крайно опасен двойнствен живот. Под влияние на Алекс Дамиен стана убеден привърженик на якобитите, а като адвокат можеше да им оказва ценни услуги. Организираше финансирането и покупката на оръжия, които пренасяха контрабандно в Шотландия. Създаде отлична информационна мрежа между шотландските и английските привърженици на Стюарт. Именно Дамиен беше потвърдил пристигането на принц Чарлс на Хебридите, пак той беше предупредил въстаниците, че генерал Коуп е получил задачата да разбие армията им, преди да се превърнат в сериозна заплаха за английската корона.
Завземането на Единбърг, страхливостта на драгуните и неспособността на Коуп — все новини, които със сигурност щяха да скрият от населението. И без това гражданите на Лондон бяха крайно изнервени от слуховете, че шотландците са твърдо решени да си отмъстят за стоте години несправедливо отношение. Правителството внушаваше на народа, че шотландците са диви зверове, които живеят в пещери, ходят голи и се сношават с овце. Съвсем естествено беше англичаните да вярват, че ги очакват насилия и смърт. Даже се носеха слухове, че варварите се хранели с човешко месо.
Потънал в мислите си, Дамиен бавно прекоси парка. Слава богу, че Катрин не го беше видяла. Сестра му притежаваше редкия талант да бъде винаги там, където не биваше да бъде, и да чува неща, които изобщо не бяха предназначени за нейните уши. Беше цяло чудо, че тя все още не подозираше за тесните му връзки с бунтовниците. Той не бе посмял да й довери тайната си, защото импулсивността й можеше да има катастрофални последствия. По-сигурно и за тях двамата, и за цялата организация беше тя да си остане в неведение и за в бъдеще. Достатъчно й беше да се тревожи за любимия си Алекс.
Завземането на Единбърг от бунтовниците беше едва началото на дълъг военен сблъсък, Дамиен беше убеден в това. Той изпрати безмълвна молитва към небето. Като видя как сноп звезди се пръсна и бързо угасна, той се помоли пламенно небесното явление да не е било лоша поличба за съдбата на якобитите.
2
Докато в Дерби Катрин и Дамиен изпращаха молитви към небето, на двеста мили от тях в една негостоприемна блатиста местност най-съкровеният копнеж на един друг човек стана действителност. Лаурън Камерън застена дрезгаво и заби пръсти в блестящите черни коси на Александър Камерън, за да насочи устата му към зърната на гърдите си. Тялото й се извиваше нетърпеливо, за да усети повече от неговото, кръвта й шумеше като пламтяща лава.
— О, господи, Аласдейр — изпъшка тя. — О, господи…
От гърлото й се изтръгна задавен вик, когато грамадният му член най-сетне проникна в нея. Още при първите могъщи тласъци тя се вкопчи с две ръце в тънката му талия и се понесе в морето на бурната страст. Крайниците й тръпнеха неконтролирано, главата й се мяташе от едната страна към другата, устните й се движеха, без да издават звук. Екстазът я доведе до ръба на припадъка.
Животворният сок на мъжа се изля горещ в утробата й и общият оргазъм потъна във вечността. Целият в пот, той рухна върху нея.
— Знаех си, че един ден ще дойдеш при мен, Аласдейр — пошепна Лаурън с радостни сълзи в очите. — Знаех си…
Денят бе започнал много преди изгрев слънце, когато през мъглата още блещукаха звезди. Шотландската армия лагеруваше на полето в близост до селцето Дудингтън, източно от Единбърг. Само на четири мили от тях, близо до крайбрежния град Престънпанс, се беше разположила за нощувка армията на генерал Коуп.
Коуп беше избрал мястото много грижливо и можеше да спи спокойно. Зад него беше морето, от двете му страни се простираха равнини, където неприятелят можеше да бъде изтребен с оръдия, а непроходимо мочурище го пазеше от всеки опит за фронтална атака.
Това трябваше да признае и недоволният принц Чарлс, след като изслуша докладите на разузнавачите си. Без да се бави, той свика генералите и водачите на клановете на военен съвет.
— Чуйте, господа — надвика той разгорещените спорове, — трябва да има някаква възможност да прогоним генерал Коуп от сигурното му убежище!
— Коуп е опитен пълководец — отговори лорд Джордж Мъри, главнокомандващият бунтовническата армия. — Много добре знае, че не можем да го нападнем на такова място. Затова ще стои там и ще чака, докато пристигне подкрепление от Лондон и ни заклещи в тази неудобна позиция. Аз бих предложил да се оттеглим навреме. Хората му са уверени в силата си, което е много важно, макар че повечето са посещавали военната академия, но никога не са влизали в бой.
Джордж Мъри беше едър, елегантен мъж в началото на петдесетте, надарен стратег, който се бе присъединил към армията на принца в Пърт и беше готов да рискува за краля и родината не само значителното си богатство, но и живота си. Ала не беше готов да загуби и едното, и другото заради сляпата омраза и некомпетентността на чужди хора — качества, които за свое съжаление бе открил у принц Чарлс. Принцът остана много разочарован, когато водачите на клановете настояха военното ръководство да бъде поето от генерали. Много повече му се искаше той лично да води шотландците от победа към победа, възседнал белия си жребец.
— Ако имаме глупостта да нападнем Коуп отстрани — подчерта лорд Джордж, без да се притеснява от гневното лице на принца, — оръдията му ще ни накъсат на парченца още преди да сме прекосили и половината равнина.
— Вие очевидно не храните особено доверие в нашата армия, сър — промърмори сърдито Уилям О’Съливан. Ирландецът беше близък приятел и съветник на принца и застъпваше мнението, че главното командване е трябвало да бъде поверено единствено на него. Завистта го караше при всеки удобен случай да очерня и злепоставя Мъри. Още повече, че братът на лорда беше от най-яростните вити и правителството му бе предложило висок пост в армията на Хановерците. О’Съливан използваше тези факти, за да внушава на Чарлс, че генералът би могъл да бъде предател и шпионин и, че трябва да се пазят от него.
Лорд Джордж обаче не се остави да го предизвикат.
— Лъжете се — отговори спокойно той. — Изпитвам огромно уважение към смелостта и усърдието на нашите шотландци. Именно затова държа всички да останат живи.
— Безброй битки са се водили в равнинни области — продължи да го дразни ирландецът. — И при най- добро желание не мога да проумея защо вие имате проблеми да се сражавате тук.
— Тогава ще ви обясня, сър. Ако сражението в равна местност има изгледи за успех, една срещу друга трябва да застанат две горе-долу равни по численост и въоръжение армии. За съжаление тук случаят не е такъв — ние нямаме оръдия, нямаме почти никаква кавалерия, твърде малко от войниците ни умеят да си служат с мускет. Те са овчари и рибари, въоръжени единствено с ками или ръждясали мечове. Естествено за водачите на кланове и за офицерите е въпрос на чест да се бият в първата редица, но и те не могат да направят нищо срещу оръдията и точните стрелци на Коуп. А щом водачите паднат мъртви, овчарите и рибарите с право ще се запитат за кого всъщност рискуват живота си.
Всички водачи на кланове закимаха одобрително.
— Нашата сила се състои в ефекта на изненадата — изръмжа старият Макдоналд от Кепох. — Трябват ни възвишения, трябва ни прикритие, за да не могат новомодните оръжия на англичаните изобщо да влязат в употреба.
— Аз съм на същото мнение — подкрепи го Лохиел. — На открито ще стане кървава баня.
Колкото и да беше недоволен, принцът разбра, че ако се впуснеше в спор с тези опитни мъже, щеше неминуемо да загуби уважението им.
— Имате ли други предложения, генерале? Не можем ли по някакъв начин да се отървем от Коуп? Не е ли възможно да се възползваме от мочурището в наша изгода?
Лорд Джордж се обърна към Лохиел.
— Доналд, доколкото знам, твоите хора са изследвали мочурището. Възможно ли е армията да премине през него?
Под мъдрото ръководство на Лохиел кланът Камерън беше изиграл решаваща роля във всички досегашни победи на бунтовниците. Доналд беше благоразумен мъж, който запазваше хладнокръвие даже в
