Обхвана го бясно желание да може да изтрие този спомен от мозъка й и да го замести с изгарящи спомени за него самия. Само за него.
— Не те е целувал? Какво значи това? Каква близост си имала с мъж?
— Никой — сепна се от разпаления му тон тя. Разбрала погрешно причината за това, тя се извини, като с този жест разби сърцето му. — Май съм по-наивна, отколкото си предполагал.
— Ти си прекрасна — отвърна буйно Пиърс, вбесен, задето я бе накарал да се съмнява в себе си. Пусна я на земята, но не отдели ръцете си от кръста й. — Това не е неодобрение. Това е ревност.
— Ревност ли? — погледна го питащо тя. — Но защо?
— Не искам да те докосва никой друг, освен мен.
Младата жена премигна.
— Явно се шегуваш.
— Защо да се шегувам?
— Защото си красив, богат, очарователен и съвършен… ъ-ъ… опитен. — Бузите й пламнаха. — Сигурно десетина жени се стремят да получат вниманието ти.
— Само десетина? — засмя се тихичко той.
— Повече ли са?
— Дафни — поглади мекия плат на роклята й той. — Не давам пукнат грош за другите жени. Колкото до твоето описание на качествата ми… — усмихна се дяволито Пиърс, — благодаря ти. А сега ми позволи да ти върна комплимента, като изпусна само последното от поредицата, която изреди. Ти си очарователна, и чувствителна, и красива и физически, и духовно, което е и по-важното.
— Както и ти — избъбра тя. — Никога няма да забравя как ме спаси на конните надбягвания. Бях погълната от гледката, която представляваха онези гладни, отчаяни хора и горчивата безнадеждност по лицата им и не разбрах, че татко ме запознава с някого. Благодаря ти.
Значи това я бе погълнало така там. Съчувствието към бедните. Пиърс се изпълни с нежност.
— Не искам благодарности, Дафни. Искам теб. — Забеляза паниката в очите й и прочете без усилие мислите й. — Не се страхувам от баща ти.
— Знам, че не се страхуваш. Струва ми се, че дори той се страхува от теб.
Младият мъж повдигна възхитено вежди.
— Прибави „проницателност“ към списъка с твоите качества.
— Защо, Пиърс? Защо се страхува от теб?
— Повтори го.
Тя поклати объркано глава.
— Какво да повторя?
— Името ми. Харесва ми как звучи в твоята уста.
Последва нежна усмивка.
— Пиърс.
— Нека да го вкуся. — Наклони глава и прокара устни напред-назад по нейните. — Кажи го сега, когато ще мога да го вкуся, да го усетя, да го вдъхна.
— Пиърс.
Този път беше прекрасен шепот и младият мъж го изпи, като задълбочи и удължи целувката дотолкова, че накрая Дафни се отдръпна задъхана.
— Невъзможен си — информира го тя.
— А ти си опияняваща.
Погледите им се срещнаха.
— Питай — промърмори той.
— Интересът ти към мен на отношенията ти с баща ми ли се дължи?
Изражението на Пиърс стана сурово.
— Не, въпреки отношенията ми с него.
— Ти го мразиш. Видях го в погледа ти по време на конните състезания и сега пак го виждам. Защо?
— Поради много причини. Никоя от които все още не съм готов да обсъждам.
— Да не би титлата му да е една от тях?
Едно мускулче на челюстта му потрепера.
— Не виждам особена полза от неговата благородническа класа.
— Аз съм родена в тази класа — припомни му младата жена.
— Да, родена в нея. Но не и част от нея.
— Пиърс — рече тихо тя, а деликатните й вежди се сключиха тревожно. — Татко не може да те понася.
— Не се и съмнявам. Кажи ми какво говори маркизът за мен.
Дафни прехапа устна, като очевидно се колебаеше.
— Нарича ме уличник, нищожество и копеле — помогна й той.
— Не мога да повярвам…
— Трябва. Всяка едно от тези определения е вярно. Израснах на улицата и нямам ни най-малка представа кой ме е създал.
За негово смайване младата жена се повдигна на пръсти, като се държеше за ръцете му и докосна с устни брадичката му.
— Този, който е загубил, е баща ти. Той така и не е разбрал какъв великолепен син е създал. — По лицето й премина сянка. — А гнева на баща ми не трябва да подценяваш, повярвай ми. Бъди предпазлив.
Пиърс бе неспособен да проговори — така се бяха свили гърдите му. Дафни не само го приемаше безпрекословно, ами дори се опитваше да го предпази от зло. Кога за последен път някой се бе тревожил за него?
— Баща ти не може да ми стори нищо, любима — най-после успя да отвърне дрезгаво той, като прокара пръсти през косите й. — Но ти благодаря за предупреждението. И за загрижеността.
— Не ме разбра. Татко може да бъде страшен, когато го предизвикат.
Младият мъж замръзна за миг, а дланите му се притиснаха към главата й.
— Някога посягал ли ти е?
Мълчание.
— Дафни, този кучи син удрял ли те е?
— Той ми е баща, Пиърс.
— Ще го убия — избухна, изпълнен със злоба той.
— Сама мога да се погрижа за себе си. Освен това разговорът ни не е за отношението на баща ми към мен, а към теб.
— Все още го защитаваш, въпреки че той те малтретира, така ли?
— Не го защитавам, тъй като нямам никакво основание да го сторя. Това… не съм сигурна… може би е лоялност. Или пък чувство на дълг.
— Към човека, който те бие? — възкликна невярващо младият мъж. — Ако да си роден от свързани в брак родители, означава да бъдеш сляпо предан на някакъв незаслужаващ това мръсник, тогава съм щастлив, че съм извънбрачно дете.
— Не мога да те упреквам за чувствата ти — отвърна тихо Дафни, като сведе очи. — Нито пък мога да променя моите. Независимо дали го заслужава или не, мръсникът, за когото спомена, ми е баща и аз нямам друг избор, свързана съм с него. — Тя се извърна. — А сега трябва да се връщам, преди да се е стъмнило.
— Почакай. — Пиърс се приближи до нея изотзад и нежно постави ръце на раменете й. — Прости ми. Нямах право да говоря така.
— Имах странното чувство, че имаш по-голямо право от когото и да било другиго.
Това бе мигът, от който се страхуваше.
— Да предположим, че си права, че имам да уреждам с баща ти много сметки още отпреди твоето раждане, че всичко това е по-дълбоко, отколкото предполагаш. Тогава би ли ми отказала да се видим
