най-горещите битки. Макар и предан на делото на Стюартите и твърдо решен да помогне на принца да извоюва победата, той мразеше неизбежно свързаното с това кръвопролитие.
— Брат ми Александър лично огледа местността — съобщи отмерено той. — На места тинята стига чак до хълбоците, навсякъде гъмжи от водни змии и увивни растения. Той прецени, че ще са необходими най- малко четири или пет часа, докато прекосим блатото, но преминаването ни ще бъде свързано с толкова шум, че ще събудим половин Единбърг. А ако Коуп усети маневрата ни, шепа стрелци ще са достатъчни да ни изпозастрелят като патици в езеро.
— Няма ли път, който води през блатото? — попита гневно принцът.
— Има, но надали можем да го наречем път, защото е в жалко състояние. Освен това не води към лагера на Коуп, а свършва встрани от него в нива с жито. За съжаление тя е вече ожъната и не предлага прикритие.
— Въпреки това трябва да тръгнем във фронтална атака — настоя Чарлс Стюарт. — Трябва ни още една победа, и то бързо. Лорд Джордж с право посочи, че Коуп очаква подкрепление от Лондон, но това не е всичко. Холандците, които са съюзници на англичаните, смятат да прекосят морето, за да защитават границите, а моят братовчед, херцог Къмбърленд, бе настойчиво посъветван от баща си да изтегли войските си от Фландрия и да ги върне в родината. Ако сега покажем слабост или нерешителност, ще загубим всичко, което сме спечелили. Но ако извоюваме още една победа, към нас ще се присъединят десетки хиляди лоялни якобити в Англия и Уелс и ще продължим триумфалния си поход към Лондон!
Водачите на кланове също бяха наясно, че една голяма победа щеше да направи принца господар на Шотландия. След това можеха да проведат преговори с Англия за мирно решение на конфликта. В продължение на много векове двете страни бяха живели една до друга с различни владетели, без да водят войни, и при взаимна добра воля това щеше отново да стане възможно, защото повечето шотландци искаха само онова, което им принадлежеше по право: земите си и собствен крал.
— Е, господа? — Лорд Джордж върна мислите им от смелите мечти към суровата действителност. — Имаме само две възможности: равнината и мочурището. Нито една от тях не обещава победа, затова предлагам комбинация. Ще разделим силите си. Мнозинството ще тръгне през мочурището рано преди разсъмване, а една малка група ще се приближи към лагера на Коуп от изток. Тази маневра за отклоняване на вниманието би могла да излезе успешна — с малко повече късмет и с божията подкрепа.
— Блестяща стратегия! — Принцът въодушевено удари с юмрук по масата. — Съгласни сме напълно.
Въпреки това генералът се обърна учтиво към вождовете.
— Имате ли въпроси? Възражения? Предложения?
Всички бяха съгласни с плана му и много скоро новината, че Коуп ще бъде нападнат на разсъмване, се разпространи като огън по целия лагер на бунтовниците.
Александър Камерън и Алуин Макайл изслушаха мълчаливо подробния разказ на Лохиел за военния съвет. Те знаеха, че водачът не е въодушевен от плана за нападение, но пътят през блатото наистина беше единственият шанс да обезвредят, поне отчасти, убийствената артилерия на Коуп. Алуин веднага бе изпратен да информира останалите офицери от клана, че хората им трябва да са готови за поход в четири сутринта.
Алекс съзнаваше, че има спешна нужда от няколко часа сън, ако искаше да преживее следващия ден. Въпреки това се изкачи на близкото възвишение и се загледа с копнеж на юг. Катрин бе обсебила мислите му. Лекият бриз сякаш ухаеше на косата и кожата й и дори бледата синкава луна над мочурището му напомняше за сияещите й очи. Всяка сутрин, щом се събудеше, образът й изникваше пред очите му, а вечер, преди да потъне в тежък сън, прекрасното й овално лице му се усмихваше за лека нощ.
Много по-често, отколкото си признаваше, го обземаше желание да притежава отново мекото й тяло и тогава погледът му неволно се устремяваше към покритите коли в края на лагера, населени с безименни жени. За няколко монети те бяха готови да го дарят с лицемерна страст и любов, а и никой не можеше да обвини мъж, който на разсъмване щеше да се изправи срещу смъртта, че за минути се е отдал на илюзията да държи в обятията си съпругата или любимата си.
Преди време Алекс също се задоволяваше с тази продажна любов, тъй като след смъртта на годеницата си не искаше да поема отговорност за друг човек и да има сериозна връзка. Никога вече не искаше да види онзи особен израз в женските очи, онази смесица от надежда, доверие, несигурност и желание. Ала един ден откри точно този израз в теменуженосините очи на Катрин и, което беше още по-лошо, неговите собствени очи изразяваха същите чувства винаги когато я гледаше.
Алекс не искаше и не очакваше, че може да му се случи такова нещо, след като дълги години беше убеждавал сам себе си, че се е превърнал в съвършения безсърдечен, нагъл и безскрупулен негодник. Жените бяха привлечени от забележително красивия и загадъчен мъж и той имаше достатъчно метреси, които го даряваха с физическо удовлетворение, без да ограничават свободата му. Този начин на живот му беше много приятен — докато срещна Катрин и се влюби в нея…
Сантименталността и романтичността можеха да имат катастрофални последствия за всеки воин — и не само лично за него, а и за десетките мъже, които се доверяваха сляпо на водача си. Ако по време на битката мислите му бяха другаде, това беше равносилно на смъртна присъда.
Не, Алекс наистина не беше искал тази любов, най-малкото точно в този период от живота си. Той беше изпратил Катрин обратно в Англия, защото искаше тя да е на сигурно място. Мотивът му беше благороден — но и обвързан с известни задни мисли. Щом отново се озовеше между сънародниците си, между богатите и надменните, между суетните дами и не по-малко суетните господа, които рецитираха стихове и миришеха на помада за коса, Катрин вероятно щеше да съжали, че се е омъжила за него. Суровата красота на Шотландия, естествеността на планинците и старинната крепост Ахнакари — всичко това я бе възхитило, защото беше в ярко противоречие с досегашния й затворен живот. С поглед назад тя сигурно щеше да го възприеме само като вълнуващо приключение, като кратък епизод…
Двамата бяха прекарали само пет седмици заедно и бяха живели в непрекъснато любовно опиянение, но нима не беше самоизмама да вярваш, че мъж и жена от два толкова различни свята могат да бъдат щастливи заедно завинаги! Алекс знаеше много добре, че животът, с който Катрин беше свикнала, беше непоносим за него; като Рефър Монтгомъри той бе опознал до насита така нареченото изискано общество и никога нямаше да се върне в него. И обратното — той не можеше да си представи, че Катрин би издържала дълго в откъснатите от света шотландски планини.
Алекс пое дълбоко въздух и енергично прогони от главата си всички мисли за далечната си съпруга. Вече не изпитваше желание да отиде при проститутките в покритите коли; сега се нуждаеше само от едно хубаво питие и от компанията на добри приятели.
С доволна въздишка Лаурън Камерън отпусна в хладната трева дългите си крака, с които беше обгърнала мъжа. Едва сега усети, че в гърба й се бяха забили дребни камъчета, но няколкото драскотини бяха малка цена за удоволствието, което беше получила.
Тя усещаше отпуснатия член на Аласдейр в утробата си, а главата му почиваше в свивката на шията й. С усмивка помилва влажните черни къдрици, безкрайно щастлива, че най-после беше спечелила.
Колко нощи беше лежала будна, изпълнена с копнеж да държи Александър Камерън в обятията си? Само по тази причина понасяше без оплаквания студа и влагата, докато покритата й кола се търкаляше миля след миля по неравните пътища. През последните осем години тя бе живяла в Ахнакари — дом, който според нея беше затвор и който трябваше да напусне на всяка цена. Беше умолявала толкова настойчиво, че Лохиел най-сетне й позволи да придружава мъжете от клана във военното им приключение. Докато маршируваше в свитата на принца по улиците на Единбърг, сърцето и биеше триумфално и тя едва не се пръскаше от радост. В този град беше прекарала първите дванадесет години от живота си и оттогава не беше минал ден, в който да не беше копняла да се върне в него.
Най-после беше свободна, но сега това не й беше достатъчно. Не искаше да се наслаждава сама на вълнуващия живот в големия град. Искаше до себе си мъж — Александър Камерън.
Тя се възхищаваше от него много преди първата им среща. Докато той живееше в изгнание, непрекъснато слушаше истории за опасните му приключения. Гледаше портрета му в картинната галерия и мечтаеше за Камшройнайх Дуб — за Тъмния Камерън, както често го наричаха в клана. Когато Лохиел най-
