близо до нещо важно. Усещаше, че е на границата на едно откритие, притежаващо силата да промени живота й завинаги. Въпреки че жадуваше да се отдаде на целувките му, тя трябваше да задържи усещането, че открива нещо, да не му позволява да изчезне. Обърна се към него и много нежно се опита да го отклони.
— Кристофър, моля те…
— Всичко, което пожелаеш — каза той и покри устата й с нежна целувка.
За миг Ариел се отдаде на насладата. Желанието й да забрави мислите си и да се отпусне в прегръдките му беше много силно. Но тя не можеше да му се отдаде. Трябваше да мисли и най-после да вземе решение. Точно сега.
Тя леко докосна гърдите му с ръка и се отдръпна.
— Кристофър — промълви тя отново.
Той я погледна и нежността, която съзря в очите му, събуди в нея сладостен трепет. Той почака само миг и отново наведе глава към нея, за да притисне устните й в нова целувка.
Ариел знаеше, че всичко е загубено, ако се отдаде пак на ласките му, и затова се отдръпна настойчиво. Но тъй като не искаше да си помисли, че отхвърля напълно интимността му, тя се облегна с една ръка на крепостната стена. Твърде късно усети, че нещо не е наред. Вместо каменна стена, зад нея нямаше нищо. Чу как се затъркаляха камъчета, когато стената поддаде под тежестта на тялото й и се пропука. Усети, че пада, и я обзе някакво много странно чувство. Като че ли не тя падаше надолу. Опита се да запази равновесие, но разбра, че е невъзможно, и се ужаси. Падаше със срутващата се под нея стена. До нея долетя сподавен вик. Тя смътно се зачуди какво значи това и защо не може да разбере откъде идва.
— Ариел! — Кристофър се спусна към нея. Ръката му стисна нежната й китка. Тежестта й го повлече надолу, но той стисна ръката й още по-силно, а с другата си ръка се облегна на здравата част на стената. Почти цялата стена пропадаше, а Ариел го блъскаше, опитвайки се да го спаси.
— Не! — заповяда той и я натисна към острите червени камъни. Краката й под нея се люлееха, а ръката й бе изопната до краен предел.
— Ще те издърпам силно — процеди той през зъби, като с всички сили я стискаше, за да не се изплъзне от ръката му. — Ще те заболи. Дръж се здраво и каквото и да стане, не поглеждай надолу.
Ариел стисна очи и изстена, когато той задърпа ръката й. В следващия миг той я издигна и тя отново се озова в обятията му, изподраскана и окървавена, но стъпила върху оцелялата част на стената. Беше спасена.
Той я притисна силно и тя се отпусна в спасителната му прегръдка. Ръцете му трепереха от усилието, което бе положил, за да я спаси.
— Никога не рискувай толкова, за да се измъкнеш от една прегръдка!
Тя го погледна. Искаше да му каже, че не е желала толкова много да се измъкне от прегръдките му, но това бе пряко силите й. Без да каже нито дума, той я взе на ръце, стисна тялото й здраво и я понесе.
Ариел се събуди в една непозната, тъмна стая. Ръката я болеше ужасно и като си спомни колко близо беше до смъртта, изтръпна. Приготви се да се свие под пухената завивка, когато чу шум и сенките се раздвижиха.
— Кристофър? — попита тя тихо.
Една ръка с черна ръкавица се плъзна към устата й и плоското лице на слугата на Язид внезапно се появи съвсем близо до нейното.
— Ш-ш-шт! — вдигна той предупредително пръст и се втренчи в нея, а ръката му продължаваше да стои на устата й, докато Ариел не кимна, че е разбрала.
— Ела! — каза той, като леко отдръпна ръката си, за да й позволи да говори.
— Къде е Мохамед Ел Язид? — попита тя.
— Ела!
— Язид ли иска да ме види?
Мъжът кимна.
— Носиш ли ми вест от него?
— Не. Идва с мен.
— Как мога да съм сигурна?
— Водил тебе при него преди,
Ариел кимна. И макар това, което той казваше, да бе истина, интуицията й я предупреждаваше да бяга от него.
— Къде е Язид?
— Трябва бързаме. Времето е скъпо. Не мога чакам.
Ариел бързо скочи от леглото. Опипвайки в тъмнината, тя откри джелабата, шалварите и ботушите. Докато сваляше нощницата, се запита дали Кристофър я беше съблякъл. Мисълта я изпълни с удоволствие, но не можеше да губи време за такива разсъждения. Облече се набързо, грабна тюрбана, погледна го и го захвърли пак на стола. Нямаше време да го навива, а и едва ли щеше да има нужда от него, докато язди в мрака, отдалечавайки се оттук на много левги. Човекът на Язид я чакаше в коридора. Беше пусто и тя се изненада, че Кристофър не е сложил стража пред вратата й.
Мъжът тръгна надолу по едно тясно стълбище, което тя дотогава не беше виждала.
— Чакай! Трябва да оставя една бележка.
— Никакви бележки!
— Но…
— Никакви бележки,
За един кратък миг Ариел се поколеба. Беше дошла под грижите на Кристофър. Беше му дала дума, че няма да се отделя от него. Стомахът й се сви от притеснение. Ако го събудеше, той нямаше да й разреши да тръгне, а пратеникът с плоското лице й беше казал ясно, че няма време да чака. Не знаеше защо Язид го бе изпратил за нея. Предусещаше, че е във връзка с женитбата. Въпреки че вече почти не желаеше да я предотврати, тя дължеше на Язид поне едно обяснение. Освен това щеше да му съобщи за съмненията на Кристофър и да го предупреди за клопката, към която може би вървеше.
Въпреки нарастващата тревога тя последва пратеника надолу по виещите се стълби, мина през една тайна врата и потъна в пустинната мароканска нощ.
Глава 19
Когато пред тях се показа лагерът на Язид, Ариел се бе изтощила до вцепеняване. Не беше вечеряла и през по-голямата част от нощта умираше от глад. Сега обаче бе толкова уморена, че нямаше никакъв апетит. Тя спря коня си и се загледа как първите лъчи слънчева светлина се процеждат иззад върховете на Средния Атлас. „Колко ли бе часът?“ — се запита тя. Покрит все още от сянката на планините, лагерът спеше. Дойде й наум, че Сюлейман сигурно е разбрал погрешно Язид. Ако възнамеряваше да нападне днес, щеше да държи войниците на крак и заети с приготовленията си, Ариел разтърси силно глава, за да пропъди сънливостта, но ефектът бе само временен и хипнотичната летаргия отново запълзя по съзнанието й. Смушка оседлания си кон да върви напред и последва жълтокожия пратеник на Язид надолу по виещия се път до лагера.
— Влезе тук. — Пратеникът спря коня си и кимна към палатката пред тях. — Аз кажа на великия мула, че пристигнала.
Ариел кимна. Тя се молеше Язид да има предвидливостта да я остави да почине, преди да поиска да я види. Не би могла да обясни теориите на Кристофър в това състояние, в което се намираше сега, а и щом не предстоеше нападение, нямаше нужда да го тревожи с информацията си. Няколко часа почивка щяха да й дойдат много добре. Ариел слезе от кобилата, която пратеникът бе довел за нея, завърза я към подпората на палатката и се шмугна вътре. В същия момент един евнух изпълзя изпод одеялото си и падна на колене пред нея.
— Любима господарке — започна той с напевно сопрано. — Очаквах вашето пристигане. Не мислете, че спях, не, аз бдях, както ми нареди моят господар, великият принц на нашия султан. Кажете ми какво мога да направя, за да облекча неприятностите от голямото пътуване, което сте осъществила? Аз съм на вашите услуги във всяко отношение. Заповядайте, и ще бъде изпълнено.
