това, което търсеше.
Трескаво започна да търси някакво обяснение на тази загадка.
— Той е при вратовръзките ти.
Пиърс се завъртя на пети и погледна смаян съпругата си.
Младата жена посочи към скрина с големите чекмеджета.
— Ето там. Разбрах, че скривалището ти е само временно. Но си спомних колко лесно откри шишенцето ми с амоняк и статиите. Рисковано е да остане в чекмедженцето на нощното шкафче, дори само за няколко часа. Затова и преместих смарагда. Не е нужно да изпадаш в паника. Той е на сигурно място.
— Ти… — Устата му се отвори и затвори на няколко пъти. — Как го откри? — попита глупаво той.
— Точно идвах да поговоря с теб, когато видях как пъхаш камъка в нощното си шкафче, а после слезе да размишляваш в дневната. Имах предостатъчно време да открия по-подходящо скривалище, тъй като възнамерявах да те дочакам на всяка цена, дори и цяла нощ, ако се наложи — въздъхна тя. — Бог ми е свидетел, че и без това вече чаках предостатъчно и понасях страданията ти прекалено дълго. Очевидно ти никога нямаше да дойдеш сам при мен. Следователно нямах друг избор, освен аз да дойда при теб.
Онемял от изумление, Пиърс се приближи до скрина и отвори чекмеджето, където стояха вратовръзките му.
— В десния край отзад — инструктира го Дафни.
Най-после ръката му се появи и в нея проблесна смарагдът на Селбърт.
Той започна да върти блестящия камък из дланите си, като наблюдаваше как пречупва светлината в полутъмната стая.
— Значи си знаела?
— Да.
— Откога? — попита той, а гласът му прозвуча убийствено спокойно. — Дявол да го вземе. Откога знаеш?
— От нощта, в която обра Трагмор.
— От нощта… — Той се обърна с невярващ вид. — Бях облечен целият в черно, от главата до петите, а маската покриваше лицето ми. Преправях дори гласа си.
Младата жена се усмихна.
— Никой друг не се движи като теб, Пиърс. Ти си като пантера, която полага усилия да се сдържа, но въпреки това е готова да нападне във всеки миг, гъвкава, опасна. Оказваш върху ми влияние, което никога не ми е оказвал нито пък ще ми окаже друг мъж. А и очите ти — не само неповторимият им цвят, а и тяхната сила, която блести дори на светлината на една единствена свещ. Нали ти сам каза, че инстинктите ми са непогрешими. Как тогава можа да предположиш, че няма да те позная?
Той поклати смаяно глава.
— И през цялото това време… Когато открих статиите и се държах ревниво като безумец, ти не каза нищо, а ме остави да си продължавам все така.
— Чаках ти да ми кажеш. — Дафни подпря брадичка на коленете си и наклони любопитно глава. — Кога все пак възнамеряваше да го сториш?
Пръстите на младия мъж стиснаха скъпоценния камък толкова силно, че кокалчетата му побеляха.
— Днес. Тази вечер. Никога. Не знам. — Той се приближи до леглото и седна до нея.
— Като се имат предвид многобройните възможности, които ти предоставих, отговорът очевидно е „никога“. — Дафни си пое несигурно въздух, а изражението й стана болезнено. — Защо, Пиърс? Защо избра да не ми кажеш? Ти ме обичаш. Мислех, че ми вярваш, каквото и да е било миналото ти.
— И действително ти вярвам — повдигна брадичката й той, за да срещне погледа й. — Дори нямаш представа колко много ми се искаше да споделя това с теб.
— Защо тогава не го стори?
— Дафни, това, което правя, е незаконно. Може да увисна на въжето заради него, както и ти, ако властите дори заподозрат, че си ми помагала по някакъв начин. — Палецът му погали устните й. — Заклех се да не допусна да ти се случи нищо лошо. И възнамерявам да удържа на думата си.
— А какво ще кажеш за теб самия?
— За мен самия ли?
— Аз искам и на теб да не ти се случи нищо лошо. — Младата жена се наклони към съпруга си със сериозно изражение на лице и се вкопчи в раменете му. — Обичам те. Само при мисълта, че мога да те загубя… — Устните й потрепераха. — Не бих могла да го понеса.
— Ето това точно е и моята дилема. — Той стисна челюсти. — Преди да се появиш ти, Снежно пламъче, аз нямаше какво да губя, нямаше за какво да живея. А сега имам и двете. Но ти сама ми каза, че съм бил герой в очите на бедните деца. Кого другиго си имат те? В кого другиго биха могли да вярват?
— Има и други начини.
— Да не би да мислиш, че не знам това? — Пиърс се изправи и прокара пръсти през косите си. — И аз почти бях решил да им помагам единствено чрез тези други начини.
— Почти — повтори Дафни. — Докато нахалното държане на виконт Бенчли не те накара да промениш решението си.
Погледите им се срещнаха.
— Да. Докато Бенчли не започна да говори за бедните като за някакъв боклук.
— Това ли е причината? Или предизвикателството, което той ти отправи без да иска с хвалбите си, че имението му е непристъпно.
Младият мъж не извърна поглед.
— Познаваш ме добре.
— Изключително добре. И така, кой беше решаващият фактор, жестокостта или надутостта?
— Комбинацията от двете.
Дафни преглътна с усилие, а в очите й се четеше страх и примирение.
— Кога? — прошепна тя. — Кога възнамеряваш да проникнеш у Бенчли?
— Тази нощ.
— Тази нощ? Но там все още е пълно с гости, които не са си тръгнали след коледното парти.
— Точно така. Което само прави предизвикателството още по-голямо. — Сърцето на Пиърс се сви от болка заради покрусения вид на съпругата му. — Снежно пламъче, не очаквам да ме разбереш.
— Тогава ми помогни да разбера.
Младият мъж трепна.
— Как?
— Тези деца ме интересуват не по-малко, отколкото вълнуват теб — вирна брадичката си съпругата му. — И също като теб ненавиждам всичко, което олицетворяват хора като баща ми и лорд Бенчли. Затова разбирам както гнева ти, така и твоето състрадание. Онова, което не разбирам, са твоето вълнение и трепета, предизвикани от предизвикателството.
— Това е нещо, което не бих могъл да обясня.
— С думи не, но с действия можеш.
— Което означава?
— Вземи ме с теб.
— Какво?
В очите на Дафни проблеснаха искри.
— Вземи ме в Бенчли. Нека да бъда съучастничката на Бандита на тенекиената чаша.
20
— Да не си си изгубила ума? — беснееше Пиърс.
— Ни най-малко. Ти изброи твоите причини. А сега ми позволи да ги видя лично.
— Дафни. — Бореше се да се овладее. — Ти не разсъждаваш. Това не е разходка из гората. Нито пък е някоя от статийките, които изрязваш от „Таймс“. Това е…
— Хитрост, ловкост, инстинкт — довърши вместо него съпругата му. — Научих се от теб и на хитрост, и на ловкост. Колкото до инстинкта, ти сам нееднократно си го възхвалявал като несравним. — Тя му се
