— Аз… — Тя извърна поглед — очевидно се бе почувствала неудобно от въпроса му. — Поотдалечих се малко от Трагмор. Почти винаги го правя.
— Така ли? И къде ходите?
— До селото. — Тя импулсивно се наклони напред и рязко сграбчи края на сакото му. — Само мама знае за посещенията ми там. Моля ви, сър, много ви моля да не ка…
— Няма да спомена и дума пред когото и да било, особено пред баща ви. — Пиърс обхвана ръцете й в своите, странно трогнат от доверието й. — Защо ходите в селото? Заради магазина ли?
— Не. При един приятел.
— Приятел ли — повтори младият мъж, като присви очи. — А този приятел не може ли да идва в Трагмор?
— За нещастие — не. Татко не може да го понася.
— Хм? — Кръвта му пламна от ревност. — Значи, казвате — приятел, мъж, така ли?
— Викарият. Мистър Чеймбърс. Той познава мама още от момиче и е най-добрият ми приятел откакто се помня.
— Разбирам. — Ревността се изпари, заместена от жив интерес. — Защо баща ви мрази викария?
Прекрасното лице на Дафни се помрачи от тъга.
— Поради много причини. Прекалено много, за да ги изброявам.
— Значи ходите до църквата, за да го видите. Сама ли?
— Не съвсем — поправи го тя. — С ножа си. Не че досега ми се е налагало да го използвам. Но викарият непрестанно се тревожи за мен. Така че го нося за негово успокоение.
— Вашият викарий изглежда добър човек. — Пиърс погали нежно пръстите й. — Ако някога решите, че имате нужда от придружител, с радост бих заместил ножа ви.
Очевидно развълнувана, младата жена преглътна с усилие, загледана в хванатите им ръце.
— Благодаря ви, мистър Торнтън, няма да забравя милото ви предложение.
Господи, колко хубава беше. Като че ли всеки път, когато я видеше, ставаше по-красива.
Носеше семпла бежова рокля, а поразрошените й светлокестеняви коси упорито се измъкваха от фибите. Като самата Дафни, те сякаш отказваха да се подчинят на панделите и условностите. Младият мъж се запита дали тя имаше представа колко очарователно изглеждаше и колко силно той желаеше да я притисне в обятията си.
Сериозно се съмняваше, че подозира за което и да било от двете.
— С баща ми ли отивате да се срещнете? — попита Дафни и впери омайващите си очи в лицето му.
— Двамата с маркиза приключихме делата си за днес. Вече съм на път за дома.
— Пеш ли дойдохте до Трагмор?
— Не, но помолих кочияша да ме изчака на главния път.
— Защо?
— Баща ви спомена, че се разхождате из имението. Исках да ви намеря.
— О, разбирам — премигна тя. — Пак вашата прямота, мистър Торнтън.
— Определено. — Пиърс пъхна показалеца си под брадичката й, а с палеца погали долната й устна. — Отново вашата наивност, Дафни.
Тя се усмихна и устните й се извиха. Той не отдели палеца си от тях.
— Очевидно — да.
— Знаете ли, че имате най-сияйната усмивка, която някога съм виждал? — Гласът на младия мъж прозвуча дрезгаво. Не можеше да отдели погледа си от устата й. — И устни, които са по-нежни дори от това, което съм си представял?
Веничката на шията й запулсира по-силно.
— Не се страхувате от мен, нали?
— А трябва ли?
Той поклати бавно глава.
— Не. — Прокара кокалчетата на пръстите си по бузата й. — Кожата ви е като коприна.
— Мистър Торнтън…
— Хм?
— Каква е работата, която ви свързва с баща ми? — изстреля на един дъх въпроса си тя.
— Различни дела. — Пиърс освободи и другата си ръка, обви я около кръста й и я привлече към себе си. — Знаете ли колко силно желая да ви целуна, Дафни?
Очите й се разшириха, изпълнени с очарование и несигурност — една наистина убийствена комбинация.
— Аз… аз не…
— Много силно. Толкова силно, че е непоносимо. — Докосна устните й със своите. — Искам да опитам вкуса на устните ти. Разрешаваш ли ми?
— Нима ме питаш?
Той усети възбуждащата топлина на дъха й върху бузата си, както и трепета й от това ново и така вълнуващо преживяване.
— Да, питам те. Никога не бих взел от теб нещо, което не би ми дала на драго сърце.
В погледа й проблесна учудване и нещо подобно на мъчително облекчение. То смекчи желанието на Пиърс и го превърна в болезнено нежно чувство, примесено с бясна необходимост да я пази. Искаше му се да я обгърне в обятията си и да я защити от всичко и всеки, който би се опитал да й стори зло.
— Целуни ме, Дафни — прошепна той. — Позволи ми да ти покажа, че си в пълна безопасност.
От гърдите й се изтръгна леко стенание. Младата жена кимна и повдигна уста, за да му предложи това, което искаше.
Нямаше представа колко много търсеше и колко много откри Пиърс в тази целувка.
Богата, по-дълбока от действието само по себе си, целувката започна да се разгаря бавно и прекрасно.
Огнена тръпка прониза тялото на младия мъж и той притисна Дафни още по-силно към себе си и обхвана устата й в своята, обзет от болезнено желание, чувство за собственост, мъка и нежност.
Тя бе раят за него.
Дафни се облегна в него, като срамежливо допря длани до гърдите му и отвърна на целувките му със съблазнителна смесица от неопитност и страст, по-изкусителна и от най-интимния акт на най-изкусната куртизанка.
Пиърс изохка глухо, хвана ръцете й, постави ги около врата си и задълбочи целувката си, като я накара да разтвори устни.
— Дафни — произнесе благоговейно името й той, повдигна деликатното й тяло и я притисна силно към себе си, така че ги деляха само тънките им дрехи. А те не можеха да скрият възбудата на младия мъж.
Дафни се стегна, отдели устните си от неговите и го погледна объркано. Той поотпусна прегръдката си, но не я пусна.
— Не се страхувай — прошепна Пиърс. — Казах ти, че си в безопасност. Аз просто… — Преглътна конвулсивно — уязвимостта му в този момент бе нещо изключително рядко и плашещо, макар и да не го изненада.
Усетила силните му емоции, младата жена постави нежно ръка върху бузата му.
— Не се страхувам. Не в истинския смисъл на думата. Просто никога не съм изпитвала подобно… не съм правила подобно…
— Помежду ни съществува силно привличане — рече трезво Пиърс. — Чувствам го. И ти също го чувстваш.
— Не го отричам — сведе очи тя към сакото му.
— Целувал ли те е някой досега, Дафни?
Бузите й порозовяха и тя се колеба толкова дълго, че кръвта на Пиърс закипя и той реши, че ще унищожи оня, който вече бе опитал вкуса на устните й.
— Не — призна най-после едва чуто тя. — Не ме е целувал.
Беше си спомнила предишната вечер с Бандита на тенекиената чаша. Младият мъж разбра това.
