блажено.
Смарагда от имението на граф Селбърт Мансфийлд.
Пусна скъпоценния камък в джоба си и бръкна отново под дъската, за да измъкне маската, която носеше при похожденията си като Бандита на тенекиената чаша. След като пъхна и нея в джоба си, той пусна дъската на мястото й и огледа пода, за да се увери, че няма никакви следи, издаващи скривалището му. После се изправи, поспря само за миг, за да вземе някакви ненужни документи, с които да оправдае спирането тук. Изгаси свещта и излезе.
Сънят не идваше.
Пиърс глътна на екс брендито си и се загледа през прозореца на дневната. Искаше му се Дафни да не се бе посветила така буйно на задачата да настани Сара. Тази нощ имаше особено голяма нужда от нея, от нежното докосване на нейното тяло, от лековитата топлота на нейната любов.
Може би така беше по-добре.
Напълни отново чашата си, като си даде сметка каква малка част от онова, което го вълнуваше, можеше да сподели с Дафни. Не се отказваше от твърдото си намерение да я предпази от евентуална опасност, като не й каже за престъпната част от живота си. И въпреки това продължаваше егоистично да желае присъствието й, па макар само, за да се притисне до него и да му каже, че го обича.
Небето на хоризонта започна да розовее. Младият мъж започна да масажира слепоочията си, докато доуточняваше последните подробности от плана си. Щеше да изпрати съобщение на Холингсби, за да уреди среща на двамата с адвоката, когото бе избрал да се заеме с развода на маркизата. Това щеше да му послужи като оправдание да отиде в Лондон. Ако извършеше грабежа тази нощ, а след това се отправеше директно към столицата, можеше да се отбие и до бижутерския магазин на Томпсън, и до приюта „Вярно сърце“ в източните лондонски покрайнини, преди да се е съмнало.
Което означаваше, че разполага само с днешния ден.
Само днешния ден, за да уведоми Дафни за пътуването си и да си почине достатъчно, така че да бъде във форма, когато нахлуе в недостъпния дом на онова арогантно копеле Бенчли.
Пиърс уморено заизкачва стълбите, за да си легне.
Стаята му все още тънеше в мрак. Изпод спуснатите пердета се провираше само една тъничка ивица светлина. Захвърли халата на един стол и се обърна към леглото.
Дафни.
Красивата му съпруга лежеше върху разбърканите завивки. Семплата й нощница я обгръщаше от врата до глезените, а косата й се бе разпиляла върху възглавницата му. Очевидно след като беше настанила Сара, бе отишла не в своята, а в неговата спалня.
Трогнат до дъното на душата си, младият мъж се усмихна на прекрасната гледка, която представляваше тя, чувствайки се невероятно горд, че тя принадлежеше нему.
— Снежно пламъче? — Той се плъзна върху леглото до нея и обви топлото й тяло с ръцете си.
— Пиърс? — Имаше сънен и неориентиран вид и изглеждаше много по-еротична, отколкото бе способен да понесе.
— Тук съм. — Съблече нощницата й и започна да гали сатенената й кожа.
— Трябва да поговорим.
— По-късно — покри устата й с целувки той. — По-късно ще обсъдим новонаетото при нас момиче.
— Не става въпрос за Сара — възпротиви се младата жена, подпря длани на гърдите му и го побутна настоятелно. — Става дума за…
— По-късно — отговори трескаво съпругът й, като се отъркваше в нея, докато зърната на гърдите й настръхнаха.
— Пиърс. — Дафни поклати глава, като се опитваше да се пребори със сладострастните вълни, които започваха да пробягват по тялото й. — Аз…
— Се чувстваш като на седмото небе — довърши вместо нея той, докато устните му очертаваха огнена пътека към гърдите й. — И имаш вкуса на седмото небе — добави дрезгаво той и лапна едното чувствително връхче.
Младата жена внезапно омекна, обви ръце около врата му и започна да шепне името му по онзи прелъстителен начин, от който кръвта му кипваше, а тялото му се втвърдяваше.
— Имам нужда от теб, Снежно пламъче. Страшно много се нуждая от теб. — Ръцете на Пиърс трепереха, когато разтвори краката й, върховете на пръстите му започнаха да се опиват от контакта с вътрешната страна на бедрата й. — Кажи, че ме обичаш.
— Обичам те, Пиърс — промълви тя.
— Не спирай да го повтаряш. — Пръстите му проникнаха в нея.
— Обичам те. — Младата жена се изви под дланта му, а бедрата й се повдигаха и слизаха надолу като безмълвна покана.
— Кажи го пак, когато вляза в теб. — Намести се отгоре й, а изражението му беше не по-малко сурово от командата му. — Моля те, Снежно пламъче, нужно ми е да го знам.
Дафни притисна устните си към неговите, за да го накара да замълчи. Бавно плъзна ръка по цялата дължина на тялото му и обхвана възбудения му член.
— Обичам те, Пиърс — прошепна с благоговение тя, като повдигна лекичко пламналото си лице, за да срещне очите му. Погледите им се впиха един в друг, докато го насочваше към себе си. — Обичам те, сега и завинаги.
Оргазмът му последва незабавно. Нейните думи, изражението на лицето й, усещането за стегнатите мускули, които го обгърнаха, беше повече, отколкото можеше да понесе. Безпомощно се изпразни в нея, като потръпваше с всяка следваща вълна на своята кулминация.
Нещо в него обаче отказваше да достигне рая сам, желаеше отчаяно Дафни да бъде с него. Мушна ръката си между двете тела, откри разпънатата й от члена му кадифена плът, която като че ли очакваше само неговото докосване, и започна да я гали.
Младата жена достигна незабавно до оргазъм, като повтаряше трескаво името му, разтърсена от спазми, които сякаш го придърпваха още по-дълбоко, вероятно с намерението да не го пусне да излезе никога повече.
Той и нямаше подобни намерения.
— Обичам те — рече задъхано той, като си поемаше големи глътки въздух. — Боже, колко те обичам.
Младият мъж затвори очи, разкъсван от съмнения.
Дали да й каже истината?
Помежду им винаги бе съществувало взаимно доверие. Не й ли дължеше това, да й каже истината? А не беше ли негово задължение да я предпази от нея?
И най-вече, наистина ли й дължеше — по-точно, дали беше длъжен и пред двамата — да изостави бандитската кауза?
Ръцете му се свиха в юмруци и се забиха във възглавницата. Беше напълно объркан, той, който винаги беше знаел какво точно иска да прави. Какъв, по дяволите беше отговорът?
Равномерното дишане на Дафни свидетелстваше, че беше заспала. Надигна се на лакти, махна падналите върху лицето й кичурчета коса и я целуна лекичко, преди да се отдели от очарователната топлина на тялото й.
Наметна халата си и започна да крачи из стаята като затворен в клетка тигър, тъй като знаеше прекрасно, че се намира в задънена улица и не вижда никакъв изход.
Пиърс се приближи към нощното си шкафче, издърпа чекмеджето и протегна ръка, за да вземе смарагда, който бе поставил по-рано там, като че ли ако го стиснеше в дланта си, това автоматично щеше да разреши проблемите му.
Скъпоценният камък го нямаше.
Младият мъж гледа невярващо в продължение на цяла минута към мястото, където го беше оставил. След това започна методично да вади цялото съдържание на чекмеджето, едно по едно. И пак не откри
