— Напомня ми на морбили — внезапно каза Ани.
Морбили е друг вирус, структурно сходен с грипния. Също като грипния вирус, който гледаха, вирусът на морбили пречи на В-лимфоцитното производство на имуноглобулин.
Докато приключат конферентния разговор с Узи и други специалисти от ЦКЗ, Ани вече бе изтощена. Не можеше да спре да се прозява. Сега разбираше защо този грип се проточва толкова дълго. Усещаше потисната собствената си имунна система, все едно беше болна от СПИН.
Когато Ани най-сетне си тръгна, доктор Киклайтър бе все още на телефона. Тя почука на касата на вратата и му махна с ръка. Той отговори на махването, без да я погледне.
Бяха обсъждали възможността той да говори с ФБР. Макар и неохотно, се беше съгласил. Беше повече възбуден за научните възможности, които откриваше промененият вирус, отколкото загрижен за това, което може би беше разкритие за плановете на култа относно Испанския грип.
— Невероятно е — бе го чула да казва по телефона. — Сякаш вирусът е облечен в тефлон, разбираш ли? Бих искал да зная как е направено това, защото ако го обърнеш наопаки и
Беше много уморена. Вървеше към колата си и въпреки топлото време леко потреперваше. Конуси светлина се спускаха от уличните лампи. Чуваше приглушените звуци на трафика по Уисконсин Авеню и Белтуей. Каквато и енергия да бе имала, беше я изразходвала в лабораторията и пътят през огромния и почти опустял паркинг на НЗИ й се стори много дълъг и изморителен. Когато най-сетне стигна до хондата си, почувства облекчение. Искаше просто да се прибере и да си легне.
Тъкмо преди да излезе на Уисконсин Авеню, някаква кола я удари отзад и метал застърга в метал. Предпазният колан се изпъна, после я отхвърли обратно на седалката.
„О… не — помисли си тя, — само това ми трябваше!“ Избърса си носа и разкопча предпазния колан, за да излезе и погледне. Вече знаеше, че пораженията са такива, че ще й се наложи да мине през досадната процедура да вземе данните за застраховката и може би дори да изчака полицията.
Младежът, който я бе ударил, вече бе слязъл от колата си и съкрушено гледаше смачканата й броня. Носеше бейзболна шапка с козирката назад.
— О, Боже! — Той тъжно поклати глава. — Баща ми ще ме убие.
Бронята бе изкривена и смачкана. Регистрационният номер висеше на единия си ъгъл. По асфалта бяха пръснати парчета от счупени стопове.
— Много съжалявам, госпожо… Аз просто…
Големият му черен микробус се извисяваше над малката й хонда. Лявото задно колело бе заклещено от смачканата броня.
Той се доближи до нея.
— Мислите ли, че трябва да извикаме полиция?
— Би трябвало.
До тях спря каравана и през прозореца й се подаде червенокос мъж.
— Трябва ли ви помощ?
После бързо слезе и каза на хлапето:
— Уф! Ама наистина си я заковал.
— Аз само…
И изведнъж я хвана през раменете, придърпа я към себе си и натисна влажна кърпа със сладникава миризма към устата и носа й. С разширени от ужас очи тя видя, че задната врата на караваната се отваря. Паникьосана, Ани започна да се дърпа, но само след секунда беше в караваната. Там имаше и някой друг… След това вратата се затвори и светлините над главата й изгаснаха.
Те бяха висок полицай и нисък полицай — комбинация, която накара Франк да се зачуди кой играе добрия и кой — лошия, когато започнат да играят на тези игрички.
— Имате ли застраховка? — попита високият, докато оглеждаше касата на вратата и ключалката.
Франк отвърна, че има.
— В такъв случай препоръчвам ви да смените бравите. При всички положения ще превишите лимита си, но обикновено те покриват това.
Подаде на Франк листче, на което бе записан номерът на полицейския доклад.
— Ако намерите серийните номера — имам предвид на компютрите, — обадете се и им ги съобщете, въпреки че шансовете са по-скоро никога вече да не си видите собствеността. Разглобяват ги на части, като колите. По това време следващата седмица процесорът ви ще е в Хонконг, а харддискът — в Мексико.
Кимна на партньора си и тръгнаха към вратата.
— Това ли е? — попита Карлос. — Това ли е всичко, което ще направите? Взимате отпечатъци от пръсти. Говорите с Франк. Питате го какво се е случило. А аз? Аз искам да дам показания. И ако тези хора някога бъдат задържани, ще повдигна обвинение за физическо насилие.
Франк беше отегчен, полицаите бяха отегчени, но Карлос явно бе в състояние на силна възбуда.
Високият полицай го погледна.
— Искам да се разпространи описанието на тези хора. И лично бих искал да присъствам на разпознаването. Аз съм свидетел, който иска да сътрудничи.
— Гледате много телевизия, господин… — каза ниският.
— Карлос — намеси се Франк, — мисля, че полицаите имат…
— Рубини — натърти Карлос. — Казвам се Карлос Рубини. Що се отнася до средствата, които използвате, вие действате, сякаш това е проста кражба, а тя не е. Това беше опит за отвличане. Това е много сериозно престъпление. Наказуемо със смърт, ако не греша. Трябва да направите нещо. Като гражданин, не съм доволен от вашите действия. Погледнете този човек.
Карлос посочи Франк. Той се беше почистил, но изглеждаше сякаш е участвал в пиянска свада. Дясното му око бе започнало да почернява, а от пръстите му течеше кръв. Това беше най-големият проблем — кръвта не спираше. Ръката му бе увита в кърпа и въпреки че тя беше вече третата, кръвта все още се просмукваше през нея.
Високият полицай хвърли на Франк одобрителен поглед и каза:
— Струва ми се, че господин Дейли е заварил тези мръсници по време на кражба. Не чух нищо за никакви оръжия. Доколкото разбирам, един мъж е носил крадените предмети надолу към колата, която е била доста далече от входа. И така — имаме крадец Б, който влачи стоката към колата, а крадец А е все още тук и гледа какво друго може да се вземе, когато господин Дейли се прибира. Човекът, който е вътре, влиза в килера. Мисля, че това е вероятният сценарий. Когато господин Дейли посяга към телефона, за да се обади на полицията, този човек излиза от килера. Какво ще кажете, господин Дейли?
Франк вдигна рамене.
— Звучи почти вярно.
Карлос се намръщи и се изпъчи.
— Това не е вярно. Защо тогава са взели документите на Франк?
Ниският полицай говореше по клетъчен телефон и когато свърши, погледът му беше изпълнен с подозрение.
— Дежурният сержант казва, че наши хора са били тук преди няколко дни. Нещо, свързано с наркотици. Онова има ли нещо общо с това?
— „Нещо свързано с наркотици“! — възмутено каза Карлос. — Този човек беше отровен, щеше да бъде убит, и сега аз слушам
Ниският каза, че не е имал намерение да прави никакви инсинуации.
— Надявам се — остро отвърна Карлос.
— Взели са документите ви и компютъра ви — каза ниският. — Казвате, че сте репортер, така ли?
Франк кимна.
— Значи… работите върху нещо… което може да притесни някого?
Франк искаше да си тръгнат. Полицаите, Карлос, всички. Искаше да се обади на Ани и да види какво е направила в лабораторията. И след това да отиде при нея и да поработят заедно върху това, което той пишеше за Глисън. Поклати глава и каза:
— Не. Работя върху една статия за грипа.
