излезе през ауспуха. И никой няма да забележи нищо.
— Господи — възкликна Франк. — Ама ти си била опасна!
— Не мисля — реши Глисън. — Не може да се получи необходимото разпространение. Не и с кола. Трябва моторница или самолет. Нещо, което обикаля из целия район. Системата на метрото върши работа.
— А водоснабдяването? — попита Франк.
Глисън поклати глава.
— Пускането на нещо във водоснабдителната мрежа е мит. Не можете да получите нужното разпръскване. Освен това ми казаха, че човек не може да се зарази, ако пие вода. Това е вирус на дихателната система.
— Не разбирам — каза Франк. — Защо мислите, че можете да се оправите с всичко това, без никой да разбере? Искам да кажа, че дори само пилотите…
— Те, разбира се, ще разберат. И други ще разберат. Може би всички. Но нищо от това няма да се появи в печата.
— Защо?
— Защото всички медии в страната получиха факс или телефонно обаждане.
— Значи вече имаме цензура?
— Не повече, отколкото по времето на операция „Пустинна буря“. Във всеки случай само това е, и то е временно. Ще можеш да си четеш резултатите от боксовите мачове.
Като видя, че Франк се намръщи, агентът на ФБР добави:
— Виж, живеем в двадесети век. Което е другият начин да се каже, че живеем в препълнен театър. Ако хората се паникьосат и започнат да тичат и да крещят: „Пожар!“…
— А ако има пожар? — попита Франк.
— Ще се справим — отговори Глисън.
— Добре — каза Франк. — Тогава — справете се. Ние за какво сме ви? Искам да кажа, че след като не мога да публикувам материала…
— Не е толкова просто — отвърна Глисън.
— И защо?
— Заради Интернет — предположи с печален глас Ани.
Глисън наклони глава и наполовина в съгласие, наполовина в поклон каза:
— Това е голям проблем.
Франк гледаше как една чайка кацна на картечницата на кърмата. После попита:
— И сега какво? Колко дълго трябва да останем тук?
— Зависи от Соланж — отвърна Глисън.
30.
Стейтън Айлънд
Сузана не бе свикнала да кара камиони, но караваната бе сравнително лесна. Имаше автоматични скорости и страхотна видимост. Това беше важно, защото след боксовия мач имаше проблеми с очите. Зад тъмните очила във формата на сърце, които бе сложила, дясното й око беше почти напълно затворено, а лявото беше пълно с кръв и с него виждаше размазано. Докторът каза, че всичко щяло да се оправи, но не веднага.
Стивън седеше на бебешката седалка и гукаше.
Тя беше уплашена. Не толкова от това, което трябваше да направят и това, което можеше да се случи, ако нещата тръгнеха зле, а от това, че можеха да тръгнат зле. Имаше специални инструкции от Соланж и Господ да й е на помощ, ако го прецакаше!
Бе отишла на пристанището почти час преди това, около минута след като фериботът бе заминал. Изглеждаше като лош късмет, но всъщност беше напълно съзнателно. „Който първи свари, той ще натовари“ — беше казал Соланж, сякаш това беше важно. Седя там четиридесет и пет минути и после, когато вратата се отвори, бавно качи караваната на ферибота. В огледалото за задно виждане се появи колата на Французина, с Вон и Белинда на задната седалка.
Беше много нервна, макар че не би трябвало. В много отношения нейната работа бе най-леката. Тя фактически не трябваше да прави нищо, освен ако те нямат неприятности. „Тогава ще се включиш ти, миличка. Ти си план Б.“
„Добре измислено — каза си тя. — Аз съм план Б. Никой друг не е в никакъв план, освен тези, които са в план А. А аз съм план Б.“ Тя сви очи, защото започнаха да сълзят, което напоследък често се случваше. Чуваше как моряците на ферибота си викат нещо, после сирената нададе дълбок вой, подът потрепери, стените също, и внезапно потеглиха напред.
Сякаш по даден знак Вон и Белинда излязоха от колата отзад и отидоха до багажника й, където бяха инграмите. Носеха еднакви тениски, специално измислени от Соланж, така че да могат да се разпознават, независимо каква бъркотия настане. Тениските бяха супер. Бродирани, с човешка глава, изцапана с кал отпред, а над нея изписано:
КРОТКИЯТ
Би искала и тя да има такава… но всъщност не. По този начин даже беше по-добре. Тя беше специална. Тя беше план Б. При друг случай би се почувствала пренебрегната, но не и сега. Защото и Соланж не носеше такава тениска. Значи и той също беше план Б.
Зад гърба й вратата на караваната изскърца — някой, вероятно Сол, се изкатери на покрива й. След това колата се разклати и миг по-късно тя чу как изваждат аерозолното устройство.
Излезе от колата и отиде от другата й страна. Отвори вратата, разкопча Стивън от предпазния колан, гушна го и тръгна към палубата.
— Желая ти успех — каза на Соланж, докато минаваше покрай него. Той й се усмихна.
Въздухът беше свеж и влажен. На палубата имаше много хора.
— Виж — посочи тя на Стивън. — Това е град! Голям град. Виждаш ли? Къде е големият град, мамче? О, ето го!
Възрастен чернокож с кутия за лъскане на обувки й се усмихна, след това се обърна към мъжа до нея, който приличаше на банкер, и каза:
— Трябва да те лъснем, човече! Доста си прашасал.
Оркестърът в салона засвири блус. Някой пусна във въздуха балон. По палубата тичаха и викаха деца.
Тя стоеше до перилата и показваше на Стивън Статуята на свободата. После, както очакваше, чу приглушения звук на изстрели от автомат някъде в средата на кораба. Някаква жена запищя, включи се и втори автомат и хората се разбягаха — все едно че имаше къде да отидат. След това писъците спряха и фериботът намали скоростта си почти до пълно спиране. Приятелите й се появиха изневиделица — и изглеждаха толкова спокойни, че тя просто не можеше да го повярва.
Сол и Французина, Вон и Белинда, Верушка и Аврам. И четирима-петима други. Всички бяха с автомати — с изключение на Сол, който прикрепяше аерозолното устройство към кърмата, и Французина, който носеше бормашина.
— Всички да влязат вътре — заповяда Верушка.
— Хайде! — извика Антонио и насочи автомата си към една дебела жена и семейството й.
— Давайте! — изкрещя Джейн. — Толкова ли сте тъпи?
Един по един, след това по двама-трима и по десетина, пътниците влязоха в главния салон. „Хубаво е да командваш — помисли си Сузана. — Хубаво е да си част от нещо, от което всички други се боят.“ Засмя се, когато Французина мина покрай нея и насочи бормашината в гърдите й все едно е автомат. След това я погледна с широко отворени очи и се направи на смаян, когато бормашината избръмча, вместо да се чуе изстрел.
„Смешки!“
Само секунда след това, докато Сол и Французина прикрепваха аерозолното устройство към палубата,
