да разбере значимостта на това, което не можеше да обясни с думи.
И той го разбра.
— А вие сте очарователна партньорка, миледи. — Той се спря и притисна дланта й към устните си.
— Иска ми се да можехме да останем тук цяла нощ. — Думите сякаш излязоха сами от устата й.
— Аз също. Но не искам маркизът да открие, че не си легнала. Тогава той ще бъде принуден да се нахвърли отгоре ти, а аз — да го убия.
— Пиърс.
— Върви, любов моя. Преди да съм забравил, че вече съм джентълмен. — Гласът му прозвуча подигравателно.
— Нали ще се оправиш?
— Аз ли? Ти си тази, която са били.
— Има различни видове рани — отвърна тихо Дафни. — Едни са повърхностни. А други — не.
— Така е. — Младият мъж не се престори, че не разбира. — Отговарям на въпроса ти — да, ще се оправя. Винаги съм се оправял.
Тя се надигна на пръсти и го целуна.
— Ще се моля за теб.
Мускулите на Пиърс се стегнаха под пръстите й.
— Какво каза?
— Че ще се моля за теб.
— А ако ти кажа, че не вярвам в молитвите.
Дафни се усмихна, без да отделя ръка от сърцето му.
— Тогава ще отвърна, че, за твой късмет, аз вярвам.
9
— Добре дошли, Ваше Височество.
Униформеният портиер се поклони и отиде да отвори широко желязната порта на имението Маркам, за да пусне екипажа на новия херцог.
— Благодаря — рече Пиърс. Насочил погледа си право напред, той хладно преценяваше стотиците акри земя, които се разкриваха пред него.
— Впечатляващо е, нали? — осведоми се Холингсби, без да сваля очи от безизразното лице на Пиърс.
— Земята ли? Или фактът, че е под мой контрол?
— И двете.
— В такъв случай отговарям с да и не. Да, земята е впечатляваща. Само един глупак не би се развълнувал от величието й. Колкото до факта, че я контролирам аз, това си е чиста случайност. Не съм я спечелил благодарение на ума или способностите си. Затова не се чувствам горд, че я притежавам.
Холингсби поклати смаян глава.
— Непрекъснато ме учудвате, Торнтън… ъ-ъ, Маркам.
Тази декларация предизвика доволните светлинки, които адвокатът бе очаквал да забележи в очите му при вида на новите му земи.
— Така ли? — усмихна се широко Пиърс. — Това е част от способностите ми. Притежавам таланта да изкарвам хората от равновесие и много се гордея с него. — Той се облегна назад на седалката. — Тъй като виждам, че не знаете как да се обръщате към мен, нека да изясним този въпрос. В продължение на трийсет години бях Пиърс Торнтън. И възнамерявам да си остана Пиърс Торнтън.
— Фамилното ви име е Ашфорд — възпротиви се Холингсби.
— Името на баща ми беше Ашфорд. Не и моето. Ако нищожното ми образование ми казва правилно, отсега нататък трябва да очаквам да се обръщат към мен с Ваше Височество или Маркам. Така ли е?
— Точно така.
— Тогава ме наричайте Торнтън. Или с малкото ми име, Пиърс.
— Но вие току-що казахте…
— А защо да не бъда различен? — повдигна предизвикателно вежди младият мъж. — Или сте прекалено обсебен от правилата на висшето общество, за да рискувате подобно нещо?
— Какво означава това?
— Харесвам ви, Холингсби. Мисля, че сте почтен, честен човек. Мисля също така, че сте толкова скучен, че сам сте отегчен до смърт от себе си.
— Ами, аз… — Адвокатът изглеждаше напълно сащисан.
— Кажете ми истината — наведе се към него Пиърс. — Замислял ли сте се някога какво би станало и как бихте се почувствал, ако нарушите всички тези строги правила, които определят живота ви? Да казвате това, което желаете, да постъпвате така, както искате?
— И да загубя като клиенти всички видни джентълмени в Англия.
— Няколко, най-вероятно. Но повечето ще останат. И знаете ли защо? Защото представителите на висшето съсловие ще бъдат принудени да ви дадат нещо повече от поверените вам сделки, нещо, което ще ви осигури подкрепата им до края на живота ви.
— И то е?
— Своето уважение.
Настана тишина, която бе прекъсната от гръмогласния смях на Холингсби.
— Учите ме как да играя на комар.
— Не. Уча ви как да бъдете самия себе си. — Младият мъж изви устни. — И как да играете добре на комар.
Адвокатът наблюдава известно време със сериозно и замислено изражение събеседника си.
— Служа на най-богатите, най-известните благородници от каймака на обществото — заразмишлява на глас той. — Те ми плащат много пари, разчитат на правните ми умения, включват ме в своите светски сбирки. Но, дори от това да зависи животът ми, не мога да се сетя даже за един от тях, когото бих нарекъл свой приятел. — Поклати глава и се усмихна. — Вие определено сте най-непочтителният, най- нетрадиционният бунтовник, когото съм срещал, абсолютна противоположност на онези, в чиято компания се намирам обикновено. — Усмивката му стана по-широка. — Но, гръм и мълния, вие ми харесвате, Торнтън. Вие може би сте точно огънят, нужен да стопли един старомоден възрастен човек като мен.
„Огън ли?“ — усмихна се Пиърс. Точно така го бе нарекла Дафни снощи в градината. Е, ако той беше огън, тя пък бе искрата, способна да го възпламени.
— Торнтън? Да не би да ви обидих?
— Хм? Не, разбира се, че не. — Младият мъж се опита да не мисли поне за известно време за случилото се предишната вечер. — Напротив, накарахте ме да се почувствам добре, че не съм сбъркал в преценката си за вас. Помислите само за всичко, което бихме могли да научим един от друг. Вие ще ми помогнете да не излизам от херцогския коловоз, а аз ще ви науча да поемате рискове и понякога да излизате от вашия ограничен и малък свят.
— Къщата е точно пред нас — прекъсна го Холингсби и посочи натам. — Погледнете.
Пиърс се вгледа безмълвно във внушителната готическа постройка, като си мислеше, че изглежда почти напълно така, както си я бе представял: с размери на дворец, но лишена от топлина, с поредица от кулички и остри върхове, заобиколена от многоцветна, грижливо поддържана градина.
— Великолепна е, нали?
— Предпочитам собственото си жилище.
— Торнтън, къщата ви в Уелингбъро ще се побере само в трапезарията на Маркам.
— Вярно. Но топлотата и комфорта в нея струват много повече от цялото величие на Маркам. Повярвайте ми, Холингсби, когато човек е прекарал по-голямата част от живота си на улицата, домът за него е изключително ценен дар.
Адвокатът се изкашля смутено.
— Простете. Не исках да…
— Не са нужни прошки — увери го с безизразен тон младият мъж. — Просто отбелязах, че терминът
