— Възнамерявах да ти обясня всичко това веднага след като приключихме с планирането на тазвечерната кражба, но… — И тя се изчерви.
— Но забравихме за всички останали, погълнати един от друг — заключи той с пресипнал от спомена за интимните мигове помежду им глас.
— Да — отвърна Дафни, като си играеше с маската. — Пиърс, разказах на Сара за теб, за „Дома на вечната надежда“. При дадените обстоятелства това й помогна да се пребори с отчаянието си. Ядосан ли си?
Той повдигна рамене.
— Никога не съм пазил в тайна миналото си. Единственият човек, с когото умишлено се пазех да обсъждам подробностите около него, беше баща ти и ти знаеш добре каква е причината за това.
Младата жена кимна и наведе глава напред.
— Има още нещо, което трябва да знаеш. Сара е бременна.
Секунда мълчание.
— Разбирам. Казала ли е на бащата?
— Той очевидно не иска да има нищо общо нито с нея, нито с бебето.
— Интересно защо това не ме изненадва — промърмори Пиърс, а в гърдите му се пробудиха горчиви спомени.
— Но, също както е било с майка ти, Сара желае това дете. Много го желае. Твърдо е решила да го дари с всичкото постоянство и преданост, на които самата тя не е могла да се порадва.
— И точно така и ще направи. — Младият мъж подкара конете към завоя, който щеше да ги отведе в Бенчли. — Ще направим всичко, което можем, за да й помогнем.
— Знаеш, че ще кажеш това. — Дафни въздъхна с облекчение и облегна глава върху рамото на съпруга си. Усети почти незабележимото напрягане на тялото му. — Пристигнахме — рече на глас тя.
— Да. — Пиърс подкара екипажа в една закътана горичка. След като направи това, той се обърна към жена си. — Снежно пламъче, напълно ли си сигурна, че желаеш да направиш това? Все още имаш възможност да промениш намерението си.
— Абсолютно съм сигурна — целуна го леко по брадичката тя. — Още повече, че Бандитът на тенекиената чаша не може да изпълни удара си тази нощ без мен. — Дафни се потупа по джоба. — Смарагдът е в джоба ми, не забравяй. Както виждаш, промяната в намеренията ми не е правилното решение. Нито за теб, нито за мен. Така, а сега предлагам да свършим по-бързо с превземането на непревземаемата крепост на Бенчли.
Очите на младия мъж се изпълниха с възхищение.
— Много добре, госпожо Бандит. — Сложи черните си ръкавици и надяна маската на главата си, като я намести така, че да може да вижда. Взе маската на своята съпруга, изчака я да сложи ръкавиците си и да прибере косите на тила си, и надяна маската върху нейната глава, а след това й помогна да я постави възможно най-удобно. След това я уви в черното наметало, така че да прикрие женствените й форми.
След това я огледа, като се стараеше да бъде максимално обективен, за да се увери, че никой не би разпознал в обвитата в черно фигура неговата съпруга.
— Как изглеждам? — прошепна Дафни, като умишлено преправи гласа си.
Пиърс се усмихна под маската си.
— По-добре, отколкото очаквах. — Скочи леко на земята, обхвана съпругата си през кръста и я свали от каретата. — Да вървим.
Тръгнаха между дърветата, като внимаваха да не се движат по пътеката, водеща към главния вход — не искаха да оставят и най-слаби следи от обувките си по нея.
Двама едри пазачи се бяха облегнали на желязната порта. Младият мъж спря и даде знак на Дафни да изчака зад гърба му. После вдигна един едър камък и хвърли с всичка сила.
Той падна на земята в далечния край на оградата.
— Какво, по дяволите, беше това? — изръмжа единият от пазачите и бръкна в джоба си, за да извади пистолета.
— По-добре да отидем да проверим.
Пиърс извика на помощ несравнимия си усет за избиране на най-подходящия момент. Използва мига, в който охраната се бе отдалечила достатъчно от поста си, за да не може да ги забележи, но не и толкова далеч, че да решат да се връщат.
Напрегнатият слух му казваше, че съпругата му го следваше. Изчака я, за да й помогне да се промъкне между железните колони.
Пред очите им се разкри обширното имение, осветено от пълната луна.
Младият мъж поведе Дафни към къщата, като избираше местата, където имаше повечко дървета. Приведени двамата се движеха ниско над цветните лехи, като от време на време спираха, за да се ослушат дали бдителните пазачи не ги преследваха.
Опитът бе научил Пиърс да се спуска напред почти в мига, в който охраната е минала край него, тъй като точно тогава тя беше най-уверена и спокойна за района, който току-що беше огледала. Въоръжен с тези знания, той определяше безпогрешно всяко тяхно придвижване, като така се приближаваха все по- близо и по-близо до заспалата сграда.
Най-после достигнаха тъмната смълчана цел.
Той стисна ръката на съпругата си и посочи към зимната градина. След това се запъти крадешком към нея.
Напрегната и нетърпелива, Дафни го последва.
Както бе предрекъл любимият й, прозорците на оранжерията бяха широки. Всеки един от тях бе подсилен със специални резета в краищата си. Младият мъж спря само за момент, за да се увери, че няма никой наоколо, извади ножа си и само след десетина секунди вече бе отрязал достатъчно голямо парче стъкло, за да промуши ръката си през отвора. Присегна се, дръпна резетата в двата края и миг по-късно скочи леко на пода в зимната градина.
След това се обърна и помогна на Дафни да влезе.
Двамата мълчаливо събуха обувките си и замряха за момент, за да се ослушат за някакви подозрителни звуци.
Нищо.
Запалиха една свещ и се запътиха на пръсти към килера. Посрещна ги блестящото сребро. Младият мъж кимна доволно и посочи към по-дребните и ценните предмети, които имаше смисъл да отнесат със себе си.
Следващата им цел беше библиотеката. Дафни издърпа чекмеджето на бюрото, извади касата и се готвеше да я пъхне обратно, когато съпругът й я хвана за китката, за да я спре. Като омагьосана го наблюдаваше как отваря някакво скрито отделение на бюрото, извади оттам дебела пачка банкноти и златна кутийка за емфие, пусна ги в торбата си и тръгна към вратата.
Вестибюлът беше нереално тих. Дълбоката тишина се нарушаваше само от камбанката на стария стенен часовник, отмерващ часа.
Пиърс остави младата жена в една ниша край стълбището. Хвана я за раменете и я погледна многозначително, за да й припомни, че трябваше да го чака тук. Тя кимна рязко и измъкна смарагда от джоба си.
Съпругът й взе скъпоценния камък, обърна се и се заизкачва бавно по стълбите, като стъпваше в единия край на стъпалата, за да избегне дори най-слабото пропукване. Гъвкавите му движения отново извикаха в представите на Дафни образа на силна грациозна пантера.
След пет минути той отново бе при нея. Потупа лекичко кутията с бижута в торбата, за да покаже на любимата си свършената от него работа.
Младата жена проточи въпросително шия към крилото със стаите за гостите и той кимна в знак на съгласие.
Пред всяка една от спалните Пиърс се ослушваше за някакви звуци, идващи отвътре. Влизаха само в онези от тях, равномерното дишане на чиито обитатели ги уверяваше, че са заспали, и чиито врати бяха или отключени, или можеха да бъдат отключени с бързо завъртане на ножа му.
Когато двамата напуснаха крилото за гостите, торбата им пращеше от кутийки с бижута, сребърни
