Имаше и две пукнати ребра, защото един от спасителите му бе приложил твърде много сила, за да го укроти. Също така палецът и средният пръст на дясната му ръка, която бе пъхнал през кухненския прозорец, опитвайки се да избяга от медицинския екип, бяха в шини.
Докато се намираше в един от „светлите“ си периоди, реши, че ще успее. Тръгна бавно по стълбите към стаята на Ани. Да пише на клавиатура или дори да командва мишката с дясната ръка беше трудна работа, но все пак можеше да я свърши. Не обаче и на лаптопа, който Ани бе донесла от апартамента му.
Вчера беше принтирал интервюто си с Том Диър и сега го прегледа, докато чакаше компютъра на Ани да зареди.
Диър: Не можеш да
Франк потропа с пръсти по масата.
Диър: Всеки може да е жертва на грипа. Затова не можеш да го контролираш. Ако го използваш като оръжие, можеш да убиеш милиони хора, дори десетки милиони.
Диър: Защо някой би искал да направи това?
Диър: Не можеш да го спреш.
Франк си спомняше края на разговора им. Диър се пошегува за сиуксите. Какво беше казал? Намръщи се и прелисти страниците.
Диър: От друга страна, ако някой иска отмъщение… Ако те мразят света…
Компютърът на Ани изтананика кратката мелодия на Windows и Франк се включи в Editor на директория, която бе създал, за да може да използва текстовия процесор, който предпочиташе: Xy Write.
Предния ден бе прекарал два часа в Интернет, ровейки се в сайтовете, имащи отношение към Храма на Светлината. Това, което намери, систематизира в отделен файл „Преглед“:
„Монд“: Храмът на Светлината е създаден в Лозана в началото на 70-те години. Първоначално име: Академия за изследване на познанието и висши науки — АИПВН. 1979: Двама от членовете й хвърлили бомби в катедралата в Айнзиделн в знак на протест срещу противопоставянето на папата на контрола върху раждаемостта. 1980: друг член е осъден за убийството на директора на швейцарското управление за ядрена енергия. Други инциденти включват нападения срещу организации за защита на околната среда, които Соланж намирал за „недостатъчно борбени“. След подозрителната смърт на един либерален политик, който обявил Соланж за „бацил на омразата в движението на Зелените“, АИПВН и лидерът й изчезват от погледа на обществото.
Две години по-късно организацията се появява в Сан Франциско като Храм на Светлината, „новосъздадена религия“, ръководена от Люк Соланж.
Според „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“: „Соланж поднася странна смесица от мистицизъм и екология на последователите си, които са забележително добре образовани“. Вербовчиците на Храма са „особено активни в научните и техническите факултети на някои от най-добрите американски университети“.
Под заглавие „Парите на Храма“ Франк описа подробно как се заплаща вербуването на учени — чрез линията на „Еко-Вита“ продукти и чрез значителните постъпления от приходите, идващи от патентите. Отбеляза, че най-доходоносните патенти, струващи около десет милиона долара годишно, се отнасят до техники на микрокапсулиране, отдадени на фармацевтични концерни. Цитира Ани.
Адеър (5.12.98): „По принцип микрокапсулирането е поставяне на много малки частици в саморазрушаващи се предпазни обвивки, които позволяват на биологичните агенти да оцелеят при условия — като стомашна киселина или високи температури, — при които в противен случай биха загинали“.
Прозина се и се намръщи. Не можеше да се съсредоточи. Стърн. Трябваше да се свърже със Стърн.
Всъщност беше опитал. Звъня му три пъти, но Стърн не отговори. В края на краищата точно пред неговия апартамент беше дрогиран, така че младата жена, която го бе направила, трябваше да е знаела с кого разговаря.
Не искаше обаче да шофира дотам сега. Беше прекалено уморен. Щеше да потърси Стърн утре, или вдругиден, за да е сигурен, че всичко ще е наред.
Полицията беше приключила с колата и предния ден му се обадиха, за да му кажат да си я прибере от гаража, където беше задържана. Като се започнело от понеделник, каза му служителят, той дължал на гаража по двадесет долара на ден за паркинг. Освен това имаше и такса за изтегляне на буксир. Не можеше да повярва. Беше все едно да те изнасилят два пъти за един ден. В четвъртък очите му изглеждаха почти нормално и махнаха конците от устната му. След като не представляваше вече опасност за себе си или за другите, отиде да си получи сааба.
Ани замина в Атланта за годишната конференция на специалистите по грип, която тя наричаше „грипния плям-плям“, и понеже не му беше удобно да остане в жилището й без нея, той се върна в апартамента си. Инду изобщо не успя да го приеме. Според Ани това вероятно беше защото на втората нощ, когато бе останал при нея след болницата, по погрешка бе нахълтал в стаята на Инду и бе скочил в нейното легло.
Как се бе озовал в леглото на Ани, как са станали любовници, това събитие бе закътано някъде в мъглявите части на паметта му, където може би и щеше да си остане завинаги. Понякога се появяваше някакъв проблясък на спомен. Един или два пъти му се мерна загриженото й лице, наведено над него, и когато произнесе името й: Ани, лицето светна във внезапен изблик на радост. После я видя наведена над него — внимателно слагаше влажна кърпа на челото му, спомняше си как се плъзна в леглото до него и как топлото й тяло се долепи до неговото. След това спомените ставаха неясни и се разпадаха. Тя на два пъти спомена за техния „първи път“, веднъж с щастлив блясък в очите, а втория със сладострастно хихикане. Той само се усмихна, защото беше ясно, че няма как да пита. Освен това беше забавно, въпреки че отвличаше вниманието му, да си представя… В леглото Ани бе изненадващо освободена и страстна или поне толкова страстна, колкото позволяваха нараняванията му.
Стърн все още не бе отговорил на обажданията му, така че на връщане от гаража Франк отиде до апартамента му. Не го откри, но нямаше никакви признаци да е изчезнал. Нямаше купчини вестници или поща. Почука на вратата на съседа.
Отвори му слабоват чернокож мъж с очила в телени рамки. Не, не бил виждал Стърн.
— Сигурно е извън града, защото не чувам никаква музика. Той обича музика. Според мен даже прекалено я обича.
Франк продължи да го разпитва.
— Той никога ли не ви моли да поливате цветята му, да вземате пощата му или нещо подобно?
