спомена, че мистър Торнтън и маркизът имали някакви неразбирателства.
— Те се ненавиждат.
— Тогава…?
— Баща ми няма представа, че се виждам с Пиърс. Ако разбере, ще ме убие. Особено пък сега. — Тя си пое дълбоко въздух. — Господин викарий, Пиърс се появи на бала в Гантри преди три вечери. И направи едно наистина изключително съобщение. Току-що бе разбрал, че е херцог Маркам.
Чеймбърс премигна.
— Божичко! Какво откритие!
— Очевидно покойният херцог е бил бащата на Пиърс.
— И той не се ли свързал със сина си, за да му го каже сам?
Дафни се поколеба.
— Не, Пиърс е незаконно дете. Израснал е в приют, а след това сам си проправил пътя в живота.
— Изглежда е забележителен човек. Но аз съм малко объркан, Кокиче. Щом твоят Пиърс вече е член на аристокрацията, не виждам защо баща ти би имал нещо против.
— Този случай е по-особен. Спомняш ли си като ти казах, че според мен Пиърс държи по някакъв начин баща ми в свои ръце? — Тя изчака утвърдителното кимване на своя приятел, като си напомняше да внимава да не издаде прекалено много. Беше обещала на Пиърс да не разкрива пред никого отдавнашната история, която го свързваше с баща й, и възнамеряваше да удържи на думата си. — Е, очевидно издигането на Пиърс в обществото увеличи още повече опасенията на баща ми, а следователно — и неговата неприязън. Видях изписани по лицето му омраза и страх, когато чу съобщението на Пиърс.
— Дафни — смръщи вежди викарият, — ако това, което казваш е вярно, възможно ли е интересът на херцога към теб да е свързан по някакъв начин с враждебността му към баща ти?
— Не — поклати убедено глава тя. — Макар да трябва да призная, че аз зададох същия въпрос на Пиърс. Но не трябваше да го правя. Вече знаех отговора. Това, което става между нас, е съвсем истинско и реално съществуващо.
Викарият повдигна внимателно брадичката на младата жена.
— Да не би да се влюбваш в него, дете?
Отговорът й я порази с проницателността си.
— Не мисля, че Пиърс би допуснал другояче. — Тя се усмихна, едновременно объркана и щастлива. — Да, господин викарий, започвам да се влюбвам в него.
— А той?
— Той ми предложи да се оженим.
— Да се ожените! — скокна на крака Чеймбърс. — Не е ли прекалено смело? В крайна сметка ти познаваш този човек съвсем отскоро.
— Знам, че не съм му безразлична, а и той иска да ме отведе от Трагмор… от баща ми — произнесе предпазливо Дафни, изгаряща от желание да може да каже всичко, и същевременно твърдо решена да не го направи. — Точно това имах предвид, когато ти казах, че притесненията ти са ненужни. С Пиърс ще бъда в безопасност.
— Разбирам. — Викарият погледна към нея. — Това означава ли, че решението ти е взето?
Мълчание.
— Кокиче — дръпна я той, за да се изправи. — Ако си сигурна в собствените си чувства и в тези на херцога, тогава какво те притеснява? Неодобрението на Харуик ли?
Очите на Дафни се напълниха със сълзи.
— Не. Господ да ми прости, но мнението на баща ми за Пиърс изобщо не ме вълнува. Не ме интересува дори, ако се обяви против женитбата ми и ме укори строго. Бог ми е свидетел, че това няма да бъде за първи път. Не, господин викарий, има нещо друго. Нещо много трудно за обяснение.
— Все пак се опитай.
Младата жена кимна и избърса сълзите по бузите си.
— Животът на Пиърс е сложна ключалка, заключена от трийсет години. Сърцето ми подсказва, че трябва да бъда много търпелива, тъй като само той самият притежава ключа и че ще ми го предложи, когато бъде готов за това, не по-рано. Разбирам това и го приемам. И ти би постъпил така, ако го познаваше. Не съм виждала в друг човек подобна учудваща дисциплина и самоконтрол. Чувствам го всеки път, когато сме заедно. Той като че се разкрива пред мен на малки, премерени дози, като в същото време ме прави напълно безпомощна и емоционално незащитена.
— Струва ми се, че е издигнал тези стени, за да не бъде наранен. Това не ме изненадва, като се има предвид мъчителното му детство.
— Не, не е изненадващо. Но кажи ми, господин викарий, какво трябва да мисля, когато този дисциплиниран и контролиращ се така добре мъж внезапно прави нещо толкова важно като предложение за женитба? — Дафни поклати глава. — Противоречието е зашеметяващо. Дори прекалено.
— Разбирам объркването ти — започна Чеймбърс. — Следващият ми въпрос е: изрази ли тревогата си пред херцога?
Младата жена кимна отново.
— Той настоява, че предложението не е направено импулсивно, а го е обмислял дълго преди това.
— И ти не му вярваш, така ли?
— Не. Да. Донякъде. Вярвам, че желае да се ожени за мен. Просто имам натрапчивото чувство, че има и други причини, освен тези, които ми изброи. — Тя умолително се вгледа в лицето на викария. — Помогни ми. Винаги си го правил.
Усмивката на приятеля й бе изпълнена със съжаление.
— Вярата ти в мен надхвърля възможностите ми, Дафни. Отговорите за някои неща трябва да търсим в самите себе си.
— Но аз не мога.
— Не можеш ли? Погледни в сърцето си, Дафни. Не откри ли вече там онова, което търсеше?
Устните й потрепераха, докато осмисляше думите на свещеника.
— Да — прошепна най-после тя.
— Добре. — Той свали очилата, за да разтрие очите си и да махне невидимите прашинки, накарали го да се просълзи. — По всичко личи, че бъдещето ти е избрано от този, който има най-голямо право да го стори. Ти самата. — И той върна очилата на мястото им. — Въпреки това, моля да ми дадеш възможност да видя този щастливец, комуто си дарила сърцето си.
— О, ще го направиш ли? — светна лицето на младата жена. — Твоята благословия е от такова значение за мен — прегърна го импулсивно тя. — Благодаря ти, господин викарий. Утре Пиърс ще дойде пак в Трагмор за отговора ми. Тогава ще уредя да се срещнете.
— Херцогът дава ли си сметка колко зле би приел новината за сватбата ви Харуик? И колко може да се ожесточи баща ти?
— Да, струва ми се, че да.
Викарият наклони въпросително глава.
— Ти така и не уточни на какво се дължи омразата помежду им. Как са се кръстосали за пръв път пътищата на баща ти и на херцога?
— Пиърс отказва да говори по този въпрос — отвърна прямо младата жена, благодарна, че викарият я бе попитал „как“, а не „кога“. — Затова не знам точно какво има помежду им. Но ми се струва, че са засегнати парите на баща ми.
— Какво те кара да мислиш така?
— Защото няма какво друго да се използва срещу баща ми. Единственото, от което се страхува, са финансовите и обществени смущения. И имам причина да подозирам, че е притеснен от недостиг във финансите.
Приятелят й повдигна вежди.
— Харуик? В материално затруднение?
Дафни кимна.
— Очевидно това е причината и да хукне към Лондон непосредствено след завръщането ни от Гантри. Искал е да си осигури парите от застраховката за откраднатите бижута колкото може по-скоро.
