— Не е нужно да мислиш. Трябва само да казваш „да“.
— Пиърс, баща ми…
— Да върви по дяволите баща ти.
Цялото й тяло се стегна.
— Бракът ни ще ускори ли това?
— Какво да ускори?
— Унищожаването на баща ми. — Младата жена се отдръпна леко назад и потърси погледа му. — Внезапното ти желание да се ожениш за мен има ли нещо общо с плановете ти във връзка с него?
Мускулчето на челюстта му отново потрепна.
— Желанието ми не е внезапно. Боря се с него от дни. Искам те, Дафни. Да бъдеш до мен. В живота ми. В леглото ми.
— Това не е отговор.
— Не, отговор е. Баща ти е обречен, това е абсолютно сигурно, независимо дали двамата с теб ще се оженим или не. Така че, моето предложение не е свързано с намерението ми да го унищожа. Но го направих малко по-рано, отколкото възнамерявах, тъй като съм отлично запознат от собствен опит с неговата жестокост, а това ме кара да бързам да те избавя от неприятното му присъствие. С маркиза се познаваме много години, повече, отколкото дори сам той си спомня. — Пиърс си пое рязко въздух, осъзнал, че е разкрил повече, отколкото възнамеряваше. — Бих предпочел да не разбуждам тези спомени, като споменавам за отдавнашното ни познанство. Ще ти разкажа всичко сам, когато съм готов. — Младият мъж замълча в очакване. Нямаше да се изненада, ако Дафни отхвърлеше предложението му и нямаше да може да я упрекне, ако го направеше. Искаше от нея да предаде баща си със своето мълчание, без да й дава обяснение защо постъпва така.
Бе подготвен за всякакъв вид реакция, освен онази, която получи.
— Благодаря — промърмори младата жена и погали здраво стиснатите му челюсти. Тази проста думичка и доверието в очите й го накараха да се смири така, както не можеше да го принуди нищо друго. А следващите й слова разбиха и последните му резерви на пух и прах. — Ти току-що ми поднесе най-ценния подарък — доказателството за твоето доверие. Няма да се преструвам, че разбирам на какво се базира молбата ти. Но със сърцето си чувствам, че мотивите ти са напълно основателни. Имаш думата ми, Пиърс. Ще запазя тайната ти. Баща ми ще чуе истината, каквато и да е тя, от твоята уста.
Младият мъж я притисна силно към гърдите си със сподавен стон.
— Бъди търпелива с мен, Снежно пламъче — рече прегракнало той. — Трудно ми е не само да се доверя. Става въпрос за моето минало. Части от него са погребани отдавна и за тях ми е прекалено мъчително да говоря.
Дафни потърка буза в ризата му.
— Знам колко е трудно да споделиш мъката си — прошепна тя. — Особено, когато си я заровил дълбоко в душата си от години. Ще ми разкажеш, когато си готов. Мога да почакам.
Прекалено развълнуван, за да говори, Пиърс погали леко тила й и съсредоточи вниманието си върху закопчаването на последните две копчета.
— Аз съм този, който ти е благодарен — рече простичко той, когато успя да възвърне отчасти самоконтрола си. — Засега просто знай, че трябва да те отведа от Трагмор, от дома на това копеле, от неговата бруталност.
— Преди малко спомена, че си повикал… — Младата жена спря насред изречението си и се усмихна заговорнически, — че си го примамил в Лондон, нали?
— Точно така. Ще остане там два дни.
Това накара Дафни да вирне брадичка и да го изгледа смаяна с невероятните си лешникови очи.
— Два дни! Но как, за Бога, си успял да го сториш? Баща ми мрази страшно много да отпътува някъде непосредствено след завръщането си от друго пътуване, а ние се бяхме прибрали от Гантри само преди час.
Младият мъж се засмя и целуна въпросителната гънчица между веждите й.
— Казах ти, че съм изобретателен. Просто помолих един съдружник да повика маркиза във връзка с въпрос от огромна финансова значимост.
— И да не би този въпрос да е свързан със застраховката на откраднатите ни бижута?
— Превъзходно — намигна Пиърс. — Интуицията ти непрекъснато ме учудва.
— Това за мен е най-хубавият комплимент, тъй като идва от един толкова умел стратег — пошегува се младата жена, а бузите й порозовяха от удоволствие.
Пиърс се запита дали тя имаше представа колко красива беше истинската Дафни.
— Пиърс? — Обзета от новопоявилата се идея, тя прехапа долната си устна. — Колко пари ще получи баща ми?
— Зависи от стойността на това, което е било откраднато.
— Разбирам. Перлената ми огърлица много ли струваше?
Познатият предупредителен звън отекна в главата на младия мъж, сигнал, който бе създал сам и с годините развил до съвършенство. Той се появяваше винаги, когато темата на разговор заплашваше да разкрие двойствения му живот.
И въпреки, че Дафни можеше да се нарече всичко друго, но не и негов враг, той веднага отдели еднократния поглед, който бе хвърлил на огърлицата Пиърс Торнтън, от доста по-обстойното й оглеждане от Бандита на тенекиената чаша.
— Твоята огърлица ли?
— Да, нали си спомняш, онази, на която се възхити по време на конните надбягвания. Ценна ли беше?
Без да си дава сметка, тя сама му беше осигурила чудесен път за бягство. И той се хвана веднага за него.
— Така ли? Не си спомням. Бях загледан в теб.
Дафни повдигна едната си вежда.
— Каза, че се възхищаваш на огърлицата ми.
— Излъгах.
Спонтанният й смях стопи напрежението и върна мислите му към най-важната тема — да вземе Дафни за своя жена.
— Нима се оказва, че съм дарила един мошеник с доверието си? — затанцуваха развеселено очите й.
— Страхувам се, че сте сторили точно това, миледи. — Пиърс нежно прибра падналия върху челото й кичур коса. — Но не забравяй за миг, че този мошеник има напълно почтени намерения.
— Няма да го забравя. — Внезапно гласът й прозвуча изключително тържествено.
— Възползвай се от тези два дни — произнесе пресипнало младият мъж, като разтвори устните й и ги обгърна със своите. — Баща ти го няма, така че си в безопасност. Разхождай се из селото, ходи на гости на викария, прави това, от което се чувстваш щастлива. Но нощем, когато останеш сама в леглото си, мисли за мен, за нас, за това, което става, когато сме заедно. Мисли за всичко, което мога да ти дам, което можем да си дарим един на друг. Мисли за истинската Дафни, онази, която се показва само пред мен. Мисли си за онова, което се случва, когато тя е в обятията ми, когато остави огъня в себе си да се разгори на воля. Мисли си за възможността да проучиш всички прекрасни нюанси на страстта, които може да ни предложи животът — нямам предвид само онези, които ще изпитаме в леглото. Въпреки че, Господ ми е свидетел, нямам търпение да те усетя под мен. Размишлявай върху всичко това, мое Снежно пламъче, което успява да ме развълнува както нищо и никой друг. А след това кажи, че си съгласна да ми станеш съпруга. — И Пиърс я целуна жадно, дълбоко, с онова чувство за собственост, което изпитва мъжът, когато знае, че жената в обятията му му принадлежи. — Ще се върна след два дни за отговора ти. А след това ще се разправя с баща ти.
11
Дафни се съмняваше, че ще може да заспи отново.
