сетне повика младия си брат в родината, Лаурън зачака пристигането му с такъв трепет, сякаш беше годеница.
Никой не беше очаквал Александър да си доведе съпруга — и то англичанка, сасенах! Лаурън намрази от пръв поглед красивата руса дама с пронизващи сини очи и изпита безкрайно облекчение, когато до ушите й стигна, че двамата били принудени да се оженят и, че Аласдейр използвал англичанката като заложница, за да стигне цял и невредим до Шотландия.
Убедена, че крехката англичанка не може да го задоволи, Лаурън се опита да го прелъсти още първата вечер след пристигането му и очевидно направи тактическа грешка. За свое най-голямо учудване тя получи груб отказ и жаждата й за отмъщение избухна с такава сила, че я обсеби безумната идея да помогне на враждебния клан Кембъл да отвлече англичанката. Аласдейр успя да освободи съпругата си, но само след няколко дни я отпрати обратно в Англия. Нима любящият съпруг действаше по този начин? Възможно ли беше силен и чувствен мъж като него да издържи дълго без жена при този уморителен и напрегнат поход?
Изпълнена с удовлетворение, Лаурън беше забелязала, че през последните седмици Александър все по-често поглъщаше с погледи пищните извивки на тялото й, а когато тази вечер бе излязла от колата за кратка разходка, той явно я бе последвал.
— Щастлива съм, че тази нощ дойде при мен, Аласдейр — пошепна тя. — Ние с теб сме определени един за друг, ти го знаеш също така добре, както аз. Най-после чакането свърши.
Той притисна устни към гладкото й рамо.
— Права си, момиче… не можеше да бъде по-хубаво.
Гласът и широкият шотландски диалект рязко изтръгнаха Лаурън от блажената отпуснатост. Смаяна, тя отвори кехлибарените си очи и с такава сила блъсна мъжа, че той се приземи във влажната трева.
— Какво правиш, по дяволите? — извика гневно той.
Коленичила до него, тя огледа лицето му на слабата лунна светлина и сърцето й спря да бие. Черните къдрави коси бяха на Аласдейр, очите му бяха също така тъмни, миглите гъсти, брадичката ъгловата, а тялото силно и мускулесто, но едва сега забеляза, че раменете му бяха значително по-тесни.
— Негодник! — изсъска тя. — Проклет негодник!
— Ама какво ти става, сладката ми…
Лаурън се хвърли върху него, издра лицето му, забарабани с юмруци по гърдите му и заби зъбите си в ръката, с която мъжът се опита да я спре.
— Мръсник! Жалко копеле!
Непознатият й удари такъв шамар, че главата й отхвръкна настрани, хвърли я по гръб и я затисна с тежестта си в тревата. Лаурън съскаше като разярена дива котка, наричаше го с най-мръсните думи, които знаеше, и риташе като побесняла, но той я държеше неумолимо, докато яростта й отслабна.
— Успокои ли се най-сетне? — попита трезво той, когато тя се отпусна под него и червените й коси се разпиляха на всички страни.
— Веднага ме пусни, грубиянино!
— Преди десет минути поиска от мен нещо друго!
— Преди десет минути бях убедена, че си… — Лаурън не довърши изречението. Защо беше толкова сляпа, толкова глупава? Как можа да сбърка този… този глиган с Аласдейр?
— Помислила си, че съм друг мъж — ухили се шотландецът. — Щастливец е този Аласдейр!
— Ти си знаел? Знаел си и въпреки това ме…
— Когато извика името му, вече не можех да спра… нямаше да го направя даже да ме беше нарекла папа!
Лаурън се опита да сдържи гнева си.
— Сигурно още от самото начало си разбрал, че те бъркам с някого! Защо само ме зяпаше, защо не каза нито дума?
— Защото си помислих, че сънувам — призна честно мъжът. — Ти се появи изведнъж и преди да се усетя какво става, беше свалила всичките ми дрехи! Какво можех да направя? Да не мислиш, че има на света мъж, който би отпратил жена като теб?
Макар и неохотно, Лаурен призна, че той имаше право. Тя се бе нахвърлила върху него като лъвица, без дори да го погледна както трябва…
— Е, случи се — прошепна горчиво тя.
— Така е, момиче. — Той приглади назад буйната червена коса и погледна с копнеж чувствената й уста. Устните й бяха подути от целувките му, коравата му ръка беше оставила червена следа върху нежната и буза. Собствените му бузи бяха издраскани, а по време на страстната любовна игра тя беше забила острите си нокти в задника му и той още усещаше болка. Но какво значение имаше това в сравнение с дивата й страст…
Лаурън не се възпротиви, когато езикът му се плъзна по шията й, не се опита да се отбранява, когато жадните му устни засмукаха зърното на гърдата й.
— Да не мислиш, че съм ти простила?
— Нали сама каза, че вече се е случило? Какъв смисъл има да се джавкаме като куче и котка?
Членът му отново се втвърди и триенето му в бедрата й я възбуди дори повече от милувките. Вярно, той не беше Аласдейр, но без съмнение беше силен мъж, а тя твърде дълго беше копняла за плътските радости. В Ахнакари любовник й беше Струан Максорли, но в последно време не искаше и да знае за нея, вероятно защото беше заподозрял, че тя не беше съвсем невинна в отвличането на Катрин. Във всеки случай отдавна й беше омръзнало да играе ролята на невинна девица и в студените нощи да се мята без сън в коравата си постеля, докато от всички коли наоколо се носеха любовни стонове.
Лаурън затвори бадемовидните си кехлибарени очи, обхвана здраво раменете на мъжа и разтвори крака, за да го приеме по-дълбоко в себе си.
Скоро след това двойката беше толкова заета с любовната игра, че изобщо не забеляза приведените фигури, които се промъкваха през високата блатна трева. Тримата носеха червени мундири и сини панталони и се разбираха с жестове, докато обкръжаваха сплетените голи тела.
Водачът се ухили жадно и проследи заинтересовано как жената застена и се опъна като струна. Капитанът, който беше изпратил тримата на разузнаване, сигурно щеше да й се зарадва, все едно дали щеше да им предаде военна информация или не.
Сержантът не посмя да стреля, защото не искаше да вдигне на крак цялата бунтовническа армия. Вместо това извади камата си и я заби между плешките на пъшкащия мъж.
Александър чу пронизителния крясък на някаква нощна птица, спря и плъзна поглед над тъмното тресавище. Беше си заповядал да обиколи три пъти лагера и обиколката му се отрази много добре. Нервите му вече не бяха опънати до скъсване, тялото престана да го мъчи, отново можеше да мисли ясно.
При третата обиколка успя да съсредоточи вниманието си върху предстоящата военна акция. Беше напълно съгласен с преценката на Лохиел: ако Коуп узнаеше, че бунтовниците са замислили фронтално нападение, шансовете им за успех ставаха нищожни. Прекосяването на блатото трябваше да стане в пълна тишина и мрак, за да не оставят време на генерала да премести проклетите си оръдия на друга позиция. Ефектът на изненадата открай време играеше съществена роля във военното изкуство на планинците, особено когато беше съчетан с бързина.
Да имаха някаква възможност да разколебаят увереността на генерала в абсолютната защитеност на лагера му! Ако подкопаеха желязната дисциплина на войниците му, ако намереха начин да ги паникьосат, както преди няколко дни на Колтс Бридж…
Споменът за онази случка накара Алекс да се изсмее. Той тъкмо беше на път към Единбърг с малък отряд от клана Камерън. Всъщност трябваше само да разузнаят кое място ще изберат англичаните за дефанзивата си, но хората му горяха от желание най-сетне да влязат в бой, защото, с изключение на няколко безобидни сблъсъка с правителствените патрули, те все още не бяха имали възможност да пуснат в употреба мечовете си, откакто бяха тръгнали от Гленфинан. Затова, когато забелязаха от другата страна на реката две драгунски дружини, веднага поискаха да ги нападнат, но преди Алекс да даде заповед за атака, драгуните хукнаха да бягат, като че дяволът ги гонеше по петите.
Планинците гледаха подире им със зяпнали уста, смаяни от страхливостта на неприятеля. Както по-късно
