Джена така се извиваше в прегръдките му, че сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Сякаш напълно изгуби здравия си разум, с всички сили се стараеше да се овладее, защото иначе щеше да я хвърли на тревата и да я обладае. Всеки миг щеше да се предаде и вече не беше достатъчно на себе си, за да го осъзнае.
— Джейсън — промълви тя, като докосваше устните му с устни и го гъделичкаше с езика си, — искам да се любя с теб. Ела с мен у дома.
Думите й сякаш долитаха до него отдалеч, цялото му тяло се отдаваше на удоволствието от нейното докосване. Защо трябваше да продължава да се съпротивлява? Джена го желаеше или поне много убедително се преструваше, че е така.
Той направи своя избор. Отлепи устни от нейните:
— Отиваме в моята къща. Слугите вече са се прибрали по домовете си.
Хвана я за ръка и я поведе към реката и Леви Стрийт. Караше я да върви бързо.
Сърцето на Джена преливаше от радост, задето най-после бе успяла да го убеди в своята искреност, и тя се стараеше да върви колкото може по-бързо.
— Да отидем у нас. По-близо е.
Джейсън я погледна косо, което тя не можа да разгадае.
— Непослушно момиче. Ще се постарая да бъде прекрасно, дори това да ми отнеме цялата нощ, дори и утрешния ден.
Джена се усмихна и си помисли, че всичко отново е както преди.
— Аз не се и съмнявам, че ще е прекрасно.
Този път той леко се усмихна, устните му едва-едва потрепнаха. Колкото и да бе потиснат от неприятните чувства, които тя го беше накарала да изпита, Джейсън все пак бе доволен, че тя е запазила чувството си за хумор.
— Отиваме в моята къща, защото не бих искал да подлагаме на риск репутацията ти, пък и Майкълс няма да си легне, докато не е сигурен, че си си у дома.
Погледна към нея и сияещото й лице направо го накара да се стъписа. За да прикрие удивлението си, каза:
— Сложи си пак маската. Ако някой ни види, така няма да те познае.
Джена едва успя да си сложи маската и да оправи качулката си и вече бяха пред входната врата. Започнаха да изкачват стълбите към втория етаж. Там завиха наляво и той я заведе до една врата, която отвори със замах.
Джейсън я сграбчи в прегръдките си и я занесе до голямото махагоново легло, което сякаш изпълваше цялата стая. Положи я на него и нетърпеливо се опита да свали маската й, а после и наметалото.
— Ти си по-красива от преди.
Джена се усмихна на откровеността му.
— Любов моя — прошепна тя със свито гърло. Протегна ръце към него, подканяйки го да легне на леглото до нея.
Джейсън поклати глава и стана да затвори вратата и да заключи. После отиде до голямата камина и сложи толкова много дърва, че пламъците осветиха цялата стая.
Едва тогава погледна към Джена, която беше седнала на леглото. В трепкащата светлина на пламъците тя му изглеждаше и далечна, и много близка. Всяка извивка, всяка чертичка на лицето й виждаше съвсем ясно, макар да бе смятал, че с това увредено зрение ще му е трудно да разгадае мислите й.
Тя го наблюдаваше как изучава лицето й. Джейсън стоеше някак нерешително, сякаш не знаеше какво да прави по-нататък. Реши, че няма да му позволи да се отдръпне отново. Вече бяха прекалено близки.
Джена усещаше, че бариерата между тях започва да се руши.
Без да откъсва очи от него, тя се изправи и го приближи. Застана толкова близо до него, че гърдите и докосваха неговите. Обичаше го повече, отколкото можеше да изрази с думи.
Пое си дълбоко въздух и започна да развързва доминото му. Когато той вдигна ръце, за да го свали, тя се приближи още по-плътно и му помогна. Само няколко сантиметра разделяха устните им и Джена го целуна.
Когато плътта й докосна неговата плът, тя сякаш цялата се разтопи, искаше й се да го обгърне целия, от всички страни и да докаже, че е само неин. Поотстъпи назад, за да може да свали палтото му. Пъхна ръце под него, погали гърдите му и обхвана раменете му, след което започна бавно да смъква палтото от тях. Прокара ръце надолу към лактите му, следвайки падащата дреха.
С върховете на пръстите си усети как цялото му тяло потръпва. Сърцето й преливаше от радост. Той я желаеше. Това беше началото.
Устните й се прилепиха към неговите и ставаха все по-настойчиви.
Сега тя го прелъстяваше, а не той нея! Като се усмихна на собствената си слабост, Джена направи усилие и си наложи да започне да разкопчава ризата му. Леко прокара пръсти нагоре по гърдите му и усети как кожата му настръхва от докосването й.
— Ти ме желаеш — промълви тя, докосвайки устните му. — Усещам го.
Джейсън не можеше да я отблъсне.
— Джена. — Гласът му бе станал хриплив поради усилието да се владее. — Не мога да издържам повече. Прекалено… прекалено дълго време мина.
— Добре.
Бързо, с треперещи от страстта ръце, Джейсън развърза напълно корсета и свали шемизетката. Красотата на голите й гърди го накара да замре.
Отдръпна се от ръба на пропастта и впери поглед в лицето на Джена.
— Мила, ако не ме спреш сега, ще се любим. И няма да има връщане назад.
Тя вдигна очи към него, лицето й сияеше от любов и пламтеше от желание.
— Искам те — простена Джена.
Възможно ли беше да е вярно? Наистина ли Джена го обичаше, макар да беше обезобразен? Искаше му се да повярва в това, но някъде дълбоко в душата си все още се съмняваше в нейните намерения. Все пак толкова силно я желаеше, че не можеше да се откаже от върховната наслада, към която сега и двамата се стремяха.
— Надявам се, че никога няма да съжаляваш за това.
И той легна до нея.
— Никога, скъпи — отговори Джена, обгърна го с ръце и го привлече към себе си.
Потрепера от задоволство, защото той вече откликваше на всяка нейна ласка. Но този път тя искаше да го люби. Искаше чрез тялото си да му покаже, че неговото тяло е скъпоценно за нея, независимо че е било обезобразено при Ватерло.
Откъсна устни от неговите и се наведе надолу, за да целуне бялата ивица на раната на гърдите му, която някога ги беше събрала. Тя бе заздравяла напълно, но белегът щеше да му остане за цял живот.
Джена вдигна глава и срещна погледа му.
— Ти имаш прекрасно тяло, Джейсън. А следите от битките те правят по-интересен. — Прокара пръст по един нов белег на бедрото му. — А това откъде е?
— От щик.
Тя се усмихна, като долови напрегнатите нотки в гласа му. Знаеше, че той се опитва да потисне насладата, която изпитваше.
— При Ватерло ли?
— Да.
И той нежно проникна в нея. Любеха се, като че ли от това зависеше животът им. Обичта им, щастието им. Във върха на взаимното им удоволствие сякаш се докоснаха до смъртта и я превъзмогнаха, за да потънат в пламъците на вечната отмала, наречена любов.
Невъобразимо изтощен, Джейсън лежеше неподвижно под нея. Все още плуваше в блаженството на върховния миг.
Джена следеше за всяка промяна по лицето му. Гънките около устните му се бяха изгладили, челюстите му вече не бяха така силно стиснати. Сърцето й се изпълни със задоволство, че е успяла да предизвика такава промяна у него.
