Подобно на Пиърс, Елизабет не би се поколебала да предложи всичко, което можеше. Но на каква цена? Дафни потръпна, като си представи какво би сторил баща й, ако откриеше че жена му е пристъпила отдавна забранената граница.
Ако откриеше.
Младата жена скочи на крака. Баща й беше все още в Лондон. Може би, ако действаше бързо, щеше да получи помощта на майка си. Заедно можеха да направят доста неща, без маркизът да разбере.
Дафни изхвръкна в коридора и се спусна към стаята на майка си.
— Да? — отвърна на чукането й сънливият глас на маркизата.
— Майко? — отвори вратата младата жена. — Извинявай, че те будя толкова рано, но трябва да поговоря с теб.
Елизабет се изправи изплашена в леглото си.
— Добре ли си?
— Да, добре съм. — Дафни прекоси стаята, запали лампата на нощното шкафче и седна до майка си. — Но имам нужда от помощта ти.
— Разбира се — погледна я въпросително Елизабет. Дъщеря й рядко споделяше с нея и със сигурност — никога преди зори. — Какво има, скъпа?
Младата жена си пое дълбоко въздух и изложи ситуацията, в която се бе озовала.
— Няма към кого другиго да се обърна — рече в заключение тя, като наблюдаваше как изражението на майка й се смекчава съчувствено. — Нито пък знам кога ще се върне татко, иначе нямаше да те будя толкова рано. Страхувах се, че ако изчакам до по-късно, той би могъл да чуе разговора ни. Мамо — потрепна гласът на Дафни, — трябва да направя нещо.
Елизабет бавно поклати глава, стиснала решително брадичка — нещо рядко за нея.
— Да, трябва. Както и аз.
Дъщеря й трепна.
— Ами ако татко…
— Според съобщението, което получих от баща ти, щял да се върне най-рано днес привечер. — Докато говореше, маркизата се присегна, отвори чекмеджето на нощното си шкафче и започна да рови из него. — Следователно, ако действаме бързо, той няма да разбере нищо. — С триумфиращ блясък в очите измъкна малка кутийка за бижута. — Това ще свърши добра работа. — Отвори я и измъкна от нея една голяма гротескна брошка от рубини и сапфири. — За това ще получиш прилична сума, предостатъчна, за да нахраниш децата в енорията.
От устните на Дафни се изтръгна сподавено възклицание.
— Не си спомням да съм виждала някога тази брошка.
— Рядко я слагам — усмихна се криво Елизабет. — Отвратителна е, нали?
— Но, не разбирам. Защо Бандитът не я е взел през нощта на грабежа?
— Бях услужила с нея на леля Едит за известно време. Според нея, тя е рядко красива, но то си е нейно мнение, не мое. Във всеки случай, тя ми я върна вчера. — Маркизата повъртя бижуто в дланта си и въздъхна. — Честно казано, надявах се, че ще забрави да го стори. Може да е наследствена, но въпреки това я мразя. Както и Харуик. Дори не забеляза отсъствието й. — Очите на Елизабет блеснаха, когато протегна ръка към дъщеря си. — Но сега, при това стечение на обстоятелствата, се радвам, че тази чудовищна брошка е отново при мен. Тя ще осигури дрехи и храна за онези, които имат нужда от тях.
— Мамо.
— Вземи я, Дафни. Знаеш не по-зле от мен, че някога аз също като теб се бях посветила на бедните. И двете знаем също така защо престанах да им помагам. Единственият начин, по който мога да правя това сега, е чрез тебе. Затова вземи бижуто и намери златар, който да плати добре за него. После занеси парите на викария. Свърши всичко още днес, преди Харуик да се е върнал.
Очите на младата жена се изпълниха със сълзи на благодарност.
— Благодаря ти, мамо — прошепна тя.
Елизабет разтвори ръце.
— Толкова се гордея с теб, Дафни. Но се осмелявам да го кажа само когато сме сами. Наистина се гордея.
Младата жена се отпусна в обятията на майка си, задавена от вълнение.
— Всичко ще бъде добре, мамо — обеща тя. — Ще видиш.
Маркизата наруши настъпилото мълчание, като се изкашля.
— В първия миг, когато поиска да говориш с мен, помислих, че е нещо, свързано с мистър Торнт… херцог Маркам — поправи се тя.
Дафни се отдръпна смаяна.
— Ти знаеш?
— Какво да знам? Че той те привлича ли? Че между вас има нещо, може би по-голямо, отколкото подозирам? Загубих младостта си, Дафни, но не и интуицията. Все още съм жена и си спомням какво значи да бъдеш влюбен. — Очите й се замъглиха от далечен спомен за една вече несъществуваща жена и една любов, на която не й беше писано да просъществува.
Загледана в лицето на майка си, Дафни внезапно разбра и бе изумена, че досега не бе се досетила.
— По начина, по който го казваш… в живота ти е имало някой друг, нали, мамо? Преди татко?
Маркизата сведе поглед.
— Оттогава минаха толкова години, а и любовта ни си беше обречена от самото начало. Няма смисъл да възкръсваме миналото. Вместо това — обхвана тя с двете си ръце дланта на дъщеря си, — предпочитам да чуя нещо повече за вас с херцога.
— Не си ли шокирана?
— Защо да съм шокирана? Той е красив, очарователен и, както установих още на конните надбягвания, умен и пълен с ентусиазъм. Да не говорим, че не сваляше погледа си от теб.
— Мамо — облиза устните си Дафни. — Пиърс и татко…
— Са бизнес партньори — помогна й да довърши Елизабет. — Забелязах, че херцогът вече на няколко пъти идва в Трагмор, за да се среща с Харуик. Освен това видях, че излиза от къщата, но не и от имението. Предполагам, че е търсел теб.
— Да, точно така. Мамо — направи нов опит младата жена, — знам, че баща ми има вземане-даване с Пиърс. Но това не означава, че ще го приеме като мой ухажор.
Маркизата кимна примирено.
— Не претендирам, че мнението ми във връзка с класовите различия съвпада с това на баща ти. Този случай обаче е по-особен. Вярно, миналата седмица твоят Пиърс нямаше нищо общо с аристокрацията. Но сега положението се промени. Той е херцог. И дори Харуик не би имал какво да възрази по повод връзката ти с джентълмен, намиращ се толкова високо в обществената йерархия.
Дафни прехапа език, като изгаряше от желание да може да сподели истината, да каже, че майка й се лъже, че враждата между баща й и Пиърс беше много по-дълбока, от различията в общественото положение.
— Харесваш го много, нали? — настоя меко Елизабет.
— Говориш като мистър Чеймбърс.
Лека усмивка.
— Така ли?
— Да. Той ми зададе същия въпрос.
— И какъв беше твоят отговор?
— Отговорът ми бе, да, Пиърс ми харесва. И толкова много, че направо се задъхвам. Кара ме да се чувствам в безопасност, защитена и, нещо наистина изключително, ценена. Не знам как по друг начин да го изразя.
— Обясни го чудесно. А сега ми кажи какво мислиш да правиш с тези твои прекрасни чувства.
Младата жена си пое дълбоко въздух.
— Пиърс ми предложи да се оженим, мамо.
По бузите на Елизабет се плъзнаха две сълзи и тя нетърпеливо ги избърса.
