усмихна дяволито, с поруменели от вълнение бузи. — Освен това си възпявал често великолепните ми, макар и скрити, ум, огън и страст. Честно казано, мисля, че през последните седмици те излязоха от нелегалност.
Дъхът на младия мъж секна. За първи път си даде сметка за невероятните изменения, която бракът им бе предизвикал у Дафни. Беше погълнат до такава степен от собствената си метаморфоза, че не бе забелязал доколко основна бе промяната, станала с нея.
По някое време през изминалите шест седмици, неговата нежна гъсеничка се бе превърнала в пеперуда.
— Пиърс? — Съпругата му се изправи и тръгна към него, забравила за голотата си. — Знам, че ще мога да се справя. И искам да го направя. Позволи ми да го направя.
В сърцето на младия мъж се сблъскваха противоречиви емоции, всяка една от които сама по себе си беше изумителна. Нежеланието да стори това и желанието да я предпази от всякакви евентуални опасности бяха нещо познато, именно те не му бяха позволили да каже истината на своята любима. Но сега се беше появил и нов, неизвестен, но не по-малко мощен копнеж. Възбудата Дафни да бъде рамо до рамо с него беше невероятна, а нуждата да сподели с нея вълнението и радостта от грабежа и неговите резултати — неустоима. Никога не бе очаквал, че някой ден ще изпита подобни чувства.
Но не можеше да отрече, че те бяха тук.
Младата жена веднага усети нерешителността му.
— Ще сложа тъмновиолетовата си рокля. Цветът й е толкова тъмен, че ще се слее с нощта. Ще прибера косите си и ще покрия главата си с маска. Единствената разлика помежду ни ще бъде само по-ниският ми ръст.
Последното твърдение накара съпруга й да се засмее, вперил поглед в толкова женствените й и така голи форми.
— Точно този аргумент няма да ти помогне, скъпа моя. Уверявам те, на никой няма да му е трудно да ни различи.
Дафни почервеня.
— Ще бъда облечена и ще нося къса черна пелерина. Освен това няма да изглеждаш така подозрителен, ако съм с теб. При нужда ще можем просто да махнем маските си и да се престорим, че сме двама от гостите на Бенчли.
В очите на младия мъж проблеснаха заинтригувани светлинки, които изчезнаха почти веднага заедно с усмивката му.
— Снежно пламъче — притисна я в обятията си той. — Имаш ли представа какво означаваш за мен?
— Тогава го направи заради мен — настоя тя и притисна устни към гърдите му. — Вземи ме с теб! Дай ми възможност да разбера какво чувстваш, когато ограбваш някой мръсник като Бенчли. И да споделя радостта ти, когато децата от някой приют се възползват от твоите умения. Пиърс — вдигна поглед към него тя, — моля те!
— Трябва да съм полудял — промълви той, като пълнеше шепите си с косите й.
Очите на Дафни светнаха победоносно.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— А сега запомни. След като оставим каретата в онази горичка пред железните порти…
— Запомних — прекъсна го Дафни и стисна маската в скута си, когато конете наближиха имението на Бенчли. Тя потръпна от възбуда и се уви по-плътно с наметалото си. — Отиваме пеш дотам, без да произнасяме нито дума. Инструментите и пистолетът са в твоя джоб, а торбата е пришита към подплатата на шлифера ти. Заобикаляме къщата и се приближаваме към задната й част, далеч от крилото, където спят собствениците, гостите и прислугата. Избираме подходящия прозорец — най-вероятно на гърба на зимната градина — след което изрязваш стъклото и се промъкваш вътре. После ми помагаш да вляза на свой ред. От зимната градина отиваме направо в килера, а след това към библиотеката и кабинета. Най-накрая се качваме по стълбите към спалните.
— Не се качваме — поправи я през стиснати зъби Пиърс, — а се качвам. Сам. Недей да спориш, Дафни — пресече я той. — Истинско предизвикателство е дори човек да се приближи до къщата, като се има предвид колко умели са пазачите, с които се хвалеше Бенчли. Цялата сграда е препълнена със спящи гости. Най-малкият шум би могъл да ги разбуди. Работата на долния етаж ще свършим заедно. След това ти ще останеш да пазиш, докато аз освободя виконтесата от кутията й с бижута и оставя смарагда на възглавницата на съпруга й.
— Какво ще кажеш за гостите? Ако съдя по изложбата от всевъзможни бижута, които видях на бала, дамите явно са дошли тук с пълни кутии със скъпоценности.
Младият мъж повдигна ъгълчето на устата си.
— Доста си дръзка, а? Страхувам се, че съм създал чудовище. Много добре, Снежно пламъче. Ако изпълним безпроблемно всичко, за което говорихме, ще посетим и крилото за гостите. Ти ще останеш в началото на коридора, докато аз си присвоя всички дрънкулки, до които успея да се добера.
— Превъзходно.
— Само като си помисля колко се тревожех заради чувствата ти към Бандита. Та ти буквално живееше чрез него.
— Все още — поправи го Дафни, като го галеше по ръката. — Живеех чрез него и тогава, и сега. — Палава усмивка. — Много авторитетен вид имаш в черно.
— Ще запомня това. — Младият мъж стана отново сериозен и премести юздите в едната си ръка, за да прегърне съпругата си през кръста с другата. — Изпълнявай всичко точно както го правя аз. Следвай ме, в случай, че се наложи да променим някои подробности от нашия план. И, Снежно пламъче, най-вече бъди предпазлива. Това не е игра, колкото и вълнуващо да е. Това е нещо напълно реално. И изключително опасно.
— Знам това. И няма да те разочаровам. Бог ми е свидетел, ти също никога не си ме разочаровал. — Собствените й думи я накараха да се сети за още нещо. — А, като стана дума, искам да ти благодаря, макар сега да не е най-подходящият момент, че се съгласи да вземем Сара. То значи страшно много за мен.
— Успях да разбера — погледна скришом към съпругата си той. — Струва ми се, че симпатията ти към нея е породена от нещо по-дълбоко и по-силно от просто съчувствие към нейните неудачи.
— Точно така. И скоро ще се убедиш, че и за теб ще може да се каже същото — впери поглед в суровия му профил Дафни. — Двете със Сара сме се срещали и преди. Първоначално не си дадох сметка за това, осъзнах го едва след като влязох в стаята й. — Тъй като Пиърс повдигна въпросително вежди, тя продължи с обясненията си. — Когато излязох от балната зала, станах свидетелка на една грозна сцена между Сара и лейди Бенчли, в резултат на което момичето бе уволнено. Сърцето ме заболя заради нея.
— И я последва, за да я утешиш — предположи, изпълнен с нежност, съпругът й.
— Да. Тогава я видях отблизо — същите онези очи… — преглътна развълнувано Дафни. — Пиърс, това беше момичето, за което ти бях говорила, същото, което се бе вкопчило в парцаливата си кукла, когато бях осемгодишна и баща ми ме замъкна в приюта.
Младият мъж изви рязко глава.
— Искаш да кажеш, че Сара е израснала в „Дома на вечната надежда“?
— Да. Майка й я изоставила там и после се самоубила. През целия си живот Сара не е имала на кого да се опре. Това беше моят шанс. Моят и твоят.
— Несъмнено. Постъпила си правилно.
— Искаше ми се да я поканя като наш гост, но тя е прекалено горда, за да приеме милостиня. Затова се сетих, че след като сама се е научила да говори на правилен английски, би могла да направи същото и за децата в Маркам. Помисли само какъв пример би било за останалите това, каква надежда би посяло в душите им.
Пиърс целуна съпругата си по главата.
— Моето красиво, жалостиво Снежно пламъче.
