вечеряш с мен.
На Ариел й бе на устата да му обясни, че принцовете и без друго не биха приели да вечерят с нея. Но тя се отказа, защото реши, че и в двата случая ще й е по-приятно да вечеря с Кристофър, отколкото сама. Беше й твърде неудобно да му каже истината.
— Съгласна съм.
Тя пришпори с бедра кобилата и бързо остави зад гърба си Кристофър, Зиад и стражниците. Наведе се ниско над шията на кобилата.
— Трябва да се поизпоти, за да ни настигне — каза тя в ухото на животното. — Тичай като вятър!
Ариел не трябваше да я подтиква повече. Те полетяха по прашния път, завиха на един завой, след който пътят изведнъж започваше да се изкачва по планинския склон. Кобилата, която наричаха Бабу от времето, когато не беше по-голяма от женски чехъл, задиша тежко. Ариел притисна глава до шията й и опъна така силно юздата, че пискюлите по нея загъделичкаха носа й. Тя спря Бабу пред портите под крясъците на стражите по наблюдателниците. Кристофър бе точно зад гърба й.
— Идваме да се срещнем с принцовете от името на султан Мохамед Бен Абдулах — извика той на арабски.
— Сохда Агадир? — извика един страж. — Отворете вратите! — извика той на хората долу. — Сохда Агадир идва да се срещне с нашите принцове.
Вратите бавно се отвориха и Кристофър вкара коня си пред Ариел.
— Видя ли, че конят ти не можа да победи дъщерята на пустинята — засмя се тя весело.
— Не беше честно — отвърна Кристофър със суха усмивка. — Не изчака Зиад да даде знак. Освен това мисля, че това ще ти трябва — каза той, като й подаде полуразвития й тюрбан.
Ариел зяпна. Той беше спрял, за да вдигне тюрбана и въпреки това бе пристигнал почти заедно с нея.
— Предполагам, че би желал да вечеряме заедно, независимо от победата ми.
Кристофър й се усмихна кисело.
— Разбира се. Но първо ти предлагам да си сложиш тюрбана, преди да са те видели, ако не искаш да предизвикаш суматоха сред войниците на Сюлейман и Язид.
Ариел бързо уви памучния плат около главата си в безупречен тюрбан и преди да влязат в крепостта, тя отново се превърна в малък паж.
Чакаха много повече, отколкото Ариел бе предполагала — почти час, — преди да ги въведат при принцовете. През това време, докато изчакваха пристигането на Зиад, ги наобиколи тълпа войници и бербери, които искаха да видят Кристофър. Зиад явно бе прав, споменавайки нарасналата през последните дни популярност на Кристофър.
Един берберин се приближи зад нея и я удари яко по гърба.
— Аллах ти се усмихва, като те дава на такъв велик воин — каза загрубелият в пустинни битки мароканец. — Но по-добре си прикрий обожанието. Приличаш на влюбена девойка. Аллах забранява такива връзки между момче и мъж, а Сохда Агадир се нуждае от солиден страж. Затова се стегни, момче.
Ужасена от намека на боеца, че гледа с обожание Кристофър, тя се дръпна навътре в тълпата. Но Кристофър каза на един войник нещо, което тя не чу, и изведнъж усети, че я хващат за врата, вдигат я във въздуха и я понасят от мъж на мъж.
— Ето я — обяви същият груб номад и я пусна до Кристофър — хилавата пустинна мишка. Ако имаш нужда от момче, което да ти точи ятагана, аз имам седем сина, които с радост ще ти служат.
— Ще имам предвид това, но засега съм доволен от този.
— Съмнявам се, че може да ги вдигне ботушите — извика един войник и тълпата се заля в смях.
— Не оставяй видът му да те лъже, приятелю — отвърна Кристофър. — Това е първият урок за боеца.
Мъжете в тълпата замърмориха одобрително, възхищавайки се на проницателността на неверника. По молба на Кристофър му сториха път, за да минат с Ариел. Тя едва се въздържа да не срита в слабините берберина, който я бе нарекъл мишка. Когато най-после стигнаха до стаята, предназначена за команден пункт на султанските войски, ги посрещна само Сюлейман.
— Добре дошъл, лорд Стонтън! За мен е радост да ви посрещна. Надявам се, че Аллах ви води с добри новини.
Изпълнена с радост при вида на Сюлейман, Ариел пристъпи напред, забравила съвсем, че е страж на Кристофър.
— Сюлейман, така се радвам, че си жив!
Принцът отвори уста и се вторачи в нея. После се обърна към двамата воини, които бяха на пост в стаята.
— Оставете ни сами.
В мига, в който излязоха, той се обърна към нея с укор.
— Какво правиш тук? Това не е място за жени. Всички мъже от армията видяха лицето ти. Вече си голяма за такива детинщини.
Той се обърна към Кристофър и продължи:
— Лорд Стонтън, разбирам, че Ариел е ваша годеница и се намира под вашата опека, но аз съм много разтревожен, че сте й разрешил да ви придружи дотук, и то преоблечена като момче.
— Помислих, че така ще е по-добре, отколкото да дойде облечена като жена, мула Сюлейман. И тъй като или трябваше да я доведа, или сама щеше да се измъкне и да дойде, реших, че първият вариант е по- добър.
Ариел застана пред Кристофър.
— Аз поисках да дойда. Много се тревожех за теб и за Язид. Казах на Кристофър, че искам да се уверя с очите си, че сте живи. Нямаше никакви препятствия по пътя ни, затова, моля те, не ме кори.
— Упорита си като камила, Ариел. Даже два пъти повече. Много добре. След като сте вече тук, предполагам, че най-добре е да се погрижим да се прибереш невредима.
— Няма да ме отпратиш веднага! — възкликна разстроена Ариел. — Ние току-що дойдохме и аз съм си донесла спална постеля. Кристофър каза, че не можем да се върнем през нощта, Сюлейман. Моля те, искам да ми разкажеш за всички битки, а и още не съм видяла Язид!
Сюлейман погледна към залязващото слънце и поклати глава.
— Скоро ще се стъмни. Така е, не можете да тръгнете. Ще дам нареждания да ви настанят за през нощта и ще ви разкажа каквото знам за въстанието, колкото и да е малко. Но се опасявам, че ще трябва да се задоволите само с мен. Язид замина с един батальон тази сутрин.
— Замина? — запита рязко Кристофър.
— Призори. Доложиха ми, че бухарците са се прегрупирали и са направили стан в подножието на Атлас. Брат ми възнамерява да удари предателите, преди да са успели да възстановят напълно силите си и да нападнат Мекнес. Мисли, че ще успее да ги разбие, ако ги атакува от засада.
— До подножието има един ден езда, нали?
Принцът кимна.
Ариел слушаше внимателно. Тя едва прикриваше облекчението си, че няма веднага да се види с Язид. Но забеляза, че Кристофър се намръщи. Нещо го беше разтревожило. Нещо, което не желаеше да обсъжда със Сюлейман. Въпреки че умираше от любопитство, тя разбираше, че е излишно да го разпитва, преди да останат сами. Затова насочи вниманието си към картата, разгъната по средата на килима.
— Обясни ми какво става, Сюлейман.
Той се усмихна.
— Винаги съм казвал, че прекарваш твърде много време с учители.
Ариел му се усмихна също.
— След първата битка по време на Фантазията — започна да разказва Сюлейман, сядайки на една възглавница и навеждайки се над картата — бухарците бяха отблъснати зад стените на града. Беше грешка от наша страна, че не продължихме да ги преследваме. Те използваха нощта, за да се съберат отново, и на сутринта ни нападнаха с подновени сили.
Седнала до него, Ариел слушаше как Сюлейман обяснява различните етапи, през които бе минала битката, като посочваше на картата местата на засадите и на по-големите боеве. По тревогата в гласа му бе
