който съобщи, че англичаните са заседнали на брега на Спей, смята, че армията им наброява около седем хиляди души, докато по-надеждните хора започват от десет хиляди.
Какво препоръчва лорд Джордж Мъри? — попита смутено Дейдре.
Алуин се усмихна уморено.
— Когато О’Съливън получи следващия си пристъп на мигрена, да му пуснат малко повечко кръв, най- добре с остра кама.
— Господи! Пак ли се карат?
— Всъщност те никога не са преставали. В отчаяното си положение принцът предпочита да слуша ласкателствата на О’Съливън, а не голите факти на лорд Джордж. Сега е решил лично да поведе армията в голямата битка.
Дейдре скочи уплашено.
— Той изобщо умее ли да…? Искам да кажа… той никога не е командвал армия, нали?
— Лорд Джордж му предостави да командва участък от второстепенно значение, където не можеше да върши глупости. Но в крайна сметка армията е негова и той има право да я води.
— Как ще постъпи лорд Джордж?
— В никакъв случай няма да стои и да гледа — не и след като извърши оглед на бойното поле, което според онзи проклет ирландец е идеално! Лорд Джордж беше бледен като смъртник, когато се върна, защото местността под Кулодън е равна и гола и артилерията на Къмбърленд може да ни изтреби до крак. Като алтернатива нашият генерал предложи една клисура до Наирн, където вражеската артилерия би била практически безвредна, а хълмистият и горист терен напълно би съответствал на военната тактика на шотландците.
— Защо тогава принцът настоява на Кулодън?
Алуин отмести поглед от огъня и впи поглед в сърцевидното лице на жена си. Военната стратегия изведнъж престана да го интересува, защото добре оформените гърди се подаваха изкусително изпод завивката, а в скута му се движеше стегнато задниче.
— Кулодън — зашепна дрезгаво той, докато пръстите му се плъзгаха между бедрата й, — ще затвори пътя на Къмбърленд към Инвърнес. Херцогът много иска да си го възвърне, докато принцът не е готов да го предаде.
Дейдре разтвори бедра и очите й пламнаха от страст.
— Ти си напълно свободен да влезеш в Инвърнес, любов моя!
21
Малкият отряд напусна Мой Хол на разсъмване. Алекс и Алуин придружиха жените си до мястото под Инвърнес, където се пресичаха военните пътища, където неохотно ги оставиха под защитата на Струан, Дамиен и двадесетина тежковъоръжени мъже. За да облекчат сбогуването, Катрин и Дейдре ги изпратиха с усмивки, но оттогава и двете седяха безмълвно на седлата и се бореха със сълзите си.
Струан Максорли изобщо не се радваше на поръчението си. Инстинктът го предупреждаваше за витаеща наоколо опасност. Беше сигурен, че предстои голяма битка, и я чакаше с нетърпение, за да излее насъбралия се в сърцето му гняв. Измамата и предателството на Лаурън го бяха засегнали дълбоко; той не съжаляваше, че я бе убил, но беше твърдо убеден, че единствено проклетите англичани бяха виновни за пропадането й. Те бяха покварили неговата Лаурън, бяха напълнили главата й с мечти за богатство и лукс — той не преставаше да си внушава това, макар че разумът му нашепваше друго. Най-голямото му желание беше да си отмъсти, а той можеше да върти шотландския меч много по-добре от десет други мъже, даже с една ръка!
Арчибалд Камерън беше закърпил ранената му ръка, доколкото беше възможно, но пръстите си останаха сковани и изкривени. Затова Струан си беше поръчал кожена ръкавица, която му стигаше до лакътя, и чиято външна страна беше обкована с дълги метални бодли. Щом удареше с нея, от лицето на противника нямаше да остане почти нищо!
Дамиен също бе протестирал срещу заточаването си в Ахнакари и беше капитулирал едва след двучасов словесен двубой с Алекс. По време на дългата езда той мислеше преди всичко за бременната си жена, която бе оставил сама в Лондон, и за детето, което може би никога нямаше да види.
Времето не допринасяше за повишаване на настроението. Небето отново и отново отваряше шлюзовете си, а Лох Нес беше потопен в призрачна мъгла и минаващите нямаше как да не повярват, че в дълбините му живее грозно чудовище. Пътищата бяха хлъзгави, Струан често изпращаше разузнавачи, които да се уверят, че в горите не дебнат неприятели.
При едно от спиранията в късния следобед Дамиен помогна на двете жени да слязат от седлата и когато Катрин се облегна благодарно на рамото му, за малко забрави собствените си грижи.
— Как си, сестричке? Всичко наред ли е?
— Не — отговори сърдито тя. — В моето състояние изобщо не бива да яздя, особено пък при този студ!
Дамиен размени бегъл поглед с Дейдре, която само вдигна рамене, и отговори в същия тон:
— Ти си здрава и силна като магаре — и имаш същия лош характер! Да не мислиш, че ми е приятно да пътувам с теб, но съм длъжен да те отведа в Ахнакари, както обещах на Алекс. Затова се стегни, ако обичаш, и престани да мърмориш!
Той я познаваше достатъчно добре, за да знае, че подобна атака беше най-добрият метод да я изтръгне от летаргията. И наистина, теменуженосините очи веднага засвяткаха войнствено.
— Ще пиша на Хариет, че през последните месеци съпругът й се е превърнал в истинско чудовище! От теб ще излезе превъзходен тиран, Дамиен! Ще я посъветвам веднага да поиска развод!
— Направи го — съгласи се спокойно брат й. — Не се съмнявам, че в твое лице ще имаме най- компетентния брачен консултант!
Катрин го изгледа гневно, но после по умореното й лице пролази усмивка.
— Извини ме, моля те… Знам, че Хариет ужасно ти липсва…
— Да, липсва ми… Тя ме разбра напълно, когато я напуснах… Разбра, че не мога повече да остана бездеен и да гледам как якобитите залагат всичко на карта, за да отстоят убежденията си.
— Откакто спаси живота на Чарлс Стюарт, ти си осигури добро място в пантеона на славата, братленце! Макар че в последно време често си пожелавам да не беше толкова усърден. Ако принцът бе загинал, това с голяма вероятност щеше да сложи край на въстанието. Клановете щяха да се върнат вкъщи, без да загубят гордостта и честта си. Алекс щеше да ме отведе в Ахнакари, а ти щеше да се върнеш при Хариет. Всички щяхме да заживеем нормално…
Дамиен се засмя и улови ръцете й.
— Щастлива си с Алекс, нали? Вече не ми се сърдиш, че преди няколко месеца те принудих да заминеш с него в Шотландия.
— Онова, което още не мога да ти простя, е проклетата ти тайнственост. Отдавна трябваше да ми признаеш, че си убеден якобит.
— Откъде можех да знам как ще реагираш на такова признание? По онова време беше влюбена в Хамилтън Гарнър и трябваше да преживееш раняването на любимия си по време на дуел.
Катрин прехапа замислено долната си устна.
— Щом сме започнали признанията, ще ти кажа, че Хамилтън и аз не бяхме сгодени. Искам да кажа… той все още не ми беше направил предложение за женитба. Сигурна съм, че се готвеше да го стори онази вечер… трябваше му само малък импулс…
— И този импулс трябваше да му даде флиртът ти с Александър Камерън — ухили се Дамиен.
— Откъде можех да знам, че Хамилтън ще реагира така разгорещено? — опита се да се защити Катрин.
Брат й поклати глава.
— За момиче, което си е играло с огъня, ти си се отървала учудващо леко.
— Леко? — извика възмутено тя. — Намирам се в тази пустош, бременна съм и съм омъжена за държавен изменник! Стрелят по мен, подозират ме в убийството на английски офицер… И ти наричаш това леко?
