където има само скали, пусти степи и блата, не могат да хранят цяла армия, а на юг, изток и запад Къмбърленд ни диша в тила.
— Какво ще стане, ако влезете в бой?
— Липсват ни хора, там е проблемът. Макферсън е тръгнал насам с осемстотин души, но не знаем кога ще пристигне. Същото важи за Фрейзър и Комарти, които разполагат с хиляда и петстотин души. По мои сметки в момента разполагаме най-много с пет хиляди войници.
— А Къмбърленд?
— Тук сме изцяло зависими от хората, които носят сведенията. Великият разузнавач на О’Съливан,
