Остър сладък дим от наргиле се носеше от ъгъла. Ариел се поколеба.
— Язид…
— Ставам нетърпелив. — В гласа му прозвуча гняв, когато я прекъсна. Ариел пое дълбоко дъх и направи каквото искаше той. Важно бе да му каже за пашата, напомни си тя. Нямаше никакво значение, че искаше да я види. Може би наргилето действаше по този начин на хората. Изпълваше ги с летаргия и странни желания. Тя вдигна захвърления бурнус и го разпъна пред себе си, като се чувстваше неудобно в облеклото, в което я бе облякъл Ахмед.
В мрака Язид щракна с пръсти. Черната роба внезапно бе издърпана от ръцете й от един страж, когото не бе забелязала преди. Ариел подскочи. След това стисна зъби, остави ръцете си да паднат отстрани и гордо вирна брадичка. Тя се концентрира върху царствената лъвска глава и зиналата уста с оголени зъби върху стената.
За миг Язид не каза нищо. Тя усещаше вторачения в нея поглед и кожата й настръхна от унижението, на което бе подложена. Но нямаше да преклони глава. Бе дошла по заповед на Язид, нарушавайки обещанието си към Кристофър. Би понесла тази обида в името на живота на онези, които можеха да бъдат спасени, в името на успеха на султана против бухарците.
— Така е по-добре — най-сетне каза Язид с нисък глас, останал почти без дъх.
Язид излезе от сянката и бавно се насочи към нея. Бе облечен в дълга дреха, богато избродирана с метални нишки и подходящи чехли. Не носеше тюрбан, тъмната му коса бе добре оформена, а мустаците му бяха подрязани над тънката усмивчица. Той се въртеше пред нея, а погледът му бе насочен едновременно навсякъде върху тялото й.
— Оставете ни — каза той и робът, който бе взел бурнуса, се измъкна бързо по петите на друг един безличен слуга, който се показа от сянката.
— Несравнима си — каза той и протегна ръка да докосне тъмноцветния й шал. Пристъпи по-близо и вдъхна розовата есенция, която Ахмед бе сложил върху китките и деколтето й. С една ръка той дръпна диплите от раменете й и отдолу се разкри късият сребърен елек, която едва покриваше гърдите й.
Въпреки топлината в палатката Ариел усети, че я полазват тръпки по голия корем. Сребърният, покрит с диаманти пояс около бедрата й бе студен и тежък, и тя прокле наум Ахмед за това, че я убеди да сложи това снаряжение. В този момент би дала всичко, за да бъде увита в своята джелаба.
— Язид — каза тя, като още веднъж се опита да прекрати неговото обстойно проучване. — За да ме душиш цяла нощ ли съм тук, или имаш някаква друга причина, поради която изпрати да ме повикат?
Язид се дръпна назад, а очите му засвяткаха гневно като на опасен пустинен звяр, когато хвърли поглед към нея.
— Нося ти новини за бунта. Сюлейман изпрати пратеник тази сутрин — излъга тя. — Вероятно той е на няколко часа път от твоя лагер, докато аз вече съм тук. Не искаш ли да ги чуеш?
Очите на Язид пробягнаха още веднъж по нея и той се оттегли назад в тъмнината миг преди да отговори.
— Значи имаш новини. Разбира се, че имаш. Ти знаеш толкова много, малка Ариел. Винаги в краката на баща ми, винаги слушаща, винаги наблюдаваща с тези невинни очи. Винаги тиха и покорна, докато чуеш всяка дума. И после просто се измъкваш като малък заек. — Той потъна в купа възглавници и махна с ръка. — Ела и седни до мен, сладка Ариел. Кажи ми какво знаеш.
През нея премина вълна на облекчение. Най-лошото бе отминало. Времето на Язид да я унижава бе свършило; сега можеха да се захванат с по-важните въпроси. Колкото по-дълго стоеше тук, толкова по- нетърпеливо искаше да приключи с Язид и да тръгне назад към Казбах. Имаше толкова много да обяснява на Кристофър, когато се върне, и да се извинява. Тя се настани върху една възглавница срещу Язид и се опита да се усмихне.
— Кристофър и аз пристигнахме в крепостта късно снощи.
— Мислиш ли, че не знам това? Зная всичко — похвали се той. — В палата не се случва нищо, което да не знам и за което да не дам позволението си.
— Сюлейман ни съобщи за твоя план да сразиш бухарците тук, в предпланините — продължи тя, без да обръща внимание на неговия коментар. — Кристофър прецени, че ако пашата на Фез се присъедини към бунтовниците, ти и твоите войски може да се окажете в опасност.
— Това ли каза английският херцог? Че може да се окажа в опасност? — Язид отметна глава назад и се разсмя. — Той е по-голям глупак, отколкото си мислех.
— Не каза точно това — поправи се Ариел. — Каза, че бухарците са устроили лагера си наблизо. Аз бях тази, която помислих, че може би те застрашава опасност.
Язид присви очи.
— Следователно той е съмнителен, този неверник!
— Смята, че пашата може да се е съюзил с бухарците.
Язид се отпусна върху възглавниците и се усмихна злобно. Плесна с ръце и двамата роби се появиха отново с чая и първото блюдо от вечерята им. Единият от робите пристъпи към Язид и му поднесе малка златна купа. Язид бръкна с малка лъжичка в белия прашец и поръси с него своето табуле. Той погледна нагоре и Ариел поклати глава в знак на отказ. Язид сви рамене:
— Както искаш. Подсилва усещанията. Храната ще бъде по-хубава от всичко, което някога си вкусвала, както и това, което ще изживееш чрез
Ариел отново отказа и се концентрира върху вечерята. С всяка хапка той ставаше все по-съсредоточен, като въртеше храната в устата си, сякаш всеки път усещаше нов вкус. Вечерята продължи в мълчание. Накрая бяха сервирани сладкишите и плодовете заедно с още чай и Ариел реши да засегне въпроса за своята женитба.
— Язид — започна бавно тя. — Когато твоят пратеник дойде при мен, мислех, че може би си направил нещо за женитбата ми с Кристофър.
Язид се усмихна.
— Да.
Ариел затвори очи, като почувства, че я изпълва мъка. Само няколко дни преди това щеше да бъде изпълнена с радост при тези думи. Това бе искала, за това се бе молила. Но сега вече не беше така. Няколкото дни, прекарани с Кристофър, бяха променили всичко. Грешката й бе, че не бе разбрала колко изцяло я бе променило това. Престоят й в лагера я накара сякаш за първи път да разбере всичко, което Кристофър се бе опитвал да й каже. Тя не искаше да върви със сведена глава, скрита зад бурнуса, навсякъде, където отиде. Нито пък желаеше да бъде обект на възхищение, както бе тази вечер. Нещо за зяпане и подмазване. Нещо, с което човек да се хвали, а при най-малката прищявка да се отпраща. Искаше да се отнасят с нея като с личност, като с човек, който притежава разум.
За няколко дни свикна да бъде с Кристофър, със сърдечното им приятелство, смеха, дори и споровете. Искаше да види обществото в Англия, което той описваше, и въпреки че малко се страхуваше от това да отиде толкова далеч от дома си и да бъде сред хора, които можеха да я преценят неправилно, тя знаеше, че Кристофър я обича. С него тя щеше да има сигурен пристан, където и да избяга. Сега всичко, което искаше, бе да каже на Язид, че вече не се нуждае от неговата помощ, и да се върне при Кристофър.
— Язид, благодаря ти за това, което направи за мен, но аз реших, че най-добре за всички е да се омъжа за Кристофър.
Ръката на Язид подскочи във въздуха и той скръцна със зъби, когато горещият чай преля от ръба на чашата и изгори кожата му.
— Значи ти промени решението си, сладка Ариел? Вместо да унижиш този пълзящ, треперещ неверник, ти ще посрамиш моя баща и страната ни със своята похот!
— За какво говориш? — Ариел остана с отворена уста; не можеше да повярва.
Той се надигна толкова бързо, че Ариел подскочи и всеки неин мускул бе готов за битка. Миг преди това той бе омаян, безвреден получовек, преситен от опиума, но за по-малко от секунда се бе превърнал в твар, преследваща и дебнеща Ариел. Тя заобиколи масата, така че да се окаже помежду им. Отстъпи назад, като едва не се препъна във възглавницата, върху която бе седяла допреди минута.
— Султанът иска да се омъжа за него. Ще направя това, което всички искаха още от самото начало.
