пое дълбоко дъх и с усилие на волята отпусна грациозно ръце от двете страни на тялото. — След като ви спасих от сигурна смърт на улицата, съм длъжна да се грижа за вас докрай. Бих направила това за всеки.
Той издиша шумно и устата му се сви.
— Казахте това и преди. Тогава по-добре се залавяйте за работа, защото възнамерявам и двамата да напуснем Париж до утре вечер.
— Твърде скоро е.
Ръцете му се свиха в юмруци.
— Твърде късно е. С всяка секунда вероятността да ни заловят се увеличава стократно. Утре вечер трябва да изчезнем. Бих тръгнал още в този момент, но усещам, че имам нужда да си възстановя силите, ако искам да се погрижа и за вас. Не съм толкова глупав да побягна веднага като подплашен заек.
Долови раздразнението в гласа му и видя напрежението във всеки мускул на тялото му. И макар да не смяташе да му позволи да предприеме това дълго пътуване в студа в подобно състояние, осъзна, че сега не е време да спори с него.
— Ще видим — промърмори тя.
ШЕСТА ГЛАВА
— Какво правите? — попита рязко Джена, затваряйки с крак вратата след себе си.
Джейсън се намираше в средата на стаята, около бедрата му бе увит чаршаф, а месинговият ръжен му служеше за бастун, докато колебливо се движеше.
— На какво ви прилича? — попита той саркастично. — Храните ме само с бульон и не ми давате прилични дрехи. Възнамерявам да поема нещата в свои ръце.
— Упорит сте като магаре. — Остави шумно таблата, която носеше от кухнята, върху една маса, и го приближи, свила юмруци на бедрата. — Само шест часа са изминали, откак се събудихте тази сутрин, и само четиридесет и осем, откакто треската ви премина. Очаквате твърде много.
Той се изви към нея, гневът очерта всеки мускул по ръцете и раменете му.
— Не очаквам много. Наполеон е на свобода. Трябва да се махна оттук и не мога да ви оставя, когато тръгна, макар че това ще ме забави. Времето е лукс, с който не разполагам.
Яростта му й подейства като шамар и Джена несъзнателно отстъпи назад. Жестоките му думи, че е товар за него, я нараниха по-силно, отколкото предполагаше. Можеше да ги пропусне покрай ушите си, знаейки, че той е сърдит на себе си и на целия свят. Но изтощението и грижите не й позволяваха да мисли трезво. Изпълваше я единствено болката от мисълта, че той я отхвърля.
— Тогава вървете! Вървете в този студ като агне на заколение. Оставете ме тук, да не ви забавя. Какво съм аз за вас? Нищо! Нищо и го знам. — Махна с ръка, после рязко се извъртя и тръгна към вратата. С другата ръка ядно избърса сълзите, които не можеше да спре.
— Джена!
Името й прозвуча като топовен гърмеж. Хванала дръжката на вратата, тя спря; гърдите й се повдигаха, очите й бяха плътно стиснати, докато се мъчеше да се успокои.
— Джена!
Потропването на ръжена, използван като бастун, бе последвано от тежък, а после по-лек звук от стъпки и още едно потропване на ръжена. Той идваше към нея. Трябваше да излезе сега, преди да я е стигнал. Той беше последното нещо, от което се нуждаеше, не биваше да му се подчинява. Пък и той дори не я искаше.
Ръженът звънна приглушено на пода и в следващия миг ръцете му бяха на раменете й. По ръцете на Джена преминаха тръпки, кожата й настръхна, а ръката й падна от дръжката на вратата и се сви в юмрук. Какво щеше да й направи той? Тя какво ще му позволи да й стори?
— Моля ви — каза тя, преглъщайки риданията, които едва бяха започнали да се уталожват. — Пуснете ме.
— Господи, иска ми се да бих могъл.
Болката в гласа му съответстваше на агонията в сърцето й. Какво си причиняваха те един на друг? Тя не знаеше, но не можеше да позволи тази обърканост да продължи. Без да му отговори, натисна дръжката и я дръпна.
Дясната му длан блъсна дъбовата врата и я затвори с трясък, преди отново да върне ръката си на рамото й. Пръстите му се свиха около него и той се опита да я обърне.
— Джена, погледнете ме!
Клатейки ожесточено глава, тя каза:
— Не. Пуснете ме. И двамата сме уморени. Вие сте ранен, а аз направо умирам от умора. Денят беше дълъг.
Продължаваше да устоява на усилията му да я обърне и той я прегърна откъм гърба. Изненадана, Джена се олюля и гръбнакът й се притисна към гръдния му кош. Тилът й се озова в извивката между врата и рамото му, а брадичката му се допря до слепоочието й, бакенбардите му докоснаха кожата й. Тя изпусна дълга въздишка на спонтанна наслада. Почувства се тъй, сякаш си почиваше след дълго и уморително пътуване.
— Джена — каза тихо той, дъхът му разроши косата около ухото й като топъл тропичен бриз. — Извинявайте, че избухнах. Не заслужавате гнева ми.
Леко, о, колко леко устните му докоснаха мекото на ухото й. Устните му я изгаряха като въглени, докато се спускаха по врата й, карайки я да повдигне нагоре брадичка, за да може той да достигне шията й.
— Добре, Джена, а сега се обърни към мен — прошепна той.
Тя несъзнателно се изви с лице към него и главата й се наклони назад, докато той целуна пулса й в ямката на шията.
Джена не разбра как се озова сгушена в прегръдките му, докато той се бе наклонил към затворената врата за опора.
— Джена — каза той, — когато се притискаш към мен, си мисля, че би било прекрасно да те любя.
От думите му по тялото й припламнаха искри, краката й омекнаха, кожата й се сгорещи. Искаше той да я люби. Искаше да бъде негова.
Допирът на тялото му до нейното я възбуждаше неудържимо. Стомахът й се сви, потръпващ от удоволствие, докато устните му се плъзгаха нежно по топлите очертания на устните й.
Отдръпвайки устните си на сантиметър от нейните, Джейсън прошепна:
— Сякаш съм те търсил цял живот.
Джена вдигна ръце и прокара пръстите си през гъстата му руса коса, прибирайки назад къдрицата на челото, преди отново да се гмурне в коприната на главата му. После, с открехнати устни, неспособна да устои на желанието, което той разпалваше у нея, тя го притегли към себе си, отдавайки се напълно на копнежа си.
Те се вкопчиха един в друг със страст, която заличи и малкото съмнения, все още останали у Джена. Този мъж бе всичко, което тя искаше, всичко, от което се нуждаеше.
Неизпитвани досега усещания припламваха у Джена, докато той продължаваше да целува и гали чувствителната й кожа. Някъде в съзнанието й светваха тревожни сигнали, но тялото й се притискаше още по-близко към неговото. Едната й ръка се отдели от косата му и започна да гали рамото му.
— Дже… ена. — Той я целуна страстно. В гърлото й се надигна щастлив смях.
Изведнъж Джейсън рязко изправи глава, ръцете му престанаха да я галят. Джена замръзна объркано.
— Какво?
Без да отговори, той поклати глава и постави пръст на устните си, правейки й знак да мълчи. Джена го погледна изпитателно. Възбуденото изражение на любовника бе изчезнало и на негово място тя видя опасен звяр, готов да се впусне в преследване. Но какво бе предизвикало тази промяна? И тогава тя го чу.
Някой се движеше крадешком по коридора. Стъпките бяха приглушени, но нищо не бе в състояние да заглуши шума от отваряне на врата. Сърцето й заби на пресекулки. Тя погледна смаяно Джейсън.
Той срещна погледа й и се усмихна мрачно, което не предвещаваше нищо добро за човека, дебнещ
