Ариел се усмихна уморено на темпераментното му приветствие.
— Точно сега искам една възглавница, на която да положа глава. След като почина малко, ще помислим за баня, ако такава може да се намери тук, и за малко освежаване. Но засега стига едно легло.
— Това ли е всичко, което желаете? Как мога да ви служа, когато не искате нищо от мен? Едно легло, това е нищо.
— Но това е всичко, което искам — повтори Ариел. — Ако намираш, че това е твърде проста молба, мога да помоля принца да ме снабди с едно легло.
— Не, не! — възкликна евнухът и заведе Ариел до повдигнатото легло, покрито с леопардови кожи и красиво избродирани берберски вълнени одеяла. — Не е нужно да притесняваме могъщия принц. Ето тук имам точно такова легло, каквото желаете. Направил съм го от най-фините одеяла в страната и добавих мека кожа от дива котка. Виждате ли, любима господарке — добре ви служа.
— Виждам — каза Ариел с усмивка. — Сега ще си почина. Когато се събудя след няколко часа, можем да обсъдим останалите неща, които споменах. — Евнухът хукна да й отметне завивките, преди да го е направила сама. Тя седна с благодарност на леглото и се наведе да издърпа ботушите си, но женственият роб отмести ръцете й с претенциозен жест и се зае сам с това. Ариел не изрази никакъв протест. Тя едва имаше сили да вдигне крака върху леглото и да свие ръка под главата си, преди да потъне в дълбок сън от изтощение.
Събуди се внезапно. Точно зад стената на палатката двама мъже се караха високо на диалект, непознат за нея. За миг Ариел си помисли, че се намира отново на Фантазията, криеща се от бухарците сред мъртъвците.
— А-а, вие се събудихте, любима господарке.
Ариел се надигна, отхвърли завивките настрана и погледна към евнуха.
— Колко е часът? — попита тя, след като се ориентира.
— Такива прости удоволствия искате от мен, когато съм обучен да изпълнявам най-трудните желания. — Ариел му хвърли многозначителен поглед. — Минава пладне. След четири часа слънцето ще залезе.
— Спала съм цял ден! — ахна тя.
— Така е. Но не се тревожете, любима господарке. Мохамед Ел Язид, великият емир, син на нашия султан Мохамед, носещ кръвта на пророка Мохамед, изпрати съобщение, че трябва да се присъедините към него за вечеря.
Ариел се успокои, облекчена, че Язид не я бе чакал, нито пък, както изглеждаше, бе повел войските си да разгроми бухарците.
— Банята?
Евнухът широко се усмихна, показвайки уста, пълна със златни коронки, които пасваха идеално на облеклото и украшенията му.
— Всичко е готово, любима господарке. — С едно плясване с ръце той въведе цяла колона роби в центъра на палатката, където те поставиха медна вана и я напълниха — мях след мях — с вода, от която се вдигаше пара. Друг един роб носеше голям махагонов сандък с безброй масла и есенции. Евнухът направи внимателно и обмислено избора на всяко масло, като че ли светът се въртеше около водата за нейната баня. — Розово масло, за да ароматизира златната ви кожа — припяваше той, докато палатката се изпълваше със силно благоухание. — Масла от бадем и лешник, за да я омекотят.
Ариел се облегна назад върху възглавницата си и изпита удоволствие от мисълта за това, че любезничат с нея толкова екстравагантно. Когато най-сетне евнухът бе удовлетворен от подготовката на банята, той отпрати робите. Ариел слезе от леглото и остави мръсните си дрехи да паднат върху килима. Толкова бе свикнала с евнусите в баните на харема, че дори не се замисли, когато се съблече гола пред този. Водата беше гореща, тя се плъзна в нея и изпусна дълга доволна въздишка, когато горещината я обгърна. Обикновено наситената с миризма на роза пара бе твърде тежка за вкуса й, но днес тя бе опияняваща.
— Как се казваш? — попита Ариел, когато евнухът й подаде сладко ухаещия сапун.
— Името ми е Ахмед, о, любима. И съм тук, за да превърна всеки ваш миг в наслада.
— Къде е успял да те намери Язид?
— Аз съм от собствения харем на принца, господарке. Аз съм съкровището на неговите съпруги и любовници. Подготвям ги за техните часове с принца, точно както подготвям вас сега.
Ариел затвори очи и се остави банята да я подмлади.
— Да ви измия ли?
— Не, благодаря ти, Ахмед. Кажи ми нещо — обърна се тя към него, като отвори очи и започна да сапунисва единия си крак. — Да си чул случайно разговорите на хората на принца? Знаеш ли кога възнамеряват да нападнат бухарците?
— Не зная нищо по този въпрос — отговори безгрижно Ахмед. — Моята работа е свързана с жените на принца. Разбирам единствено от земните удоволствия. Не зная нищо за войните.
— Разбирам — каза Ариел разочарована. Не искаше да е напълно несведуща, когато се срещне с Язид, и се надяваше да събере малко информация от евнуха. Изглежда, единствената грижа на Ахмед бе да направи така, че тя да ухае на хубаво за вечерята си с Язид.
— Може ли да ви предложа една смокиня, о, любима? — попита Ахмед и подаде поднос с изобилие от изстудени плодове и сладкиши.
Ариел въздъхна от удоволствие, защото осъзна, че е изминал повече от един ден, откакто яде за последен път. Като се поддаде на решителността му да задоволи всяка нейна потребност, тя грабна смокинята от пръстите на Ахмед. Може би, помисли си тя, нямаше да бъде чак толкова лошо, ако не знаеше абсолютно всичко, което можеше да се знае, преди да се срещне с Язид.
Когато настъпи определеното за срещата с Язид време, Ариел надяна задължителния бурнус, който я покри от главата до петите и напълно промени облеклото, което Ахмед бе избрал за нея. Плосколикият пратеник пристигна, за да я придружи през лагера. Докато вървеше след него, Ариел се опитваше да се огледа дискретно наоколо. Имаше много повече мъже, отколкото си бе представяла, че ще намери. Тя бе очаквала стотици, а тук бяха хиляди, съдейки по това, което виждаше. Трудно й бе да гледа, защото през цялото време трябваше да върви със сведен поглед, и успяваше да хвърля погледи крадешком, докато пресичаха откритото пространство; но й направи впечатление, че нещо не е наред — нещо, което тя не можа да определи точно до мига, в който се спряха пред палатката на Язид.
—
На входа на палатката на Язид стояха двама стражи, които се поклониха, когато мина покрай тях. Макар че нейната палатка бе разкошна, в сравнение с тази тя изглеждаше като конюшня. Не очакваше по-малко от Язид; в края на краищата той бе принц. Но като имаше предвид колко поданици на султана умираха в битките, както и сериозността на мисията, с която се бе заел Язид, тя бе малко изненадана от великолепието на обстановката. Килимите бяха префинени и в огромно количество, гоблените по стените — големи и пъстроцветни. Имаше дори кристален полилей, чиито свещи хвърляха мека светлина в центъра на палатката. По средата, срещу задната стена, бе поставено огромно легло, осеяно с възглавници. На стената висеше величествена лъвска кожа. До крака на леглото бе поставена ниска масичка, но никъде не можеше да види принца.
— Язид? — прошепна тя.
— Бурнусът не ти прави чест, сладка Ариел. Свали го и ми позволи да те видя. — Ариел тръгна напред, като се взираше в ъгъла, откъдето бе дошъл гласът му. — Не! — Командата я спря на място. — Стой там, за да мога да те виждам.
— Язид — каза несигурно Ариел. — Позволи ми да те поздравя. Изминах дълъг път.
— Ще има много часове за поздрави. Сега направи каквото те помолих и махни своето покривало. — Ариел стеснително откопча булото и свали качулката. — Косата ти блести като мед и подправки — прошепна той от сянката.
